Определение № 769 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 808/2023 г.

Производство по чл. 274, ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД срещу определение № 242 от 07.06.2022г. по ч.гр.д. № 190/2022г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение № 260084 от 28.02.2022г. по гр.д. № 1249/2011г. на Бургаски окръжен съд. С последното е оставена без разглеждане като просрочена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Жалбоподателят счита определението за нищожно, недопустимо, очевидно неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответниците по частната жалба „Делфин прим” ЕООД, 130309270, И. И. М. и Р. В. М. поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Бургаски окръжен съд, действащ като първа инстанция, е постановил на 08.10.2021г. решение по предявените от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД установителен иск за собственост и иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване. Подадена е от ответниците по иска молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, която е оставена от съда без уважение; обжалването на това определение към настоящия момент не е приключено. От страна на ответниците по иска е подадена въззивна жалба срещу решението на Бургаски окръжен съд. Ищецът „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД е подал насрещна въззивна жалба. С уточнение на последната ищецът е заявил, че обжалва решението в частта, с която не е приет неговия инцидентен установителен иск за установяване солидарност в отношенията между ответниците, както и в частта, с която са присъдени разноски на ответниците общо 1064лв. С определение № 260084 от 28.02.2022г. Бургаски окръжен съд е оставил без разглеждане молбата на ищеца, съдържаща се в насрещната жалба, за изменение на решението в частта за разноските поради неспазване на срока по чл. 248 ГПК за подаването й. Бургаски апелативен съд с обжалваното определение от 07.06.2022г. е потвърдил този акт като е оставил без уважение частната жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД. Посочил е, че срокът за подаване на искане по чл. 248 ГПК в случая е този за обжалване на решението. Решението е връчено на ищеца на 21.10.2021г., а искането по чл. 248 ГПК, инкорпорирано в насрещната въззивна жалба, подадена на 07.02.2022г., е след изтичане на законовия срок. Според съда възможността на страната да подаде насрещна въззивна жалба е обусловена от подаването на въззивна жалба против решението, но с нея не се предоставя нов срок за подаване на молба за изменение на решението в частта за разноските, различен от посочения в чл. 248, ал.1 ГПК. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Жалбоподателят се позовава на нищожност и недопустимост на обжалвания акт. Поставя и девет правни въпроса в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1/ следва ли съдебният акт да бъде мотивиран по съществените въпроси за съдопроизводството; 2/ допустимо ли е съдът служебно да постави за разглеждане спорен въпрос за съдопроизводството; 3/ допустимо ли е обжалване на решението с подадена насрещна въззивна жалба само в частта за разноските, след като не е подадена молба по чл. 248, ал.1 ГПК в предвидения за това срок; допустимо ли е да бъде подадена молба по чл. 248 ГПК в срока за отговор на подадена въззивна жалба и дали срокът по чл. 248, ал.1 ГПК включва и срокът по чл. 263, ал.2 ГПК; 4/ допустимо ли е разглеждане на насрещна въззивна жалба преди разглеждане от въззивната инстанция на въззивната жалба; 5/допустима ли е отмяна и изменение на постановеното решение от постановилия го съд, извън хипотезите на чл. 247 и 248 ГПК; 6/ задължена ли е въззивната инстанция да проведе открито съдебно заседание; 7/ съдебното решение частта за разноските представлява ли част от предмета на производството, за него приложими ли са нормите и тълкуванията за съдебните решения, вкл. т.4 от Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956г. по гр.д. № 112/1956г. на ОСГК или са приложими нормите и тълкуванията за съдебните определения; 8/ ако съдебното решение в частта за разноските има характер на определение, какви са критериите за нищожност и недопустимост на съдебното решение в тази част; 9/може ли въззивната инстанция да раздели от общото производство по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба част от предмета на съдопроизводството, която да разгледа самостоятелно. По първите шест въпроса се сочи постановяване на акта в противоречие с практиката на ВКС, а по останалите три - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав не съзира основания, които да обуславят вероятна нищожност или недопустимост на обжалвания акт. Доводите на касатора са за противоречие с правния ред и за нарушение на диспозитивното начало. Те се основават на правно несъстоятелната теза, че принципно е допустимо самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, без да се обжалва решението по същество. Такава възможност съществуваше по отменения ГПК - чл. 70 ГПК/отм./. Сега действащият ГПК не съдържа такава разпоредба, а дава право на страната при несъгласие с определените разноски да поиска от съда, постановил акта, да измени или допълни съдебното решение в частта за разноските; постановеното от същия съд определение по тази молба подлежи на обжалване по реда за обжалване на самото решение - чл. 248, ал.1 ГПК. Именно поради това първоинстанционният съд е възприел искането за отмяна на решението в частта за разноските, направено в насрещната въззивна жалба, като молба за изменение на присъдените разноски по чл. 248 ГПК. По този начин съдът нито е нарушил правния ред, нито е излязъл извън рамките на диспозитивното начало. Поставените правни въпроси в голямата си част са неотносими и нямат значение за изхода на производството. Единствено относим се явява третият въпрос - допустимо ли е обжалване на решението в частта за разноските с подадена насрещна въззивна жалба, след като не е подадена молба по чл. 248, ал.1 ГПК в предвидения за това срок. По този въпрос е удостоверено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, което обуславя допускане на касационно обжалване. В Определение № 224 от 09.05.2016г. по ч.гр.д. №5263/2015г. на ІV г.о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване и е дадено разрешение на същия правен въпрос: Допустимо ли е обжалване на решението с подадена в срока за отговор на въззивната жалба насрещна такава само в частта за разноските, при условие, че не е подадена молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК в предвидения за това срок; допустимо ли е да бъде подадена молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за отговор на подадената въззивна жалба на насрещната страна и дали срокът за обжалване по чл. 248, ал. 1 от ГПК включва и срокът по чл. 263, ал. 2 от ГПК. Според приетото в този акт подаването на въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение запазва висящността на спора пред съда, включително и в частта му за извършените разноски. Затова в този случай жалбата в частта й за разноските не представлява молба по чл.248 от ГПК и не подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд по реда на изменение на решението в частта за разноските, а подлежи на разглеждане от въззивния съд. При висящност на исковото производство във въззивната инстанция оспорванията на ответника по жалбата по отношение на първоинстанционното решение в частта му за разноските се разглеждат също във въззивното производство, а не по реда на чл. 248 от ГПК. Обобщено е, че в случай на подадена въззивна жалба срещу решението по съществото на спора от една от страните, то всяка страна може да оспорва решението и в частта му за разноските и това оспорване ще трябва да бъде разгледано във въззивното производство, а не по реда на чл. 248 от ГПК. Затова е допустимо една от страните да обжалва първоинстанционното решение само в частта му за разноските, при положение, че другата страна е подала въззивна жалба срещу самото решение, като е без значение дали тази възможност ще бъде упражнена с въззивна или с насрещна въззивна жалба. В определението е посочена и друга практика на Върховния касационен съд в същия смисъл. При възприемане на горното разрешение обжалваното определение се явява неправилно. След като спорът по същество е пренесен за разглеждане пред въззивния съд с подадената от ответниците въззивна жалба, то съдържащото се в насрещната въззивна жалба на ищеца оплакване срещу определените с първоинстанционното решение разноски, следва да се счита подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и да бъде разгледано от въззивния съд заедно с въззивните жалби. Горното обуславя отмяна на определението на Бургаски апелативен съд и на потвърденото с него определение на Бургаски окръжен съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на II г.о.