Определение № 156 от 23.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 384/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. К. Д. срещу тази част от Решение № 120 от 26.01.2011 год. по гр.д.№ 319/2010 год. на Софийски апелативен съд с която съдът е приел за неоснователен за сумата над 50000 лв. и до 100000 лв. предявеният от Д. срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 КЗ. Ищцата е пострадала в ПТП на 29.05.2009 год. Увреждащият лек автомобил е “Опел Вектра” с водач Г. Г. Г.. При произшествието, на В. Д. са били причинени телесни повреди – фрактури на двете пубисни кости и латералната маса на дясната сакрална кост. Автомобилът е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при [фирма], поради което Д. е предявила иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата 100000 лв. срещу него. Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен за сумата 25000 лв. Сезиран с въззивната жалба на ищцата, съставът на САС е приел, че за търпените от В. Д. болки и страдания справедливото обезщетение би следвало да бъде 50000 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обосновката си за допускане на касационно обжалване, процесуалният представител на В. Д. основава на определяне на критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД, както е включил и цитати на Решение № 4/2009 год. на КС на РБ. Приложил е първоинстанционно и въззивно решения за които няма данни да са влезли в сила. Всъщност, съществен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК не е формулиран. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице не само защото не е формулиран правен въпрос, произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото, а и поради това, че единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД не могат да бъдат въведени. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки конкретен случай обезщетението се определя съобразно конкретните факти и обстоятелства. Т.е. единни критерии за него могат да бъдат определени нито по нормативен, още по-малко по тълкувателен път. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.