Определение № 760 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 48/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. И. Ж. срещу решение №504 от 31.10.2011г. по гр.дело № 597/2011г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение №81 от 14.07.2011г на Добрички районен съд. Уважен е иск на Областния управител на обл. Д. за прогласяване нищожност на сключена сделка с държавата, поради противоречие със закона. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя материалноправен въпрос, ако държавата е извършила разпореждане с недвижим имот при допуснати нарушения на нормативни документи и пропуски (от лицето, което я представлява), допустимо ли е това да е основание за атакуване на сделката, от държавата - поради противоречие със закона ,в случай, че сключения договор съответства на „параметрите на волята” на държавата,в издадена заповед за разпореждане.Въпросът е доразвит с изтъкване на принципа, че страната по сделката не може да се позовава на неправомерността на собствените си действия. Сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Представя се решение № 95/2004г т.д№662/2003г ІІ т.о на ВКС ,в което според защитата е се съдържа противоречащо разрешение по поставения въпрос. На следващо място се поставя материалноправен въпрос как следва да се определи дали в недвижим имот има изградена сграда – съобразно границите на имота по кадастрана карта или съобразно действащ подробен устройствен план. Като процесуален въпрос се изтъква оплакването ,че е нарушен принципа на състезателност, че съдът е насочил страната (ищеца) към изменение на първоначални твърдения,че са разгледани основания за нищожност, които не могат да се изведат от фактите,изложени в исковата молба. Оплакванията са формулирани като въпроси. Ответникът Областен управител на обл. Д. оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но за първа и втора инстанция. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и предвид данните по делото ,изложението на касатора поставя въпрос ,който няма връзка с решаващите изводи на съда и обстоятелствата, които са ги обусловили в конкретния случай и който въпрос изразява теза, несъвместима с действащия правен ред .Материалното основание за нищожност поради противоречие със закона е различно от основанията, свързани с порок на волята. Въззивният съд е прогласил за нищожна сделка за разпореждане с държавен имот на основание чл. 26 ал.1 предл.първо ЗЗД ,т.е поради противоречи със закона, изразяващо се в липсата на материалноправната, законова предпоставка на чл. 44 ал.2 от Закона за държавната собственост(в ред .ДВ бр.32/2005г) като конкретно условие за правната валидност на разпореждане с държавна собственост, при действащия правен режим. При други обстоятелствае дадено разрешението, изразено в приложеното решение № 95/2004г т.д№662/2003г ІІ т.о на ВКС. Пропуски, свързани с цената на имота или забава при плащането (в случая разсрочено с акт на Обл. управител ) не са прецени като основание за първоначална нищожност, в тази връзка е била коментирана и възможността за последващо саниране на административните елементи от сложния фактически състав на сделката по разпореждане с държавен имот. В случая обстоятелствата са други, въведени още с исковата молба, т.е няма основание за извеждане на процесуалноправни въпроси във връзка с диспозитивното начало и служебните задължения на съда. Относимите факти ,за които не е вярно ,че не се съдържат в исковата молба, са били преценени от съда като основание на иска в съответствие с трайната практика по прилагането на чл. 26 ал.1 ЗЗД: не произвежда правно действие разпореждане с държавен имот, когато за сделката има специално материалноправно условие на закона, което е нарушено. Основанието за нищожност може да бъде установено от държавата ,независимо че при сделката закононарушението е допуснато от неин представител. В тази връзка по настоящето дело е установено, че заявилият се купувач на земя, частна държавна собственост, при условията на чл. 44 ал. 2 ЗДС( в ред .ДВ бр.32/2005г) не е лице, притежаващо сграда върху нея. В изложението неотносимо се поставя и въпрос, свързан с индивидуализацията и правната характеристика на незастроените недвижими имоти, при наличие на кадастрална карта в урегулирана територия. Ето защо Върховен касационен съд не приема довода за противоречиво решаван въпрос или въпрос от значение за точното прилагане на закона, във връзка с обстоятелствата, от значение за нищожността на сделката по конкретното дело. Ответникът по жалбата е следвало да претендира юрисконсултско възнаграждение пред инстанцията, решила спора .При касационното обжалване Областен управител на Добричка област не е представляван от юрисконсулт, видно от постъпилия отговор, поради което не е налице основание за определяне и присъждане на исканото възнаграждение от настоящия съд. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.