Определение № 226 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 854/2015 г.

Производство по чл. 250 ГПК. Молителката Б. Р. Т. иска да бъде допълнено определение № 657/21.05.2015 по настоящото дело, като счита, че правилно съдът не е допуснал касацианното обжалване по жалбата на насрещната страна, но е пропуснал да се произнесе по нейната касационна жалба и поставените в нея въпроси. Ответникът по молбата [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че не е допуснато касационното обжалване на решение № 17443/13.10.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 12187/2014, намира, че се е произнесъл по касационните жалби на двете страни. Повдигнатите от ищцата правни въпроси за отговорността на работника или служителя за вредите от неизпълнение на задължението по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ - да работи при работодателя за определения срок по договор за придобиване на квалификация, когато трудовото правоотношение е прекратено не по причина, за когато работникът или служителят отговаря или е прекратено едностранно от работодателя и съдът е признал неговата незаконност обуславят решението по делото, но нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебната практика, че изявлението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по причина, за която работодателя отговаря поражда действие – трудовото правоотношение се прекратява, но ако в действителност посоченото основание не съществува, не се пораждат неговите последици, свързани с отговорността за обезщетения. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение