Определение № 472 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 135/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К., [населено място], [община], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1205 от 13.06.2016 г. по в.гр.д. № 3985/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 3228 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 12993/2014 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за сумата от 120 000 лв. /част от общо предявена претенция от 250 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.07.2011 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Твърди, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД е приложена формално и принципът на справедливост е нарушен. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да му заплати исканото обезщетение в пълен размер, с присъждане на разноски за всички инстанции. В касационната жалба се прави и искане за ревизиране на решението в частта за разноските /с което касаторът, след отмяна на определение по чл.248 ГПК, е осъден да заплати ю.к. възнаграждение в размер на 4 175 лв. по прекратената част от иска/, във връзка с разгледаната от въззивния съд частна жалба на ответното дружество, с твърдения, че същото е недопустимо и неправилно, т.к. искането за присъждане на разноски, свързани с частичното прекратяване на делото, не било направено в срок, освен това не били налице условията на чл.78 ал.2 вр. ал.4 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. „ При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще? “, 2. „ Следва ли при определянето на обезщетението по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? “. Като допълнителни предпоставки за достъп до касация се сочат тези по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, съответно обосновани с цитирана и приложена съдебна практика /ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС по чл.290 ГПК/. В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба - ЗАД [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище, че липсва противоречие между приетото в решението и задължителната практика, на която касаторът се позовава, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. По същество счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че вследствие на ПТП, станало на 14.07.2011 г., К. К. – пътник в „Ауди А4“ с д.к. [рег.номер на МПС], изпаднал в кома за 14 дни и получил тежка съчетана травма, която застрашила живота му, включваща тежка коремна травма, разкъсване на далака, довело до премахването му по оперативен път, счупване на дясна скула, счупване на дясна бедрена кост, счупване на лява раменна кост, счупване на 6 ребра в ляво, счупване на четири проходилни кости на левия крак, вътрегръден кръвоизлив, множество рани, натъртвания и охлузвания на лицето и тялото. На ищеца е била извършена спешна лапаротомия, при която е установен излив на кръв в коремната кухина и е премахната слезката. Наложило се обездвижване на лявата раменна кост с гипсова лонгета, а долният десен крайник е поставен на екстензия. Били включени инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапии. Установен е плеврален излив, бронхит и обилна секреция, включена била аспирация. Поради ниски хематологични показатели се наложили многократни кръвопреливания - общо 2870 мл. След възстановяването, в планов порядък били извършени операции на лявата раменна и дясната бедрена кост, стабилизирани съответно с вътрешна и външна фиксация. Последвали са три нови кръвопреливания. Общият период на лечение е продължил една година, като болките са били интензивни през първите три месеца и след това един месец в началото на рехабилитацията. През първите четири месеца пострадалият не е можел да си служи с лявата ръка, а в продължение на пет месеца не е можел да стъпва с десния крак и ползвал патерици. Счупените шест ребра са зараснали за около два месеца, като за същия период зараснали и счупените предходилни кости на лявото стъпало. Към момента на прегледа вещото лице е констатирало, че ищецът се е възстановил от получените увреждания, като има оплаквания от периодично главоболие, нарушени движения на увредените крайници, чести възпалителни заболявания и намалено зрение на лявото око. Счупените ребра в ляво са зараснали с малка остатъчна деформация. Отпред на шията е наличен белег от трахеостома. На мястото на оперативните интервенции също са налични козметични белези, част от които са големи и трайни. Налице е трайно скъсяване на десния крак с около два сантиметра, в резултата на което пострадалият има леко накуцваща походка. От свидетелските показания става ясно, че ищецът за около пет месеца не е можел да се обслужва сам. След възстановяването не можел да си намери работа, тъй като повдигането на тежки предмети го затруднява. През зимния период остатъчните явления от травмите се обостряли, често се разболявал от инфекциозни заболявания. Съдът е определил като справедлив размер на обезщетението сумата от 120 000 лв., като е изложил съображения, че същата кореспондира с получените от ищеца тежки травматични увреждания и преживени болки и страдания в тази връзка. Посочил е, че макар да има остатъчни последици от травмите /напр. пострадалият не може да кляка, накуцва, има ограничени движения в увредените крайници, скъсяване на крака, белези и загрозявания и пр./, при така проведеното лечение организмът на ищеца като цяло се е възстановил и е понесъл добре отстраняването на далака, което не води до опасност за живота му, при спазване на хранителен режим и повишено внимание при инфекциозни заболявания. Той отново води самостоятелен начин на живот и въпреки данните, че не може да върши тежък физически труд, не е неработоспособен. Съдът изрично е посочил, че при определяне на този размер се е водил както от конкретните данни по делото, така и от икономическите условия в страната към момента на ПТП, чието проявление са нивата на застрахователно покритие /увеличени след застрахователното събитие/. Доколкото ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 130 000 лв., ведно с лихви и разноски върху тази главница, то искът за разликата над 130 000 лв. до 250 000 лв. е счетен за неоснователен. Настоящият съдебен състав, воден от указанията на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г. намира, че са налице условията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касация в обжалваната част. Като обуславящ решаващата воля на съда и съответно - изхода на спора по конкретното дело, се преценява въпросът, уточнен съгласно правомощията на ВКС, относно тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и по-конкретно за критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост" по смисъла на посочената правна норма при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане. По този въпрос са доказани и кумулативно изискуемите предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на които касаторът се позовава, а именно – противоречие с постановките на ППВС № 4/23.12.1968 г. Касаторът е частично освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК, поради което за разглеждане на жалбата следва да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 лв. Касационно обжалване на решението в частта, имаща характер на определение, постановено във връзка с производството по чл.248 ГПК по прекратената част от иска, не следва да се допуска, т.к. не са изпълнени изискванията на чл.274 ал.3 ГПК, препращащи към чл.280 ал.1 ГПК /липсва поставен правен въпрос в тази връзка и не са обосновани допълнителните основания за достъп до касация/. С оглед горното, и на основание чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение