Определение № 588 от 02.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 871/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Ф. Р. И. и Н. А. И. от [населено място], общ. С., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 2310 от 09.11.2017 г. по в. гр. д. № 3105/2017 г. по описа на АС – София, ГО, VІІ състав в частта, с която е потвърдено решение № 7420 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 980/2016 г. по описа на СГС, І-15 състав за отхвърляне на исковете на касаторите против ЗК ЛЕВ ИНС АД [населено място] с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 50 000 лв. до 170 000 лв. от претендираните 240 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на всяко от двете им деца – Д. и С., настъпила при ПТП на 11.11.2011 г. Касаторите поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, подробно изложени, въз основа на които молят същото да бъде отменено и предявените искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да бъдат уважени, чрез допълнително присъждане на още 120 000 лв. на родител за загубено дете, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.01.2012 г. /три години преди завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане, с присъждане на разноските на всички инстанции. Искането за допускане на решението до касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.2 ГПК и на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като са поставени следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени ясни мотиви в постановеното от него решение при определяне размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди или е достатъчно да се посочи конкретно съдебно решение на ВКС? В последния случай следва ли в решението, на което се позовава решаващият съд, да е разгледан идентичен казус, вкл. – датата на настъпване на събитието, броя на пострадалите лица, близостта на пострадалите лица и ищците? Релевантно ли е като основен критерий при определяне размера на обезщетението да се преценява съдебната практика, при това по несходни случаи? 2. Трябва ли обезщетението, постановено от въззивния съд, да е мотивирано с конкретни, обективно установени факти от значение за определяне размера на обезщетението? 3. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са основните критерии, съобразими при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск, предявен срещу застрахователя? Следва ли настъпилата едновременна смърт на двете деца в едно ПТП да се изведе като критерий при определяне на обезщетението? 4. Релевантни ли са за определяне на обезщетението лимитите на застраховане, съгл. пар. 27 ал.1 ПЗР КЗ /отм./ и обществено-икономическите и социални условия в страната? Нарушен ли е материалният закон, когато съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като критерий за определяне размера на обезщетението? 5. Нарушен ли е принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, като не са съобразени изобщо задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г. – не са посочени, отчетени, съобразени, не са съпоставени действително търпимите вреди със задължителните критерии и съотнесени към едновременната смърт на двете деца, от значение за размера на обезщетението? 6. Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД с действително търпимите морални вреди и всички факти от значение в тази връзка – едновременната загуба на две деца, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на обезщетението? 7. Нарушен ли е материалният закон, след като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането, а именно: неочаквано, при несвоевременна смърт, по особено мъчителен и жесток начин /двете деца са били премазани от МРС-то с множество контузии/? 8. Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с прието минимално увеличаване на обезщетението и липсата на такива мотиви съставлява ли нарушение на процесуалния закон? 9. Нарушен ли е принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, като не са съобразени специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства - едновременното загиване на двете деца? Сочи се, че съгласно създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика - решения по т.д.№ 705/2011 г., т.д.№ 211/2009 г., т.д.№ 1948/2013 г., т.д.№ 795/2008 г. – всички на ВКС, ТК, ІІ т.о., за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване както на общите, така и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. 10. Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ фактът, че родителите претендират обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на двете им деца, загинали едновременно в едно ПТП, и завишава ли този факт размера на дължимото от застрахователя обезщетение? 11. Следва ли да се вземе предвид като обстоятелство по чл.52 ЗЗД досежно пределите на понятието за справедлив размер на обезщетението това, че родителите са изживели болки и страдания от едновременната загуба на двете си деца в едно ПТП? 12. Какви са предпоставките за приложението на чл.51 ал.1 ЗЗД при липса на пълно и главно доказване от страна на въвеждащата възражението за съпричиняване страна? По този въпрос се твърди, че решението противоречи на решения на ВКС, ТК по т.д.№ 2908/2015 г. на І т.о. и по т.д.№ 608/2017 г. на ІІ т.о. Против касационната жалба в срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуалния му пълномощник. В него се изразява становище, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационна проверка, като в този смисъл са изложени доводи по всеки от формулираните въпроси. Евентуално се изразява и становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да достигне до обжалвания резултат по спора, съставът на въззивния съд е посочил, че „справедливостта” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание, само като се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, обосноваване на връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответният размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив. Приел е, че при неимуществени вреди, причинени по повод настъпила смърт на родител или дете при ПТП от особено голямо значение се явява и съдебната практика при сходни случаи, т.к. справедливостта по смисъла, вложен в чл. 52 ЗЗД, се проявява в най-чист вид при равното /еднаквото/ третиране на сходните случаи. В тази връзка е намерил за релевантни датата на застрахователното събитие – 11.11.2011 г., действащите към този момент лимити на отговорност на застрахователите по КЗ /отм./, възрастта на починалите към този момент, икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2011 г.; съдебната практика, както и събраните гласни доказателствата относно болките и страданията при ищците, съответно обсъдени. Съдът се е позовал и на решение № 117/29.07.2016 г. по т.д. № 3806/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, според което за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за настъпила смърт при ПТП на пълнолетно дете през 2011 г. е определена сумата от 150 000 лв., при установени по делото много близки отношения между родител и дете /подобни на тези по настоящето дело/. По отношение възраженията за наличие на съпричиняване, въззивният съд също като първата инстанция е приел за основателно и доказано това, че починалите са пътували без поставени предпазни колани. Въз основа на заключението по КСМАТЕ /неоспорено от страните/, съдът е намерил за установено, че при приетия механизъм на ПТП и вида и интензитета на получените телесни увреждания, пострадалите не са били с поставени обезопасителни колани и телата им са се движели свободно в купето. Предвид механизма на ПТП, а именно скоростта на движение и преобръщането на автомобила, той е приел, че ако починалите биха били с предпазни колани, те обезателно са щели да получат също тежки травматични увреждания в областта на гърдите, корема, а вероятно и черепно-мозъчни, но категорично интензитетът на ударите върху телата и главите им е щял да бъде намален, с възможност животът им да бъде съхранен. При конкретните данни по делото /за пътуване на 5 човека само на задната седалка от общо 10/ съдът е счел, че съгласието на пострадалите да пътуват при тези условия представлява поемане на риск от пътуване при очевидна невъзможност за спазване на закона, който риск се е реализирал, довеждайки до настъпването на процесните вреди, които биха могли да бъдат избегнати, ако загиналите са пътували с поставени обезопасителни колани. Определеното от градския съд съпричиняване в размер на 20 % е прието за адекватен принос за настъпването на вредите. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по обуславящия изхода на спора правен въпрос за приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и основните критерии за определяне на обезщетение за неимуществени вреди при деликт /в какъвто смисъл са формулирани от касаторите няколко въпроса/. Допускането се налага в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК - за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с указанията в ППВС № 4/68 г. и цитираната в изложението съдебна практика по чл.290 ГПК във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторите са освободени от предварително внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение