Определение № 216 от 22.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1495/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на „Булит 2007“ ЕООД -в несъстоятелност – [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу решение № 791 от 15.04.2020 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №166/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1619 от 18.09.2019 г. на СГС, ТО по т.д. № 5378/2014 г. за прекратяване на производството по несъстоятелност на „ГМ Прес“АД и е постановено заличаването му в ТР на осн.чл.632 ТЗ. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1,т.3 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Въззивният съд е приел следното: Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 5 от ТЗ, препращаща към разпоредбите на, ал. 1-ал. 4 от същия член, ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността, производството се спира. В случая, видно от представения от синдика на дружеството в несъстоятелност месечен отчет от 25.04.2016г същият още тогава е уведомил съда по несъстоятелността, че след направените проверки и анализи на документацията, с която разполага, дружеството не разполага с бързоликвидни активи, които да могат да се продадат по реда на чл.639б от ТЗ и да послужат за издръжката на производството по несъстоятелност, както и че единствените налични активи са дълготрайни такива- дружествени дялове, акции и търговски марки, регистрирани в Патентното ведомство на Р България. С последваща молба от 28.06.2018г. синдикът е уведомил съда, че вече предплатените от кредиторите разноски за издръжка на производството в размер на 15000 лева са изчерпани, поради което и се налага на кредиторите да бъде указано внасянето на допълнителна сума в размер на 9000 лева, която да осигури развитието на производството до фазата на осребряване имуществото на длъжника и които са изчислени на базата на месечното възнаграждение на синдика в размер на 1 500 лева. Няма спор, а и се установява, че със свое определение от 02.07.2018 г. съдът по несъстоятелността е указал на всички заинтересовани лица, че следва в 14-дневен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в ТЗ, да ангажират доказателства, че са привнесли сума разноски, която да обезпечи нормалното протичане на производството по несъстоятелност, в размер на 9 000 лева, като им е указал изрично, че в противен случай производството ще подлежи на спиране на осн. чл.632 ТЗ. Тъй като тези указания на съда не са били изпълнени в посочения срок, с определение № 3938/26.07.2018 г. производството е спряно, като определението е вписано в търговския регистър на 27.07.2018 г.. Няма спор, а и се установява, че в последния ден от преклузивния едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ – 29.07.2018 г. (първи присъствен ден след неприсъствения 27.07.2019 г.) от Националната агенция за приходите по пощата е постъпила молба с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност като кредиторът изрично е поискал да му бъде предоставена възможност да представи доказателства за внасяне на разноските, включително като му се посочи и номера на набирателната банкова сметка на съда по която да бъдат внесени сумите. Първоинстанционният съд е продължил срока за представяне на доказателства за внасяне на разноски и е посочил номера на банковата сметка по която да бъдат внесени сумите. Със свое разпореждане от 13.08.2019 г. съдът е указал на кредитора НАП в триседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесени по изрично посочената депозитна сметка на СГС, разноски за обезпечаване развитието на производството по несъстоятелност в размер на 9000 лева, като разпореждането е връчено на 22.08.2019 г. Няма спор, а и се установява, че след изтичането допълнително дадения триседмичен срок не е релевирано изпълнение на дадените указания, поради което и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е процедирал като е постановил обжалваното решение, с което е отказал възобновяване на производството като вместо това е прекратил производството по несъстоятелност и е постановил заличаването на длъжника в ТР. Предвид липсата на каквото и да било друго имущество в масата на несъстоятелността, освен посочените в молбата на синдика от 25.04.2016г. дълготрайни активи е било прието, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и поради това са били дадени указания до кредиторите за внасянето на разноски, обезпечаващи по-нататъшния ход на производството по несъстоятелност, насочено към попълване на масата на несъстоятелността с оглед обезпечаване провеждането на висящите искови производства по чл.646 и чл.647 ТЗ по които страна е и синдикът, както и извършване на по-нататъшната дейност по провеждане на универсално принудително изпълнение-издирване имуществото на длъжника, по оценка и последващо осребряване. Според въззивния състав, при съобразяване на размера на определената сума за разноски първоинстанционният съд се е ръководил от разпоредбата на чл. 629б, ал.2 от ТЗ като се е съобразил с приетото от кредиторите текущо месечно възнаграждение на синдика в размер на 1500 лева, както и другите очаквани текущи разходи в производството по несъстоятелност.При тези обстоятелства и предвид липсата на бързо ликвидни парични средства е счетено, че съдът по несъстоятелността правилно е постановил решението, с което производството по несъстоятелност е спряно, съответно постановил е последващото си решение за прекратяване на производството поради неизпълнение на дадените указания за внасяне на разноски. За неоснователен е счетен доводът на жалбоподателя, че от продажбата на наличните активи от имуществото на длъжника, може да се осигурят достатъчно средства за продължаване на производството по несъстоятелност и то без да се пристъпва към фазата по осребряване имуществото на длъжника.Това е така, защото тези активи- дялови участия и права на интелектуална собственост безспорно не представляват достатъчно бързо ликвидно имущество по см. на чл. 639б, ал.4 от ТЗ, бързата продажба на които би осигурило достатъчно средства за издръжката на производството по несъстоятелност.Според изложеното в мотивите,за да продължи производството следва да са налице парични средства, с които да бъдат посрещнати текущите разходи докато бъде осребрено по-бавно ликвидното имущество, каквито са движими вещи, недвижими имоти, дялови участия, включително и вземания от трети лица. Това е така, тъй като за превръщането на тези права в пари е процес, който налага извършването на разходи, представляващи ежемесечно възнаграждение за синдика, възнаграждения за вещи лица по образуваните производства за попълване масата на несъстоятелността, ако такива са налице и т.н. Касае се за осигуряване единствено до налични парични средства или други бързоликвидни вземания, събирането на които да обезпечи нормалното протичане на производството по несъстоятелност. Според въззивния съд, неоснователен се явява и доводът на жалбоподателя, че наличието на висящи дела за попълване масата на несъстоятелността представлявало пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност на конкретното основание. Съгласно разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ не се допуска прекратяване на производството по несъстоятелност, когато длъжникът е страна по висящо съдебно производство, но това е в хипотеза на нормално протичане на производството по несъстоятелност с цел да не се допусне прекратяване на производството и заличаване на длъжника предвид възможността масата на несъстоятелността да не е изчерпана и с оглед на това да се осигури достатъчна възможност за удовлетворяването на всички кредитори. В случая е налице друга различна хипотеза на прекратяване на производството с оглед липсата на достатъчно разноски за самото протичане на производството по несъстоятелност и приключването му с окончателен акт на съда по чл.735, ал.1 ТЗ. По изложените съображения,въззивният съд е постановил обжалваното пред ВКС решение. Пред ВКС се поставят от страна на касатора въпросите: представляват ли акциите, дяловете от капитала на други дружества и права върху интелектуална собственост бързоликвидни активи и как следвало същите да се осребряват/ дали да им се прави оценка или да се реализира продажбата им поотделно/и приложима ли е в случая разпоредбата на чл.735 ал.2 ТЗ, според която не се допуска прекратяване на производството по несъстоятелност, когато длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Първите два въпроса са по правилността на решението, тъй като касаят спора при конкретните специфични за него факти и в зависимост от конкретните права върху конкретните акции, дяловете от капитала на други дружества и права върху съответната интелектуална собственост. Принципно в своята практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че под „налично имущество”, употребено в текста на чл.632, ал.1 ТЗ, се асоциира с притежавани от длъжника парични средства и други бързо ликвидни краткотрайни материални активи, които могат да послужат за заплащане на разноските, необходимо присъщи на производството по несъстоятелност в неговата първоначална фаза - Р№163/06.02.2020 г. по т.д. № 271/2019 г. на Второ т.о., което явно не включва обекти на интелектуална собственост,акции и дялове в дружества. По отношение на отговора на третия въпрос е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №265/01.08.2018 г. по т.д. № 2553/17 на ВКС, Второ т.о. в насока, че в хипотезата на чл.632, ал.4 ТЗ, когато в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ не е поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност независимо от наличието на обстоятелствата, посочени в чл.735, ал.2 ГПК, с която настоящият състав се солидаризира напълно. С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация. Подалото КЖ „Булит 2007“ ЕООД /н./ – [населено място], ЕИК[ЕИК] следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС сумата от 30 лева-д.т., дължима за разглеждане на молбата за допускане до касация, поради несъбирането й при подаване на КЖ. С оглед изложеното, съдът