Определение № 64 от 31.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1876/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма]- [населено място] е обжалвано решение № 43 от 24.04.2017 г. по в.т.д. № 83 /17 на Апелативен съд-Б. в частта, с което е отменено частично първоинстанционното решение в отхвърлителната част за сумата над присъдените 25 000 лева до 40 000 лева и касаторът е осъден да заплати на З. Т. Х. от [населено място] на основание чл.226 от КЗ/отм./ още 15 000 лева –обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта при ПТП от 09.11.2014 г. на Друми И.-лице с което ищцата съжителства, ведно със законната лихва от датата на последното и разноските по водене на делото. Ответницата по жалбата З. Т. Х., в писмен отговор на процесуалния й представител, изразява становище за неоснователност. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на 735 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство. Представя списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 09.11.2014 г. при ПТП е причинена смъртта на Друми И./ р. 1970 г./-лице с което ищцата е съжителствала. Деянието е виновно причинено от водача на тов.автомобил „Д.” с рег. [рег.номер на МПС], с прикачено ремарке, П. Н. П., за което има постановена влязла в сила присъда по НОХД №196/2015 г. на С., обвързваща гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца, съгласно чл.300 ГПК. Товарният автомобил е застрахован срещу риск ”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество, който факт се установява от представената застрахователна полица. С оглед високата степен на лична близост на ищцата с починалия, в следствие на процесното ПТП, Друми И., изразяваща се във взаимна грижа и грижа за децата на последния, установени от показанията на разпитания свидетел А. Д. и тежкото преживяване на смъртта на човека, с който е живяла непрекъснато съвместно в продължение на повече от 10 години, съдът е определил обезщетение за претърпени болки и страдания в общ размер на по 80 000 лева, поради което е счел за основателна претенцията на ищцата до размера на половината сума, с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на поведението на самия пострадал: управление на каруца в тъмната част на денонощието без предписаното от закона задължително светлинно обезопасяване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят– застраховател сочи като правни въпроси от значение за спора: дали при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да обсъди всички доказателства, с оглед доводите и възражениията на страните, за приложението на критерия справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и за жизнения стандарт като елемент от съвкупната преценка на размера на обезщетението. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита, че в случая, евентуален отговор на формулираните от касатора правни въпроси не би се отразил на крайното разрешение на настоящия спор по следните причини: съставът на въззивния съд е изложил достатъчно подробно в мотивите си, кои свидетелски показания кредитира и защо, както и значението на установените факти по делото за определяне на конкретния размер на обезщетението на ищцата за неимуществените й вреди от внезапната загуба на човека, с когото е живяла в продължение на повече от 10 години. Относно критериите за определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение, съдът ги е обсъдил поотделно и комплексно, съгласно задължителната практика на ВС–ППВС 4/68. Следователно формулираните и поставени от жалбоподателя правни въпроси се основават на твърдяни от същия процесуални пропуски на решаващия спора въззивен съд при постановяване на обжалвания съдебен акт, каквито в случая не са налице и отговорите на тези въпроси не биха довели до краен резултат по спора, различен от този, даден в този съдебен акт. От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция, в размер на 735 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство, съобразно списъка по чл.80 ГПК и договора за правна защита и съдействие. С оглед изложеното, съдът