Определение № 5124 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4101/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по частна жалба на В. Х. В., с адрес гр. София, против определение № 4325 от 03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1268/2026 г. по описа на Административен съд – София - град, с което на основание чл. 159, т. т. 1 и 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата, подадена срещу Решение № 4 от 15.01.2026 год. на Столичния общински съвет /СОС/, с което се дава съгласие Столична община, чрез кмета или упълномощено от него лице, да участва в публична продан за придобиване на 97/400 идеални части, представляващи собственост на съделителя В. Х. В., от следния съсобствен неподеляем имот: поземлен имот с идентификатор 68134.304.288, с площ 225 кв.м., находящ се в гр. София, [улица], като се определят условията на това участие. С определението е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона. Твърди неправилност на извода на съда, че оспореното решение на Столичен общински съвет не представлява индивидуален административен акт. Посочва, че същото като издадено по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е акт, който подлежи на контрол, като разпореждането с общинска собственост не може да се извършва свободно, а е подчинено на правилата на чл. 34, ал. 2 от ЗОС. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Столичен общински съвет, редовно уведомен. С срока по чл. 232 от АПК, по делото е постъпил отговор чрез юрисконсулт С. Якуб в които се развиват подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и морили съда да постанови съдебен акт с който да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че от доказателствата се установява, че Столична община е съсобственик с В. В. на недвижими имоти подробно описан по-горе, за който с влязло в сила съдебно решение е допуснато да бъде извършена съдебна делба, постановено е да бъде изнесен на публична продан. Приел е, че съгласно чл. 55, ал.1, т. 2 от Наредбата за общинската собственост, съсобствеността върху имоти между Столична община и физически и юридически лица се прекратява чрез съдебна делба, която се извършва след решение на Столичния общински съвет. Приел е, че решението на Столичния общински съвет, като титуляр на правото на собственост на общината, е елемент от производството по този ред. Приел е, че с решението в рамките на правомощията му като титуляр на собствеността, СОС е дал съгласие за придобиване на тази собственост, а именно идеални части от съсобствен имот. Поради това е приел, че в случая като е упражнил правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА Столичния общински съвет е действал не като административен орган, а като лице, което упражнява правото на собственост върху имуществото на общината. Поради и това е приел, че оспореното решение не представлява акт, подлежащ на съдебен контрол. Приел е и че за жалбоподателя не налице правен интерес от оспорване на решението, тъй като то не засяга непосредствено и пряко правната сфера на жалбоподателя. Приел е, че това е така, тъй като имотите, за които е взето решение за придобиване от общината са били предмет на съдебна делба, като е постановено имота да бъде изнесени на публична продан, в която общината е участвала като съделител. Приел е, че правен интерес би бил налице, ако решението на Столичния общински съвет имаше пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на лични права и законни интереси на жалбоподателя, какъвто не е настоящия случай. Определението е правилно в частта в която е приел, че за жалбоподателя не налице правен интерес от оспорване на решението, тъй като с него не се засягат негови права и законни интереси. Такъв правен интерес щеше да е налице, ако решението за съгласие за придобиване на имотите от общината имаше пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на права и законни интереси на дружество. След като с решението, с което е дадено съгласие да се придобият идеални части от имотите от общината не се отнемат, ограничават или изменят права на жалбоподателя, т. е. с това решение не се прехвърля собствеността, за него не е налице пряк, непосредствен или личен интерес от оспорване. С отмяната на решението в правната сфера на жалбоподателя няма да настъпи благоприятен за него правен ефект, а именно жалбоподателят няма да придобие собствеността на имота. В тази връзка жалбоподателят би могъл да реализира евентуално твърдяни собственически права по друг ред в рамките на производството по съдебна делба, както и в рамките до приключване на публичната продан, към която е пристъпено с оглед производството по съдебна делба, в крайната фаза по възлагане на имота по чл. 496 от ГПК, с което постановление за възлагане, подлежащо на контрол, би приключила публичната продан и съответно ще настъпи прехвърлянето на собствеността. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение