Определение № 4304 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 788/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Бюджетна дейност „Спортни имоти“, [населено място], представлявана от директора Д. К. С., подадена чрез процесуален представител адв. С. Г. срещу решение № 672/13.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 1069/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 624/27.09.2023г., постановено по гр.д. № 443/2023г. по описа на Районен съд – Благоевград и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на И. Д. С. с ЕГН [ЕГН], извършено със Заповед № 6/09.01.2023г. на директора на БД “Спортни имоти“, [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ поради съкращаване на щата; И. Д. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Охрана“ в БД “Спортни имоти“, [населено място], Булстат 0000246950258 и работодателят е осъден да заплати на И. Д. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 4924.80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 09.01.2023г. - 09.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.03.2023г. до окончателното й плащане. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Касационният жалбоподател поддържа, че разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ в случая е неприложима, а предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ не е налице. Съгласно чл. 17, ал. 1 от сключен КТД от 10.05.2021г. работодателят следва да направи само предварителна консултация при уволнението, а не и да взема предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието, поради което предварителната закрила при уволнение на служител по чл. 333, ал. 4 от КТ не е налице. Ето защо счита, че ищецът не се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 и ал. 4 от КТ, а оспорената заповед е законосъобразно постановена. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация И. Д. С., чрез процесуален представител адв. Н. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 50/31.07.2017г., по силата на което ищецът заемал длъжността „охрана“ в БД „Спортни имоти“ при Община Благоевград. Съгласно утвърдено от Кмета на Община Благоевград длъжностно разписание считано от 12.09.2022г. щатната численост на бюджетната дейност е 37 броя. От съпоставката на приетите по делото старо и ново длъжностно разписание, съответно в сила от 01.09.2022г. и от 12.09.2022г. установил, че при съществуващи по първото общо 6 щатни бройки за длъжността „охрана“, при действието на новото длъжностно разписание общият брой на щатните бройки е намален с 6 броя. Съкращаването на щата с шест щатни бройки съответно е засегнало длъжността „охрана“ в бюджетни дейности, за която по длъжностно разписание в сила до 01.09.2022г. са предвидени 6 бройки, а в същото в сила от 12.09.2022г. – щатните бройки за тази длъжност са премахнати. С писмо изх. № 84/04.10.2022г., директорът на БД „Спортни имоти“ – Благоевград отправил искане до СО на ФНСДУО – КНСБ при БД „Спортни имоти“ – Благоевград за предварително писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Б. Д. и на ищеца И. Д. С., и двамата заемащи длъжността „Охрана“, при работодателя. По искането е постъпило становище с изх. № 01-331/08.11.2022г. от председателя на ФНСДУО, в което изрично е заявено, че синдикатът не дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. На 08.12.2022г. на ищеца е връчено предизвестие, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено, с изтичане на уговорения срок. С оспорената заповед № 6/09.01.2023г. и на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, работодателят прекратил трудовото правоотношение на ищеца, считано от 09.01.2023г., поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на ищеца на същата дата. Съгласно Удостоверение изх. № 2/23.01.2023г., издадено от председателя на СО в БД „Спорни имоти“ при ФНСДУО, ищецът е избран в синдикалното ръководство за секретар на СО на 07.09.2022г. От заключението на ССЕ е установено, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 820.80 лв., като за шест месеца дължимото обезщетение възлиза на 4924.80 лв. В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за немотивираност на заповедта, с която е прекратено ТПО на работника, както и поради неспазена закрила относима към ръководството на синдикална организация по чл. 333, ал. 3 от КТ. При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че в предприятието на работодателя е извършено реално съкращаване на щата, засегнало заеманата от ищеца длъжност, както и че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на работника е мотивирана. По спорния между страните въпрос дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, респ. по чл. 333, ал. 4 от КТ и дали КТД е предвиждал такава закрила съобразил установеното по делото, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е бил секретар на синдикалната организация на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации при БД „Спортни имоти“ – [населено място], както и че преди уволнението съответната синдикална организация изрично отказала даване на съгласие за съкращаването на ищеца. С този извод обосновал незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като с нея е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, въпреки изричното предварително изразено несъгласие от председателя на ФНСДУО, което е адресирано и получено от работодателя. Посочил в тази връзка, че разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ поставя императивно изискването, че в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, какъвто е процесният, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, през времето докато заема съответната синдикална длъжност, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Приел за доказано по делото, че ищецът е секретар на синдикалната организация и в този смисъл е член на синдикалното ръководство /§ 1, т. 6 от ДР на КТ/ в предприятието към момента на уволнението му, поради което се ползва от тази закрила. Неспазването й е нарушение на чл. 333, ал. 3 от КТ, обуславящо незаконосъобразност на заповедта за уволнение, поради което същата подлежи на отмяна. Като ирелевантни в тази връзка отчел разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ, както и тези на КТД, предвиждащи предварителна закрила. Изтъкнал, че ищецът е секретар на синдикалната организация, поради което се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ, която изисква задължително предварително съгласие на синдикалния орган. Съобразил, че предвиденото в чл. 17, ал. 2 от представения по делото КТД е в същия смисъл, а разпоредбите на чл. 333, ал. 4 от КТ и на чл. 17, ал. 1 от КТД изискваща само предварителна консултация, не са приложими в конкретния случай, доколкото касаят уволнение на служители, извън синдикалното ръководство, което ръководство по дефиницията на закона включва председател и секретар. С тези решаващи мотиви обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и като краен извод признал уволнението за незаконно и го отменил, уважавайки и обусловените конститутивен и осъдителен искове. Касаторът БД „Спортни имоти“ при община Благоевград обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК поставяйки, следните материалноправни въпроси: 1/ Какви са правните последици ако в КТД е предвидено работодателят да отправи „предварителна консултация", а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ? 2/ Ако в клауза на КТД е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, налице ли е предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ? 3/ Ползват ли се от предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието? 4/ Когато е налице хипотезата на чл. 333, ал. 4 от КТ отпада ли закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ? 5/ След като е предложена друга длъжност при съкращаване на щата и лицето е отказало преназначение, ползва ли се то от закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ? 6/ Към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие – към момента на отправянето на предизвестието или към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, предшестваща изтичане срока на предизвестието? Повдигнатите материалноправни въпроси твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, конкретно с ТР № 4 от 17.12.2013г. по тълк.д № 4/2013г. на ОСГК на ВКС и с Решение № 375 от 24.10.2014г. по гр.д. № 4318/2013г. на ВКС, IV ГО, както и с Решение от 11.02.2010г. по в.гр.д. № 992/2009г. по описа на Окръжен съд – Плевен и в същото време, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Поставените въпроси са във връзка с поддържаното касационно основание за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон във връзка с доводите за неприложимост на закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ в случая, както и на тази по чл. 333, ал. 4 от КТ. Въпросите в този контекст са включени в предмета на делото и са обусловили крайните решаващи изводи на въззивния съд. Не е налице обаче твърдяното противоречие с практиката на ВКС, съответно специалното селективно основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Първите два въпроса са свързани с приложението на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, която съдът е приел, че не намира приложение по отношение на ищеца. Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013г. по тълк.д № 4/2013г. на ОСГК на ВКС е постановено именно поради постановени от състави на ГК при Върховния касационен съд противоречиви решения по прилагането на предварителната синдикална закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, като е дадено разрешение, че ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ. Това разрешение не е относимо към разглеждания случай, тъй като съобразно мотивите на въззивното решение ищецът, като член на синдикалното ръководство в предприятието се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ, в който смисъл съобразил и предвиденото в чл. 17, ал. 2 от представения по делото КТД. В посочената разпоредба от КТД е предвидено, че по реда на чл. 333, ал. 3 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в общинската администрация, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган през времето, докато заема съответната синдикалната длъжност и 6 месеца след освобождаването му от синдикалното ръководство, само след предварително съгласие на УС на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации. Изрично въззивният съд подчертал, че закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ е приложима по отношение на работници и служители извън кръга на синдикалното ръководство в предприятието, какъвто разглежданият случай не е, поради което и разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от КТД, приложима в хипотеза на закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ няма отношение към правилното разрешаване на спора относно законосъобразността на уволнението. Цитираното решение по гр.д. № 4318/2013г. на ВКС, IV ГО е постановено след приемане на ТР № 4/2013г. и също третира въпрос свързан с приложение на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, поради което не кореспондира с мотивите на обжалвания съдебен акт, нито с установените данни по делото. А решението по в.гр.д. № 992/2009г. по описа на Окръжен съд – Плевен не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК съобразно разясненията по т. 2 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът ползват ли се от предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието е разрешен по задължителен начин в ТР № 9 от 12.12.2014г. по тълк.д. № 9/2013г. на ОСГК на ВКС. Съгласно даденото в него разрешение с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател и секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури /секции/ в рамките на тази синдикална организация. Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството /председателя и секретаря/ на синдикалната секция, учредена към съответното поделение – самостоятелен работодател. В конкретния случай въззивният съд приел за установено по делото, че СО при БД „Спортни имоти“, [населено място] е основен член на ФНСДУО – КНСБ – синдикат на работещите в областна и общинска администрация, като на основание чл. 36, ал. 8 от КТ, Устава на Федерацията и решение на УС № 1/07.11.2022г. придобива всички права и задължения на представителна синдикална организация по КТ. СО е учредена и структурирана към предприятието на работодателя БД „Спортни имоти“, [населено място]. На отчетно изборно събрание на СО на ФНСДУО към КНСБ при БД „Спортни имоти“ – Благоевград проведено на 07.09.2022г. за председател на организацията е избран В. Б., а за първи секретар И. С.. КТД от 10.05.2021г. е сключен между кмета на община Благоевград, управителя на БД „Спортни имоти“ – Благоевград, като работодател и СО. Следователно по делото е установено, че СО следва организацията и структурата на общината, при която Бюджетни дейности „Спортни имоти“ – Благоевград има качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството /председателя и секретаря/ на синдикалната организация, учредена към БД „Спортни имоти“ – самостоятелен работодател. Въпрос № 4 за съотношението между закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ и тази по чл. 333, ал. 3 от КТ е теоретично поставен, доколкото в решението си съдът е приел, че позоваването на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ е неотносимо в случая. За безспорно установено по делото е приел, че ищецът е член на синдикалното ръководство, като секретар, както и че СО на Федерацията на независите синдикати от държавното управление и организации при работодателя не е дала съгласие за уволнението на ищеца. Съгласно разясненията, дадени към т. 1 от ТР № 4/17.12.2013г. на ОСГК на ВКС, със закрилата дадена в чл. 333, ал. 4 от КТ се разширява синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ, като се урежда възможността за страните по КТД да предвидят закрила при уволнение и на работници и служители – членове на синдикална организация, която е страна по КТД, както и на работници и служители, присъединили се към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ. С тази разпоредба е разширена синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ и по отношение на работниците и служителите – членове на синдикална организация. Т.е. адресати на закрилата в първия случай /ал. 3/ са работници и служители, които са членове на синдикалното ръководство в предприятието /председател и секретар/, а във втория случай /ал. 4/ – работници и служители, извън членовете на синдикалното ръководство, но членове на синдикалната организация. Поради самостоятелния характер на всяка от закрилата по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 333 от ГПК липсва практическо значение за изясняване на съотношението между двата вида закрила. Последните два въпроса не са разгледани от въззивния съд в обжалваното решение и не са обусловили правните му изводи по същество на спора. Въпросът дали на работника е предложена друга длъжност при съкращаване на щата и лицето е отказало не е поставен от страните пред съдилищата, не е разгледан и не е решен в обжалвания акт, а въпросът към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие е разрешен в практиката на ВКС по еднозначен начин – към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението и в частност дали работникът се е ползвал от предварителна зарила при уволнение и доколко работодателят е спазил законовите предпоставки, при които тази закрила се счита преодоляна. В този смисъл решения на ВКС № 402 от 21.10.2011г. по гр.д. № 721/2011г., IV ГО; № 559 от 9.07.2010г. по гр.д. № 650/2009г., IV ГО и много други. В практиката си ВКС приема, че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ закрилата се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Под заповед се има предвид не само изричната заповед, а всеки документ, който по силата на чл. 335, ал. 2 от КТ може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение. Затова в случаите, когато същото се прекратява с предизвестие, то закрилата по чл. 333 от КТ се отнася към момента на връчване на предизвестието. Съответно, когато трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие закрилата по чл. 333 от КТ ще е относима към момента на връчване на заповедта за уволнение. Възможно е обаче след връчено предизвестие, но преди изтичането му, работодателят да връчи на работника или служителя заповед за прекратяването на трудовото правоотношение, считано от определен момент, преди крайния му срок. В този случай трудовото правоотношение ще се счита прекратено от момента посочен в заповедта за уволнение. В случая по делото е установено, че както към момента на връчване на предизвестието /08.12.2022г./, така и към датата на връчване на заповедта /09.01.2023г./ полученото от работодателя становище от председателя на ФНСДУО – КНСБ е, че по искането по чл. 333, ал. 3 от КТ не дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Т.е. по последния въпрос не е налице и твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Не е налице на следващо място специалното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от КТ, на което касаторът се позовава само формално. По релевантните въпроси е налице формирана последователна практика на ВКС, а по необуславящите съществените за изхода на спора правни изводи на въззивната инстанция не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1200 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение