Определение № 858 от 30.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7164/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. Чл. 250 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3951/25.09.2013 г., подадена от Г. П. Ч. и Р. А. Ч., двамата с адрес: [населено място], обл. С., [улица], приподписана от адв. К. Г., против определение № 950 от 12.09.2013 г. на Окръжен съд – Смолян, постановено по в.ч. гр.д. № 368/2013 г. по описа на същия съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 173 от 21.06.2013 г., постановено по гр.д. № 264/2009 г. по описа на Районен съд – Златоград, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената по реда на чл. 250 ГПК от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. молба вх. № 1069/17.06.2013 г. С частна жалба се твърди, че в случая липсва произнасяне по един от предявените по делото искове. Налице е висящ съдебен процес, а не непълно решение, поради което и процесуално допустимо искането с молба вх. № 1069/17.06.2013 г. съдът да се произнесе по евентуалния иск с правно основание чл. 26 ЗЗД. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира следното: С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочили са процесуалноправни въпроси свързани с начина и реда на упражняване правото на иск, когато се предяват обективно съединени искове в условия на евентуалност, както и с реда за защита, при непроизнасяне от страна на съда по някой от заявените искове. За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е посочил, че е допустимо с една искова молба да се преявяват евентуално съединени искове, както и че законът не допуска последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов иск, а само изменение на вече предявен иск. Ако съдът е пропуснал да се произнесе по един от съединените искове, пропускът се отстранява в производството по реда на чл. 250 ГПК. Не е налице основание за допускане на кацаионно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченото основание за допустимост предпосатвя въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, по който липсва или е налице противоречива съдебна практика, с което се създава възможност за неточното прилагане на определена правна норма /т. 4 отТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/. По процесуалноправните въпроси, поставени с изложението е налице установена съдебна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение. Процесуалният пропуск на съда да не се произнесе по целия предмет на спора, в т.ч. и по някой от обективно съединените искове се отстранява единствено в производството за допълване на съдебно решение по чл. 250 ГПК. За да е налице обективно кумулативно съединяване на искове, същите следва да са въведени в производството като предмет на спора по съответния процесуален ред.