Определение № 332 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2016 г.

По делото са постъпили две молби. Първата /с вх. № 2701 от 9.03.2017г./ е с правно основание чл.248 ГПК и е подадена от П. Л. Д., чрез процесуалния представител адвокат Т., ответник в производство по чл.288 ГПК, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 146 от 20.02.2017г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена своевременно за молбата и е депозирала писмено становище, с което оспорва допустимостта на искането с аргумент за липса на реално осъществено процесуално представителство /счита, че разноски следва да се присъждат, ако касационното обжалване е допуснато/. Отделно, с оглед липсата на уведомяване до този момент за претенцията на ответната страна за разноски, прави възражение за прекомерност на претендирания размер. Втората молба /с вх. № 2714 от 10.03.2017г./ е подадена от касатора [фирма] [населено място] и е с правно основание чл.282 ал.5 ГПК с искане да бъде освободена внесената като гаранция сума в размер на 29 260лв. главница и 8 492лв.- разноски, като същата бъде преведена по посочена в молбата сметка. Копие от същата е изпратено на П. Л. Д. с указания за изразяване на становище. Уведомлението е върнато с отбелязване, че е получено на 24.03.2017г. от пълнолетното лице, което живее на посочения адрес – С. Р.. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: По молбата за присъждане на разноски: С определение № 146 от 20.02.2017г., съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 22.07.2016г. по в.гр.д.№ 222/2016г. на ОС Шумен, без да се произнесе по направеното, с представения на 26.08.2016г. писмен отговор, искане на ответната страна за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне по цялото искане е основание за допълване на постановения акт. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. В случая, касационно обжалване не е допуснато и ответникът е установил с представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 17.08.2016г., че реално е заплатил, в брой, адвокатско възнаграждение в размер на 4 290лв. за „процесуално представителство пред ВКС по в.гр.д.№ 222/2016г. на Ш.”. При тези данни и с оглед направеното възражение за прекомерност, искането на молителя се явява частично основателно. Пред вид предмета и особеностите на производството по чл.288 ГПК, в което се преценя единствено наличието на една обща и три специални, изрично посочени в закона предпоставки /по чл.280 ал.1 ГПК/, разноските следва да се определят в минималния възможен размер от 500лв., на основание чл.78 ал.5 ГПК, във вр. с чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2014г./ДВ бр.84/2016г./ за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като до останалата претендирана част искането се явява неоснователно и следва да се отхвърли. По подадената молба с правно основание чл.282 ал.5 ГПК, настоящият съдебен състав като констатира, че в изпратеното уведомление изрично не е указано на ответната страна да уведоми съда дали е предявил иск за обезщетение за вреди от забавяне на изпълнението, намира че по молбата следва да се произнесе след като се изпрати на ответника повторно уведомление с надлежни указания и се предостави седемдневен срок за вземане на становище по искането с оглед гаранциите, предвидени в чл.282 ал.4 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение