Определение № 62 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 261/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 264547/14.01.2021 г. на К. А. Р., подадена чрез адв. С., против определение № 266691 от 22.12.2020 г. по възз.ч.гр.д. № 12887/2020г. по описа на СГС, с което е потвърдено определение от 05.11.2020 г. по гр.д. № 49499/2020 г. по описа на СРС. С последното е оставено без уважение искането на К. А. Р. за освобождаване от внасяне на държавна такса за водене на делото. Частният жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде освободен от внасянето на държавна такса по предявения иск, тъй като с оглед изложените твърдения за материалното му състояние няма достатъчно средства да я заплати. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения от съда въпрос „за обхвата на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати държавна такса в производството“. Поддържа противоречие на правните разрешения на въззивния съд с приетото в ТР№6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС. Прилага съдебни актове на ВКС с правни разрешения по приложението на чл.83, ал.2 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното въззивно определение апелативният съд е потвърдил определението, с което е оставено без уважение искането на ищеца К. А. Р. за освобождаването му от внасянето на държавна такса. Съобразил е декларираните данни, че молителят получава пенсия в размер на 700 лв., семейното положение и доходите на съпругата – 1200лв. месечно, притежаваното едно жилище, в което съпрузите живеят, притежаваният лек автомобил, липсата на други доходи и имущество, ежемесечните разходи за лекарства в размер 100лв., дължимата държавна такса за разглеждане на иска в размер 400лв. и евентуално дължимият хонорар за вещо лице във връзка с исканата експертиза в размер 500лв. Посочил е, че липсват данни за задължения за издръжка за други лица и за влошено здравословно състояние. Посочил е също, че ищецът е подал искане за освобождаване от такси и разноски в производството, но първостепенният съд се е произнесъл единствено по искането за освобождаване от държавна такса. При тези данни е обосновал извод, че не са налице предпоставки за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса. Налице е основание за допускане на касационно обжалване. Формулираният от касатора въпрос, конкретизиран, с оглед правомощията на ВКС, съгласно даденото задължително тълкуване в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, се отнася до обхвата на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати държавна такса и разноски. Съгласно трайната практиката на касационната инстанция, обективирана в ТР№6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, а и в множество съдебни актове / пр.: определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г., ВКС, II т.о, определение №318/12.07.2012 г. по ч.гр.д. № 293/2012 г.,ВКС, II г.о., определение № 496/10.07.2013 г. по ч.т.д. № 2492/2013 г., ВКС, II т.о., определение № 442/19.12.2013 г. по ч.гр.д.№7440/13, IV г.о., определение № 603/25.05.2014 г. по ч.т.д.№ 2139/14, II г.о. и др., така също и в посочените от самия касатор и приложени към изложението/ еднозначно се приема, че въз основа на представените от страната доказателства и заявените данни съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, без разрешението на съда да се обуславя от евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход. Следва да бъдат взети предвид данните за всички обстоятелства, изброени законодателно в чл. 83, ал. 2 ГПК, включително да се съпостави размерът на дължимата държавната такса, както и евентуално размерът на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, включително и начинът му на плащане. Освен това следва да се съобрази, че основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а и доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноски за цялото съдебно производство – арг. от т. 12 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай СГС е приел, че пенсията не е единстевеният източник на доходи за молителя. Същият е семеен, живее в едно домакинство със съпругата си, която има месечен доход 1200лв. с оглед на което след приспадане на средния месечен потребителски разход за издръжка в размер 431,38лв. на човек, би му позволил да поеме държавната такса в производството и разходите за експертиза. Тази възможност съдът не е съобразил, че е хипотетична към настоящия момент, доколкото ще се дължат такси при евентуален инстанционен контрол, такси за събиране на доказателства, за ангажиране на адвокатска защита и пр. Не е съобразено въобще, че заплащането на държавна такса в размер от 4 00 лв. пред първа инстанция е само едно от перата съдебни разноски, които молителят би понесъл. Не следва да се подминава и обстоятелството, че страната е упълномощила адвокат, но не е договорила и заплатила хонорар, а съобразно отразеното в договора за правна помощ за всяко дължимо процесуално действие предстои подписване на споразумение за уговаряне на дължимо за представителството възнаграждение, което също е индиция, че към момента страната не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса. Същевременно с оглед характера на производството и предявения иск, предстои и заплащането на други разноски за експертизи и други доказателствени искания, които към настоящия момент не могат да бъдат предвидени и определени по размер, а по искането за освобождаване от разноски в производството липсва произнасяне. Ето защо с оглед декларираните от ищеца данни, настоящият състав намира, че молителят не разполага с достатъчно средства, с които да заплаща държавните такси по делото, поради което искането му с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавни такси в производството следва да бъде уважено. По този начин на страната ще се осигури достъп до правосъдие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение