Определение № 1148 от 27.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 938/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Н. К. К. - от [населено място] срещу Разпореждане от 08.10.2012 г. по т.д.№ 245/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е отказано да се измени или допълни въззивното решение с присъждане на разноски за въззивното производство на Н. К. К. - ответник по евентуалния иск. Жалбоподателят излага, че неправилно въззивният съд не му е присъдил разноски за въззивната инстанция, като с исковата молба са предявени два иска - иск по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя и евентуален иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, уважен е първият иск, решението е обжалвано частично само от застрахователя, с което се възобновява висящността на производството и по евентуалния иск срещу деликвента, затова последният има право на разноски при потвърждаване на решението - срещу жалбоподателя, евентуално - срещу ищцата по делото. Поддържа, че въпросът: евентуалният ответник по предявените искове има ли право на разноските, направени във въззивната инстанция, е решен в противоречие със съдебната практика: Опр.№ 82/19.02.2009 г. по ч.т.д.№ 60/2009 г. на ВКС, І т.о., Опр.№89/22.01. 2009 г. по ч.т.д.№752/2009 г. на ВКС, І т.о., Опр.№ 606/ 15.07.2010 г. по ч.т.д.№ 533/2010 г. на ВКС, І т.о. Иска разпореждането да се отмени и да се постанови друго, с което да се реши въпросът по същество, като му се присъдят разноските за въззивната инстанция. Ответниците по частната жалба С. В. Б. и Н. Н. Б. - двамата от [населено място], и ЗК [фирма] - [населено място] не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, намира, че частната жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното разпореждане е отказано да се измени или допълни въззивното решение в частта за разноските, претендирани от ответника по евентуалния иск - деликвента Н. К. К. - от [населено място], по съображения, че не са налице условията на чл. 248 ГПК - в решението няма пропуск по отношение на искането - изрично съдът е изложил, че ищецът не дължи за въззивната инстанция разноски на деликвента, и че не се налага изменение на приетото с решението. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК на така постановеното разпореждане е основателно, тъй като въпросът: страната, обжалвала първоинстан - ционното решение с въззивна жалба, дължи ли на ответниците по въззивната жалба разноски по делото, направени във въззивното производство, когато въззивната жалба не е уважена - включително на евентуалния ответник - деликвента, е решен в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, която е в смисъл, че в този случай се дължат на ответниците по въззивната жалба разноски за въззивното производство, включително на ответника по евентуалния иск - Опр.№82/19.02.2009 г. по ч.т.д.№ 60/2009 г. на ВКС, І т.о., Опр.№89/ 22.01.2009 г. по ч.т.д.№752/2009 г. на ВКС, І т.о. и Опр.№ 606/ 15.07.2010 г. по ч.т.д.№ 533/2010 г. на ВКС, І т.о. Поради изложеното обжалваното разпореждане като неправилно следва да се отмени. Тъй като при отмяна на решението от въззивния съд в частта по главния иск, се възстановява висящността на делото и по евентуално съединения иск, по който първоинстанционният съд не се произнася, страната, направила разноски по подадената въззивна жалба - в случая ответникът по евентуалния иск - деликвентът - има право на разноски, тъй като въззивната жалба на ЗД [фирма] - [населено място] не е уважена. Поради отхвърлянето на въззивната жалба, съгласно чл.78 ал. 1 ГПК, която разпоредба следва да намери съответно приложение, жалбоподателят дължи заплащане за въззивното производство разноски на ответниците по въззивната жалба, включително на евентуалния ответник - деликвента. От представените по делото доказателства се установява, че във въззивното производство деликвентът е представляван от адвокат, който е изготвил отговор на жалбата и е взел участие в съдебното заседание на 12.06.2012 г., за което жалбоподателят е платил адвокатски хонорар 2500 лв., представил е списък на разноските. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се измени въззивното решение в частта за разноските и на ответника по евентуалния иск да се присъдят за въззивното производство разноски 2500 лв., дължими от ЗД [фирма] - [населено място], подал въззивната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение