Определение № 450 от 11.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Д. срещу решение от 21.05.2012г. по гр.дело № 8474/2009г.на Софийски градски съд, с което след като е потвърдено в една част, а в друга отменено решение от 20.12.2010г на СРС 43 състав, касаторът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди от общо 8 000 лева на основание чл. 45 вр чл. 52 ЗЗД по деликт, извършен от него на 19.06.2004г и след като е приложен чл. 51 ал.2 ЗЗД при намаляване на обезщетението с двадесет процента (или една пета) ,отделно е присъдена лихвата. В изложението по допускане на касационно обжалване се изтъква противоречие със задължителна практика на ВКС (ППВС №4/1968г,т.ІІ ) поради несъответствие на приложения принцип на справедливост в чл. 52 ЗЗД, което сочи на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В тази връзка е приложено и решение №3/2012г по гр.д№637/2011 ІІІ г.о и реш №170/2011г по т.д№143/2010 ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.Въпросът е изразен чрез тезата ,че вредите неправилно са оценявани към днешна дата, а не към момента на настъпването им. Изтъква се противоречие и по друг материалноправен въпрос ,как следва да се определя размера и съотношението на съпричиняване от страна на пострадалия и съотнасянето му към общия размер на обезщетение.Доводът за противоречие не е подкрепен с прилагане на съдебна практика, изтъква се оплакване ,че въззивният съд е игнорирал „множество неправомерни действия от страна на пострадалия ,пряко насочени към зараждането на конфликт и използване на физическа сила срещу касатора ,трети лица и имущество на мястото на конфликта”. Ответникът И. К. К. оспорва да е формулиран релевантен и конкретен правен въпрос ,а и по същество наведените оплаквания са неоснователни След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Въпрос, свързан с определянето обезщетение за неимуществена вреда по справедливост при условията на чл. 52 ЗЗД, действително не е ясно и конкретно формулиран Защитата счита ,че въззивният съд е нарушил принципа, тъй като е определил обезщетението към “днешна дата” а не към момента на настъпването на вредата, но при решаващата си дейност въззивния съд не е дал основание за подобно твърдение.В решението ясно е изтъкнат и съобразен момента на настъпване на вредите, подлежащи на обезщетение, затова е присъдена и лихва от датата на увреждането. Общо поставеният от защитата въпрос, как се съобразява размера, величината на съпричиняването, също е намерил трайно и константно разрешение в практиката и не става ясно защо касаторът счита, че обжалваното решение е в противоречие с тази практика, съответно коя е тя. Собствената интерпретация и оценка на едни факти за сметка на други в изложението не придава конкретност на въпроса ,при това защитата смесва неправомерност и принос. В тази насока въззивният съд е дал разрешение в съответствие със съдебната практика на ВКС (реш.по гр.д №943/2011 ІІІ г.о, реш. по гр.д № 1065/2010 ІІІг., постановени по чл. 290 и сл.ГПК ) Изяснен в практиката на ВКС е въпросът как се отразява приносът на пострадалия при определяне на обезщетението по размер. Размерът на същото, след като е определен по критерия на чл. 52 ЗЗД и посочен в решението, се намалява съобразно установения и възприет от съда принос на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД. Така е процедирал и въззивния съд в случая. По този въпрос в изложението липсва обосновка, липсват и необходимите приложения,за да се подкрепи довод за противоречиво решаван правен въпрос. Възприетият в случая минимален размер на допринасяне е основан и съответен на фактите, съответен е и на утвърдената практика за случаи, при които акт на физическо насилие над пострадалия е бил в някаква степен провокиран от поведение на последния. Касаторът оспорва с общи и бланкетни доводи извършената от съда преценка на фактите по делото, при това неясно защо оценява като неправомерни и противоправни „множество действия” на пострадалия, провокирали побоя върху него.Тезата на дееца осъден да обезщети пострадалия ,се основава на общо поставени въпроси, които игнорират решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили. Ответникът по жалбата претендира разноски, каквито не е установил. Ето защо разноски не се присъждат Върховният касационен съд, ІІІ г.о.