Определение № 470 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2518/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, депозирана от Р. В. П., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1329 от 04.06.19 г. по в.гр.д. № 815/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ХІV-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение от 12.09.2018 г. на СГС, ГО, 5 състав по гр.д.№ 4342/2017 г. за отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл.288 ал.1 т.2 КЗ /отм./ против Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2012 г. по вина на водача М. Т. Н. /привлечен като трето лице - помагач на ответника/, за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 55 000 лв. В жалбата се поддържат касационни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част, довели до неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и несправедливо занижаване на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на лихви и разноски. Допускане на касационната жалба до разглеждане се претендира в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди, разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и при несъобразяване с установените с него критерии. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.287 ГПК заявява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Третото лице – помагач на ответника не представя писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е допустима. Софийският апелативен съд е достигнал до обжалвания резултат след съвкупна преценка и анализ на доказателствения материал по делото, относим към размера на дължимото обезщетение, като изводите му са основани на следното: Към датата на произшествието ищецът – настоящ касатор, е бил на 62 години, военен пенсионер. При произшествието е получил две средни телесни повреди и няколко по-леки – счупване на кръстцовата кост и счупване на тялото на хълбочната кост, както и контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръден кош и коремна стена, разкъсно-контузна рана на левия лакът /около 6 см./, оток и кръвонасядане на лява подбедрица. Съдът е съобразил продължителността на възстановителния период от 4 месеца за първото счупване, 3 месеца – за второто и 20-30 дни за останалите увреждания. През периода на възстановяване ищецът е бил безпомощен и е зависел от грижите на съпругата си; след това се е придвижвал с помощни средства – 90 дни с проходилка, после с канадки и накрая с бастун. От друга страна съдът е взел предвид, че лечението е проведено консервативно и без оперативни интервенции. Съдът е отчел, че пострадалият продължава да изпитва болка при натиск в областта на тазовите счупвания 5 години след инцидента, като според вещото лице болките в кръста и таза ще продължат и в бъдеще, но е запазен обемът на движение на двете тазобедрени стави и не са налице трайни увреждания. Същевременно по делото е установено, че при ищеца са започнали дегенеративни процеси, които категорично не се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента /увреждане на лубосакрални коренчета, дискова болест, дискови протрузии на два прешлена/. Същите допълнително влошават положението му и забавят възстановителния процес. Съдът е взел предвид и икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната към 2012 г., в резултат на което е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да възлиза на 40 000 лв., 25 000 лв. от които са били заплатени доброволно от Гаранционния фонд, а останалите 15 000 лв. – присъдени с първоинстанционното решение. Съставът на Върховния касационен съд, второ търговско отделение намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част не следва да бъде допускано до касационен контрол, по следните съображения: Касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси от значение за изхода на спора по настоящото дело, с които касационната инстанция може да се счита за надлежно сезирана, съобразно указанията на т.1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Изложението по чл.284 ал.3 ГПК съдържа подробни оплаквания /основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК/ за неправилно приложение на закона и необоснованост при формиране изводите на въззивния съд за размера на обезщетението, които обаче са извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Дори да се счете, че се поставя въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съгласно изискването на чл.52 ЗЗД, не се установява съдът да се е отклонил от цитираната задължителна практика и тази по чл.290 ГПК, доколкото при постановяване на решението си е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказани конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, от значение за обема на търпяните неимуществени вреди, с които законосъобразно е обосновал размера на обезщетението. Т.к. в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно се съдържа и искане, основано на чл.280 ал.2 ГПК, следва да се посочи, че въззивното решение не може да се квалифицира като вероятно нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. При постановяването му не са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, приложен е съответният материален закон, спазени са и задължителните указания по тълкуването му. При този изход на спора и с оглед искането на ответника по касация за присъждане на съдебно-деловодни разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Гаранционния фонд 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение