Определение № 165 от 19.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2017/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба З. В. Х. срещу въззивно решение № 706/28.05.2025 г. по в. т. д. № 2429/2024 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 260339/04.06.2024 г. по т. д. № 3815/2020 г. на Софийски градски съд за осъждане на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на касаторката обезщетение в размер над 25 000 лв. до 40 000 лв. за претърпени от ПТП на 15.09.2019 г. неимуществени вреди. Касаторката оспорва въззивното решение с твърдения за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и нарушение на процесуалните правила, свързани с обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, което рефлектира в необоснованост на постановеното съдебно решение. Заявява становище, че съставът на апелативния съд е присъдил обезщетение в занижен размер без да вземе предвид съдебна практика по сходни случаи, както това е сторил първоинстанционният съд. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира въпроси относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съда, за да се определи справедливо обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и релевантни факти по делото и да изложи мотиви, от които с категоричност да става ясно каква е причината за редуциране на определените обезщетения. Претендира постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и да бъде присъдено обезщетение в размера, определен от първоинстанционния съд. Заявява и претенция за заплащане на разноски. Ответникът по касация „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и липсата на предпоставки тя да бъде селектирана с цел извършване на касационен контрол на въззивното решение. Формулира искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявена от З. В. Х. претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на 40 000 лв. – обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 15.09.2019 г. Между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на основания за заплащане на обезщетение за описаните в исковата молба вреди в размер 25 000 лв. при липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Спорът пред настоящата инстанция е пренесен относно размера на дължимото обезщетение за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд, за да отмени постановеното от предходната съдебна инстанция решение, е обсъдил установените в хода на производството увреди на ищцата: счупване на първи поясен прешлен и подкожен хематом в ляво тилно с диаметър 4 см., което е предизвикало нарушаване на движението на снагата за период от 10-12 месеца и необходимост от извършване на вертебропластика на Л1 и Л3 с костен цимент, причинило болки за около 1 година, които персистират и към датата на извършения от вещото лице личен преглед, съответно пречат на движението и самообслужването. Съдебният състав е кредитирал установеното от вещото лице ограничение в обема на движение с 45%. Отчел е, че пострадалата е имала заболявания в областта на поясния отдел на гръбначния стълб и преди ПТП – остеопороза, дискови хернии, остеофити/шипове/, дегенеративни изменения на гръбначния стълб. В мотивите е съобразил липсата на проведена рехабилитация, възрастта на пострадалата към момента на инцидента- 73 години, датата на произшествието, икономическата конюнктура в страната, както и минималната работна заплата, в резултат на което е редуцирал обезщетението в размер на 25 000 лв. Въпросите относно приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливото обезщетение покриват общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото касаторът е мотивирал оплакване за формално спазване на критериите, очертани от ППВС № 4/1968 г. и служебно известните на съда решение № 80/03.06.2015 г. по т.д. № 1465/2014 г. на II т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на II т.о., решение № 55/24.08.2020 г. по т.д. № 1842/2019 г. на ВКС, II т.о., ВКС, е необходимо да бъде допуснато касационно обжалване за проверка наличието на отклонение от тази практика при постановяване на обжалвания въззивен акт – хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС