Определение № 82 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 197/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. К. и С. С. К. против решение № 402 от 17.10.2013г. по в. гр.д. № 312/2013г. на Смолянски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 3 от 02.02.2012г. по гр.д.№ 220/2009г.на РС-Златоград. С последното е уважен иска, предявен от касаторите против наследниците на Л. З. С. за установяване правото на собственост на ищците на основание наследство и давност от бащата на ищеца М. А. К. на поземлен имот участващ с 195,66/636ид.ч., съответстващи на 195,66 кв.м. в УПИ ІХ-568 от кн.50, от които 17 кв.м. са застроени, който имот съставлява и част с площ 172,80 кв.м. от имот 4360 по КВС на Н. и и 93,18 кв.м. попадащи под нереализирана улица.. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е против въззивно решение, което не подлежи на обжалване, поради което е недопустима. Предмет на предявеният иск за собственост е имот с площ 1680 кв.м., попадащ в очертанията на други имоти по КВС на Н.. С молба № 1472/14.07.2010г. на л. 62 от делото на РС ищците са посочили, че цената на иска е 214,40 лв. От удостоверение № 94-С-217 от 28.06.2010 г. е видно, че земеделски имот с площ 3681 кв.м., каквато е площта на имот 4360 в Н. има данъчна оценка 114 лв. В исковата молба посочения от ищците имот е с площ 3,8 дка. /3800 кв.м./. От имот № 4360 процесния заема само част от 172 кв.м. За 1/3 ид.ч. от УПИ ІХ кв. 50, ищецът е определил цена 110 лв. Съдът е възприел тази цена на иска на основание чл. 70, ал.3 ГПК без да постановява изрично определение за това и е насрочил делото. Исковата молба е подадена на 02.11.2009г. – при действието на новия ГПК. Съгласно чл. 69, ал.1 т.2 от същия, размерът на цената на иска по спорове за собственост е данъчната оценка. Видно от изложеното цената на иска, предмет на спора по настоящото дело е под 5 000 лв. Тя се определя към момента на предявяването му. Съгласно чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Предвид изложеното и на основание чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Тъй като цената на предявения иск е под 5 000 лв. касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение