Определение № 1968 от 12.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 414/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Единство-1“ против решение № 141/14.12.2023 г. по в.гр.д. № 227/2023 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено решение № 79/03.08.2023 г. по гр.д.№ 190/2022 г. на Районен съд – Омуртаг за отмяна изцяло, като незаконосъобразни, на всички решения на годишно изборно общо събрание на член-кооператорите на Кооперация „Единство-1“, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. О., представлявана от председателя А. М. Б., проведено на 11.06.2022 г., взети по всички точки от дневния ред, по иска предявен от Ф. М. И. и от Е. И. А. /починал след подаване на касационната жалба и конституирани вместо него наследници С. С. А. и Е. Е. И./, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗК и в частта на разноските. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение. Поддържа се наличие на основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба в писмен отговор оспорват допускането на касационно обжалване и основателността по същество на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски. Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е ищците са оспорили като незаконосъобразни всички решения на Общото събрание (ОС) на ответната кооперация, взети на 11.06.2022 г., с искане за отмяната им, поради следните оплаквания за незаконосъобразност: 1. ОС е нередовно свикано - липсва кворум от 2/3 от членовете на УС за редовното провеждане на заседанието на УС; решение на УС за свикване на ОС юридически и фактически липсва, поради взето решение от 3 члена (четвъртият, вписан в протокола от 10.05.2022 г. от заседанието член - Ю.Ю. не е присъствал) от избран 7-членен състав, позовавайки се на чл. 36, ал. 3 и 4 от Устава във вр. с чл. 23 ЗК; 2. Избраният за нов председател на кооперацията и съответно член и председател на УС А. Б. не отговаря на изискванията на чл. 20, ал. 1, изр. 2 от ЗК и чл. 33, ал. 2 от Устава на кооперацията, доколкото едно лице може да упражнява максимум четири мандата като член на УС; 3.Гласуването за избор на председател и членове на УС и КС не е било проведено тайно, както е записано в протокола от ОС; 4.Въпреки липсата на точка от дневния ред, касаеща определянето броя на членовете на УС и КС, такова решение е било взето на събранието; 5. За участие в общото събрание неправилно не са били допуснати до участие пълномощниците на член-кооператорите Ю. И. К. и Х. Б. Е., а член-кооператорът Р. М. М., вписан в списъка на член-кооператорите под № 72 е починал преди насрочването на ОС, но въпреки това е положен подпис от негово име в списъка с присъствали на ОС. Въззивният съд е установил, че ищците са вписани в книгата на член-кооператорите от общо 117 описани члена. С молба, постъпила в кооперацията на 27.04.2022 г. 43-ма от член-кооператорите й са отправили искане до УС за свикване на извънредно ОС, с изброени точки на дневен ред. С решение по Протокол № 81/10.05.2022 г. УС е насрочил извънредно ОС за 11.06.2022 г. от 09.00 ч., в салона на кметство П., със съответен дневен ред. В протокола е било вписано и името на Ю. Ю., но липсва положен подпис до името му. По отношение на изрбания за нов мандат на проведеното на 11.06.2022 г. ОС на кооперацията председател А. Б. ТОС е констатирал, че по ф.д. № 418/1995 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, се установява, че същият е бил председател на кооперацията в периода от 1995 г. до 1998 г., от 1998 г. до 2001 г., като през 2001 г. А. Б. бил избран за член на УС. От вписванията в ТР (след 2008 г.) е установил, че Б. е вписан за председател на кооперацията на 20.09.2012г., на 16.04.2015г., избран за нов мандат като председател на кооперацията и на ОС от 19.03.2019г., по което заявление е постановен отказ. Счел е за неоснователно възражението на касатора относно качеството член-кооператор на ищеца Ф. И., поради твърдяно изключване. Съдът е посочил, че И. е заявил, че не е присъствал на това ОС, не знае за такова решение, и коорепацията не е представила писмени доказателства за изключването на посоченото лице. Намерил е за основателно оплакването на ищците за незаконосъобразно взето решение на УС от 10.05.2022 г. за свикване на ОС за 11.06.2022 г., поради неспазен кворум на заседанието. Не е споделил довода на ищците, че кворумът за УС следва да се изчислява при състав от 7 члена, при положение че двама от вписаните в ТР членове на УС са починали (безспорно обстоятелство), като е изтъкнал, че подобна логика би довела до невъзможност да се свика ОС, дори и с цел да се попълни състава на УС. В конкретния случай според ТОС изискуемият от закона кворум за провеждане на заседание на УС не е бил постигнат. Кворумът от 2/3 е относим към действителния брой членове на УС. При действителен 5-членен състав, за да е законно заседанието на УС следва да присъстват четирима (2/3 от 5=3,33). Макар в приложения по делото протокол от заседанието на УС да са изписани имената на четирима, съдът е намерил, че заседанието на УС е проведено при липса на изискуемия от чл. 22, ал. 2 от ЗК и чл. 36, ал. 3 от устава кворум, след като свидетелските показания на св. Ю. Ю. не се оборват както от съдържанието на протокола, така и с други доказателства. В самия протокол от заседанието на УС, в началото, не са посочени лицата от състава му, присъствали на заседанието - нито като брой, нито поименно. В края на протокола, подписи са поставени от трима членове на УС, но не и от св. Ю., като предвид неговите показания, че не е бил уведомен за това заседание и не е присъствал („никой не ме е търсил за това заседание на УС, само ме потърси председателя да се подпиша и аз отказах“), въззивният съд е заключил, че е безспорно установено, че УС е провел заседание на 10.05.2022 г. в състав от 3 члена, т.е. при липсата на кворум, съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 от ЗК, обуславящо само по себе си незаконосъобразност на взетите от него решения, респ. и незаконосъобразно свикване на процесното ОС на кооперацията на 11.06.22 г., обуславящо незаконосъобразност както на свикването му, така и изцяло на взетите от него решения, предмет на иска по чл. 58 от ЗК. Изложил е доводи, че свикването на ОС, което е върховен и основен орган на кооперацията, е строго формален акт, който има за цел да обезпечи възможността на всички кооператори да участват в работата на събранието, съответно да участват в управлението й. Ето защо нарушаването на процедурата по свикването на ОС, както и тази на провеждането му, винаги е основание за отмяна на взетите решения. Само на това основание е приел, че искът се явява основателен, но в допълнение, в условията на евентуалност, е обсъдил и другите нарушения при провеждане на ОС, въведени в исковата молба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1.Следва ли при определяне на кворума за гласуване на решение на УС на кооперацията за свикване на събрание да се вземат предвид и починалите членове на УС или кворумът следва да бъде изчисляван на базата само на живите членове на УС?; 2. От кой момент следва да се изчисляват мандатите на председателя на кооперацията – от момента на въвеждане на съответната норма в ЗК и устава, т.е. занапред или преди този момент? Въвежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първият правен въпрос е поставен в контекста на довод на касатора, че за да изчисли необходимия кворум за провеждане на заседание на УС за вземане на решение за свикване на ОС на кооперацията, въззивният съд е съобразил бройката седем души, а не действителните пет души, от които този орган се състои, предвид настъпилата смърт на двама от тях към момента на приемане на това решение на УС. Този довод не съответства на произнасянето на ТОС. Изрично решаващият състав е приел, че възражението на ищците за изчисляване на кворума за провеждане на заседание на УС на база седем души е неоснователно. Изложил е мотиви, че съобразява настъпилата смърт на двама от членовете на УС и е приложил релевантната норма на чл.22, ал.2 ЗК съобразно състав на УС от пет души. Вторият въпрос се отнася до аргумент на въззивния съд направен като допълнителен, необуславящ изхода на целия спор, тъй като взетите решения на ОС, които са били атакувани с исковата молба, според ТОС се явяват незаконосъобразни поради неспазен кворум за провеждане на заседание на УС. С оглед на гореизложеното и двата въпроса не отговарят на изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на спора в полза на ответниците по касацията следва да се присъдят доказаните с писмени доказателства извършени от тях разноски в размер на 1000 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение