Определение № 430 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1643/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите, представлявано от юрисконсулти Д. К. и Н. М., срещу решение № 130 от 15.01.2019г. по в.т.д. № 2374/2018г. на САС, 13 състав, с което е потвърдено решение № 237 от 02.02.2018г. по т.д. № 5622/2015г. на СГС, ТО, VІ-7 състав. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против „Аквахим“ АД искове за сумата 35 640 лева – платен аванс по развален договор № Д-30-110/15.09.2014г., сумата 951,35 лева – обезщетение за забава за периода от 07.05.2015г. до завеждане на исковата молба, сумата 23 760 лева – неустойка за пълно неизпълнение, дължима на основание чл.15, ал.2 от договора, и за сумата 634,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неустойката за периода от 07.05.2015г. до завеждане на исковата молба.

Касаторът излага твърдения за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане в цялост на доказателствата по делото, и необоснованост. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за липса на доказано виновно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя. Счита за неправилни съображенията на съда, че съставените протоколи от нарочна комисия представляват извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована страна, като поддържа, че те са вид волеизявление на страна по договор, съгласно който и съобразно закона, изправната страна решава едностранно да прекрати договор за изработка, и твърденията в протоколите се установяват от представените по делото писмени доказателства. Сочи, че съдът е основал решението си само на заключенията на експертизите, без да обсъди протоколите на комисията по чл.6, ал.2 от договора. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Частен или официален документ представляват протоколите за приемане на извършената работа с оглед на това, че са част от предвидената форма по провеждането на законоустановена процедура за разходване на публични средства и издадени от легитимен орган на държавна власт?

2. Ползват ли се с доказателствена сила протоколите за приемане на извършена работа или представляват извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна, с което съставителят удостоверява изгодни за възложителя факти?

3. Могат ли протоколите за приемане на извършена работа да се противопоставят на изпълнителя, при условие, че в договора не е предвидено задължение за изпълнителя да ги подписва и при условие, че той се е съгласил с процедурата по удостоверяване изпълнение на възложената работа, подписвайки договора за изпълнение?

4. В случаите, когато становищата и заключенията на експерт, представени по назначена от съда експертиза, излизат извън обхвата на поставените въпроси като цел на експертизата, има ли съдът право да кредитира непоискани експертни заключения?

5. Когато в заданието по договор за изработка е възложено на изпълнителя да направи анализ на приложимата нормативна база и да съобрази изработеното с актуалните правни норми в областта на занаятието, би ли могъл съдът да кредитира заключения на експертизата, направени от експерт неюрист, или съдебният състав сам трябва да анализира и прецени приложимите правни норми по отношение на предмета на договора?

6. Представлява ли необсъждането на всички доказателства по делото нарушаване на принципите на равенство на страните и установяване на истината в гражданския процес?

Прави се и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Ответникът „Аквахим“ АД представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че по първите три въпроса е формирана практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил, че не е налице произнасяне по четвъртия и петия въпроси и че не е налице необсъждане на доказателства. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и е изложил самостоятелни съображения. След обсъждане на събраните по делото доказателства е приел за установени следните обстоятелства:

На 15.04.2014 г., след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП чрез договаряне без обявления, между Министерство на околната среда и водите и ответника „Аквахим“ АД е сключен договор № Д-30-110/15.09.2014 г., с който МОСВ е възложило, а ответникът е приел да изготви методика за определяне на масовия товар от обектите, формиращи отпадъчни води при следните етапи: І етап: Проучване на европейския и националния опит и практика в изчисляването на емисии на замърсители в отпадъчните води (определянето на масови товари), проучване на условията за мониторинг на отпадъчните води и докладване на резултатите от мониторинга и предложение за съдържание на методиката за България и разработване на проект на Методика за определяне на масовия товар от обектите, формиращи отпадъчни води, съобразно примерна методологична рамка от настоящото задание; и ІІ етап: Изготвяне на финален вариант на Методика за определяне на масовия товар от обектите, формиращи отпадъчни води и провеждане на пилотни изчисления на емисиите на замърсители в отпадъчните води. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора изпълнителят следва да извърши възложената му работа при условията, посочени в техническата спецификация на възложителя за изпълнение на поръчката съгласно документацията към обявлението (Приложение № 1), техническото предложение на изпълнителя (Приложение № 2), и ценовото предложение на изпълнителя (Приложение № 3), представляващи неразделна част от договора, в чл. 2 е договорено изпълнителят да извърши възложената му работа в срок не повече от 5 месеца от сключване на договора, като срокът за изпълнението на първи етап е 3 месеца от сключването на договора. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора възложителят определя комисия с правомощията да приема или мотивирано да отказва да приеме работата на изпълнителя по отделните етапи или на поръчката като цяло, да дава указания на изпълнителя за отстраняване на констатирани пропуски и несъответствия в работата, да подписва предвидените протоколи, доклади, писма и други документи, свързани с изпълнението на поръчката, както да определя размера на санкциите за забава в работата на изпълнителя при наличието на такава. В ал. 2 и 3 на чл.6 е предвидено, че изпълнителят предава описаните в техническата спецификация проекти на документи, оценки и предложения на хартиен и електронен носител на комисията, която изготвя протокол за приемане на съответния етап в 15-дневен срок от получаване на съответните документи, с чието получаване от страна на изпълнителя съответния етап се счита изпълнен. В случай, че констатира пропуски и недостатъци в проекта на документите, представени от изпълнителя, изготвя становище, съдържащо мотивирани писмени бележки и указания за отстраняване на недостатъците, като посочва и срок за отстраняването, не по-дълъг от 15 дни, с изключение на случаите, при които е необходимо извършването на дейност с технологично необходим по-дълъг срок. Съгласно чл.15, ал.2 при пълно неизпълнение на договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 20% от стойността на договора.

На 15.12.2014г. ответникът е предал на възложителя първи доклад на тема „Изготвяне на методика за определяне на масовия товар от обектите, формиращи отпадъчни води“. С протокол № 1 от 19.12.2014 г. /връчен на 22.12.14г. на ответника/ създадената със заповед № РД-724/17.09.2014 г. на гл. секретар на Министерство на околната среда и водите комисия е отказала да приеме представената от изпълнителя работа, като на основание чл. 6, ал. 5 е изготвила становище, съдържащо мотивирани писмени бележки и указания за отстраняване на недостатъците.

На 06.01.2015 г. ответникът е предал на възложителя първи преработен доклад на тема „Изготвяне на методика за определяне на масовия товар от обектите, формиращи отпадъчни води“ и проект на методика за определяне на масовите товари от обектите, формиращи отпадъчни води. С протокол № 2 от 19.01.2015г., връчен на изпълнителя на 21.01.2015г., създадената нарочна комисията е отказала да приеме представения й от изпълнителя преработен доклад и проект за методика поради наличието на съществени пропуски, несъответствия и неясноти. Комисията е посочила, че проектът за методика е общ, не съдържа конкретни указания и примери за изчисляването на емисиите при различи случаи, както и конкретна последователност на действията, необходими за определяне на масовия товар на различните замърсители. Изразила е становище и че част от направените предложения влизат във взаимно противоречие, а други не са съобразени с националното законодателство.

С писмо изх. № 26-00-1224/21.04.2015 г. МОСВ е поканило ответника с оглед пълното неизпълнение по договор № Д-30-110 да върне платения му аванс в размер на 29 700 лв., както и на основание чл. 15, ал. 2 от договора да заплати неустойка в размер на 20 % от стойността му или 19 800 лв., в двуседмичен срок от получаването на писмото.

Въззивният съд е обсъдил заключението на единичната съдебно- техническа експертиза, според която обстоятелствата, във връзка с които са направени забележките по представения от МОСВ проект на Методика за определяне на масовите товари от обектите, формиращи отпадъчни води, обективирани в Протокол № 2 от 19.01.2015 г. от заседанието на комисията на възложителя, би следвало да бъдат предмет на експертна дискусия и да бъдат отразени във втория етап от поръчката, като се изготви финален вариант на методиката, който да бъде тестван с реални данни, с цел да се покаже приложимостта на методиката в реални условия, а не са основание за цялостно отхвърляне на доклада, тъй като към момента се е изпълнявал първият етап от възложената работа. Взел е предвид, че според заключението изпълнението на първи етап от предмета на договора може да бъде прието със съответни мерки (забележки, коментари и препоръки на комисията), които да бъдат отразени във втория етап на работата, където да се изготви финален вариант на методика, който да бъде проверен с реални данни, с цел да се демонстрира приложимостта й в реални условия.

Обсъдил е и заключението на тройната СТЕ, според която представеният от изпълнителя проект на методика за определяне на масовия товар на обектите, формиращи отпадни води, отговаря на техническата спецификация на възложителя и техническото предложение, съответно Приложение № 1 и Приложение № 2, представляващи неразделна част от договор № Д-30-110/15.09.2014 г. Забележките на комисията на възложителя в Протокол №1/19.12.2014г. и Протокол №2/19.01.2015г. са основателни, но е възможно констатираните грешки и недостатъци да бъдат отстранени, както и да бъде допълнена липсващата информация. Според заключението първият етап от договора може да се приеме за изпълнен, след окончателно отстраняване на забележките, направени от Комисията в Протокол 2, след което може да се изготви финален вариант на методиката с провеждане на реални изчисления с реални данни, което включва втория етап от заданието. Въззивният съд е посочил, че според експертите: 1/ в доклада са обхванати точковите и неорганизирани източници на отпадъчни води, които е следвало да бъдат определени въз основа на действащите комплексни разрешителни за дейностите, съгласно Приложение №4 към ЗООС, като в тях са налице и условията относно заустването на отпадни води, в т.ч. Условия 10 от КР № 81/2005 г. и КР № 25/2005 г.; 2/ дейностите, които са приложими и оценени при докладване на масовите товари са включени в доклада; 3/ за изчисляване на масовите товари от точкови източници в проекта за методика се съдържат ясно описани методи и подходи за оценка на емисиите; 4/ за изчисляване на масовите товари от дифузни източници също са представени подходи за оценка на дифузните замърсявани, като също така са посочени и съответните линкове в интернет за търсене на база данни за този вид емисии; 5/ проектът за методика е съобразен с действащата нормативна уредба, касаеща отпадъчните води; 6/ базата данни към предложената методика се отнася основно до точковите източници на дифузни емисии, като в нея не са включени всички дейности, за които са налице комплексни разрешителни, в които е разрешено заустване на отпадъчни води; 7/ в проекта за методика са изпълнени изискванията на раздел „Методологична рамка“ от техническата спецификация на възложителя, без това да изчерпва изпълнението на останалите изисквания, съдържащи се в нея; 8/ изпълнени са и изискванията на техническата спецификация за Дейност 1 „Преглед на опита в изчисляването на емисиите на замърсители в отпадъчните води и на условията в действащите разрешителни“; 9/ изготвената от изпълнителя база данни отговаря на техническата спецификация и техническото предложение, неразделна част от договора, и представлява добра основа за окончателното изготвяне на методиката в рамките на втория етап на възложената работа. Въззивният съд е посочил, че според заключението от техническа гледна точка проектът на методика отговаря на изискванията в раздел „Методологичен подход“ и съответства на техническата спецификация и техническото предложение, като забележките на възложителя, мотивирали окончателния му отказ да приеме работата на изпълнителя по първия етап от договора, не представляват основателна причина да бъде отказано приемането на работата.

Въз основа на така обсъдените доказателства въззивният съд е приел, че с писмото, получено от ответника на 22.04.2015г., възложителят, констатирайки пълно неизпълнение на поетото от изпълнителя задължение по договора, е поканил изпълнителя да възстанови платения по договора аванс, както и да му заплати договорената при пълно неизпълнение неустойка по чл.15, ал.2 от договора. Намерил е за неоснователно твърдението на ответното дружество за невъзможност договорът да бъде развален поради това, че вече е бил прекратен с изтичане на уговорен срок, като е посочил, че разпоредбата на чл.2 от договора не визира срок на договора, а определя срок за изпълнение на задълженията на ответника- най- късно до пет месеца от сключването на договора, като изтичането на крайния срок на изпълнение не означава, че се погасява задължението на изпълнителя. Въззивният съд е посочил, че в изявлението си за разваляне на договора, обективирано в писмото с изх. № 26-0001224/21.04.15г., възложителят се е позовал на пълно неизпълнение на основното задължение на ответника по договора. Приел е, че съгласно констатациите на вещите лица по приетите по делото единична и тройна експертизи, предоставеният от ответника проект на методика отговаря на техническата спецификация на възложителя и на техническото предложение, като направените от приемателната комисия коментари и препоръки е следвало да бъдат съобразени във втория етап от поръчката при изготвянето на финалния вариант на методиката. Вземайки предвид предмета на договора, въззивният съд е счел, че констатираните от комисията недостатъци и неточности в проекта е следвало да бъдат отстранени именно във втория етап от изпълнението при изготвянето на финалния вариант на методиката, който вече краен резултат да бъде тестван с реални данни с цел да се установи приложимостта на методиката в реални условия. Въз основа на това е достигнал до извод, че с оглед уговореното двуетапно изпълнение на договора, с изпълнението само на първия негов етап все още не е настъпил падежа на задължението на изпълнителя, поради което и твърдените от МОСВ недостатъци и неточностите в проекта на методиката могат да бъдат основание да се откаже предвиденото в чл.5.2 междинно плащане, но не и да се развали договора преди изтичането на крайния срок за изпълнение. Счел е, че в случая неизпълнената част от първия етап е несъществена и е могла да бъде изпълнена във втория етап, който втори заключителен етап има за цел именно изготвянето на финалния вариант при отстраняване пропуските на работния вариант, поради което и развалянето на договора при условията на чл. 262, ал.2 от ЗЗД е невъзможно. Изложил е съображения, че по своята правна същност съставените от нарочната комисия протоколи представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна, с което издателят удостоверява изгодни за МОСВ факти, поради което и не се ползва с никаква доказателствена сила и не може да се противопостават на другата страна, която не ги е подписала.

По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че липсва доказано от ищеца виновно неизпълнение на задълженията от ответника, поради което направеното от МОСВ изявление за разваляне на договора не е породило целените правни последици, не е възникнало основанието за възстановяване на дадената в аванс сума по договора, както и за заплащане на претендираната при пълно неизпълнение неустойка по чл.15, ал.2 от договора, и предявените искове са неоснователни.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора първи три материалноправни въпроси се отнасят до характера и доказателствената сила на представените по делото протоколи за приемане на извършената работа. По приложението на чл.179 и чл.180 ГПК във връзка с доказване на изпълнението на сключен договор за изработка е формирана трайна съдебна практика, в това число решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 34 от 22.02.2010г. по т.д. № 588/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.. Според тази практика съставеният протокол за приемане на извършената работа по правната си характеристика е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Въззивният съд не се отклонил от тази практика, като е приел, че представените по делото протоколи, съставени от назначената от възложителя комисия, не се ползват с материална доказателствена сила, и е постановил решението си след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Не съответства на мотивите на въззивния съд и на фактите по делото съдържащото се в поставения първи въпрос твърдение, че съставените протоколи за приемане на извършената работа са издадени от орган на държавна власт, противно на приетото от въззивния съд, че протоколите са издадени от представители на МОСВ като страна по сключения договор. С оглед наличието на формирана по поставените въпроси постоянна съдебна практика, която се налага да бъде променяна или осъвременявана и от която въззивният съд не се е отклонил, не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Четвъртият въпрос е поставен във връзка с твърдението, че приетите по делото и кредитирани от въззивния съд заключения на единичната и тройната съдебно-технически експертизи са излезли извън обхвата на поставените им въпроси и са извършили тълкуване на договора, което не съответства на данните по делото. Най-общо задачите на допуснатите експертизи са били във връзка с установяване съответствието на изготвените от ответника доклад и проект за методика със заданието по договора и с наличието на констатираните от възложителя недостатъци и пропуски и в изпълнение на тези задачи вещите лица са дали заключението си. Петият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Крайният извод на съда за неоснователност на предявените искове е основан на преценката му, че констатираните от назначената от ищеца комисия пропуски и недостатъци в представения от ответника проект за методика не са основание да се откаже приемане на първия етап от изпълнението на договора с оглед съответствието на предложения проект с техническата спецификация на възложителя и на техническото предложение и при съобразяване на предмета на договора. Твърдението на ищеца за несъответствие на представения проект с действащите правни норми е обсъждано от вещите лица във връзка с поставена им задача, наред с останалите отразени в протоколите на комисията недостатъци, но крайният извод на съда е основан на дадения от вещите лица въз основа на съвкупната преценка на всички отразени забележки и недостатъци отговор за съответствие на изработеното с предложения проект с техническата спецификация на възложителя и на техническото предложение.

Шестият процесуалноправен въпрос е поставен във връзка със съдържащите се в него твърдения за необсъждане от въззивния съд на всички доказателства по делото и за нарушаване на принципите на равенство на страните и на установяване на истината в гражданския процес. Тези твърдения не съответстват на мотивите на въззивния съд, който е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил формираните въз основа на тях фактически и правни изводи. Несъгласието на касатора с тези изводи представлява оплакване за необоснованост на обжалваното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като липсва такова искане и не са ангажирани доказателства за направени разноски в касационната инстанция.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,