Определение № 583 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2082/2016 г.

гр. дело № 2082/2016 година. Производство по чл.288 ГПК. Ч. Г. М. от София, чрез пълномощника си адв. А. Р. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 802 от 26.01.2016 г. по гр.д. № 2253/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-77-191 от 09.01.2015 г. по гр.д. № 18721/2014 на Софийския районен съд, 71 състав, като е отхвърлен иск на касатора срещу Държавна агенция „Национална сигурност”, София, за разликата над 3 698, 16 лева до предявения размер от 11 645 лева, която сума представлява обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден за периода 01.01.2008 г. – 10.10.2013 г. - иск с правно основание чл. 83, ал.4 предложение второ от ЗДАНС. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК. Ответникът Държавна агенция „Национална сигурност”, София, не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното: В изложението към касационната жалба и в касационната жалба е формулиран въпросът: Право на какъв по размер допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл.83, ал.1, т.3 ЗДАНС има ищецът и съответно – какъв размер на парично обезщетение, при проявено бездействие с власт и липса на издадена заповед на председателя на ДАНС по чл.3, ал.3 от ППЗДАНС, и следва ли при законоустановен в ЗДАНС размер на този вид отпуск, при горната хипотеза, да се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда? Приложено е решение по чл.290 ГПК № 45 от 22.02.2016 г. по гр.д. № 4195/2015 г. на ІV г.о., с което е дадено разрешение, различно от това, което е прието в процесното въззивно решение. Приложени са и други решения на СГС в същия смисъл, за които след проверка настоящият състав установи, че са станали окончателни след постановени определения по чл.288 ГПК от Върховния касационен съд, с които не е допуснато касационно обжалване – напр. № 419 от 28.04.2016 г. по гр.д. № 1273/2016 г. на ІV г.о. и опр. № 315 от 29.03.2016 г. по гр.д. № 4943/2015 г. на ІV г.о. Това налага да се допусне касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос с оглед възможността въззивното решение да противоречи на задължителна и постоянна практика на ВКС, в която се съдържа различно разрешение на питането. Отговорът на въпроса е от съществено значение на изхода на делото, тъй като от него зависи размера на дължимото обезщетение по чл.83, ал.4 във вр. ал.1, т.3 ЗДАНС. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.