Определение № 2126 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2725/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.302/20.04.23 по ч.т.д.№.223/23 на АС Варна е потвърдено определение №.349/6.03.23 по т.д.№.65/23 на ОС Варна в частта, с която молбата на М. Ц. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса /ДТ/ е отхвърлена за сумата над 8958,25лв. до пълния дължим размер 9958,25 /т.е. за 1000лв./. Постъпила е частна касационна жалба от М. Ц. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Когато съдът установи, че молителят по чл.83 ал.2 ГПК не разполага с достатъчен доход и средства, за да заплати дължимите държавни такси, може ли съдът да обоснове отказа си за освобождаване от такси на неяснота относно дохода на съпруга на молителя, въпреки, че към молбата са представени доказателства за размера на този доход?“; 2.“По какъв начин следва да бъде установен доходът на съпруга на молителя по чл.83 ал.2 от ГПК, който упражнява свободна професия, и може ли този доход да бъде установен с декларация от лицето, упражняваща свободна професия?“; 3.“В каква степен следва да се взема предвид дохода на другите членове на семейството при разглеждане на искане по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от такси и може ли отказът за освобождаване от такси да се основава на наличие на доход от друг член на семейството?“. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С атакуваното определение е прието, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск за установяване несъществуване на задължение в размер на 120557,93лв. главница и 123724,37лв. лихви, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д.№.15438/13 на РС Варна, поради погасяването му по давност, като още с исковата молба е поискано освобождаване от ДТ. От декларираните от ищцата данни и приложените доказателства се установява, че тя и семейството й не притежават недвижими имоти и МПС, няма доходи извън трудово възнаграждение от 1.06.22 от „Деков консулт“ЕООД в размер на 710лв. и декларираните доходи от съпруга, тя не притежава акции и дялове в търговски дружества, няма банкови сметки с установени наличности, не упражнява дейност като търговец или земеделски производител, не получава пенсии, социални помощи, наеми, рента, аренда; семейството отглежда непълнолетно дете на 15г. Представена е и декларация от съпруга М. Д., че същият е самоосигуряващо се лице, като получава доход единствено от упражняваната свободна професия /адвокат/ с ориентировъчен размер на същия за периода м.01.22-м.12.23 11000лв. При тези обстоятелства е посочено, че преценката за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК се извършва въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на ДТ; право на освобождаване имат лица, които нямат имущество и доходи, като доказателствената тежест в това относително самостоятелно охранително производство е на молителя, който твърди обективна невъзможност да изпълни задълженията си. В случая ищцата няма установени трудови доходи над минималната работна заплата за страната, не притежава недвижими имоти, от които да реализира такива, няма и други източници на доходи. Действително, не са налице обстоятелства, които да сочат на невъзможност същата да полага труд и/или да реализира доходи над минималните за страната. Същевременно, обаче, не са установени доходите на съпруга. Съобразно представената от него декларация той реализира доход 11000лв. за две години, но декларацията му не съдържа изявление за носената от него наказателна отговорност за обявените данни съгласно чл.313 НК; липсва и каквато и да е друга информация относно доходите му, като същият упражнява свободна професия и е самоосигуряващо се лице – адвокат в АК Варна. При това положение е намерено, че, поради липса на всички доказателства, е невъзможно да се направи извод, че молителят не разполага със средства за заплащане на ДТ в размер на 1000лв. Отразено е, че действително съдът може и служебно да събира такива, което е и направено, но тази му възможност е ограничена до публичните регистри, данните от които не дават пълна представа за имущественото състояние на молителя, в частност на съпруга; в приложената от страната декларация не се съдържат данни за него; преценката за действителното имуществено състояние може да се получи само след като бъдат представени доказателства и за обстоятелства, които не са публични и са известни само на страната или пък могат да бъдат събрани само с нейно съгласие. Молителят носи тежестта да установи тези факти. При това положение, поради липса на достатъчно доказателства, които да установят невъзможност за заплащане на държавна такса по спора в остатъчен размер от 1000лв. без опасност за издръжката на молителя и семейството му, съдът е намерил искането за освобождаване изцяло от държавна такса - и за сумата над 8958,25лв. до пълния дължим размер 9958,25лв., за неоснователно. Допълнително е посочил, че тъй като от представените доказателства, за които тежестта е на молителя, а не на съда, не се установяват препятствие за страната, напр. здравословно състояние на лицето или трети обгрижвани от него лица, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за реализиране на доходи в поне минимален за издръжката на семейството размер, то ищцата следва да изпълни процесуалното си задължение. И двамата съпрузи са в трудоспособна възраст и полагат труд; предвид т.12 ТР 6/12 ОСГТК на ВКС-съгласно която искането по чл.83 ал.2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати ДТ или разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство /дори когато искането е направено при обжалване на съдебен акт/, е съобразено, че в случая страната е освободена от задължение за значителна част от дължимата държавна такса от 8958,25лв. и задължението за остатъка от 1000лв. е под минималната издръжка за член от семейство до края на 2022г., макар и да надвишава минималния осигурителен доход за същия период. Отразено е и, че съдът отчита, че кредитополучател и длъжник по изпълнителния лист в полза на „ОББ“АД, чието право на вземане се оспорва с иска, е и съпругът на ищцата. Същевременно не са декларирани действителните му доходи, които и не могат да се установят чрез служебна справка; не са декларирани здравословни или медицински противопоказания за труд; не се установява семейството да не разполага със собствено жилище, да заплаща наем за ползване на такова, както и наеми за ползвани офиси за дейността на съпруга. Освен това, с оглед предмета на спора, с голяма вероятност не биха възникнали задължения за допълнителни разноски за производството извън задължението за държавна такса. При това положение съдът се е позовал на съдебна практика, съгласно която когато внасянето на държавна такса би създало за определен период от време само известни затруднения за страната, задължена да я плати, но същата като разход не е непосилна, то предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК не са налице. Обобщил е, че М.Д. не е установила, че е в невъзможност да плати ДТ в остатъчен размер от 1000лв,. и е отхвърлил частната й жалба като неоснователна. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Първият въпрос съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че към молбата за освобождаване от ДТ са били приложени доказателства за размера на дохода на съпруга. Напротив, изрично е посочил, че в подписаната от молителката под страх от наказателна отговорност декларация не се съдържа информация относно съпруга /макар че в образеца на декларацията по чл.83 ал.2 ГПК е включена специална секция-шеста, посветена на това – („доходи на съпругата/съпругът на молителя от: заплата.., наеми.., рента и аренда от земеделски земи и други имоти.., дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества..: фирма като Едноличен търговец, пенсия в размер на …………лв., източникът ми на средства за издръжка е:…., непълнолетни деца, които издържам)/, че е приложена единствено декларация от него относно дохода му за 2022-2023г.-но тя не е подадена под страх от наказателна отговорност и не са налице доказателства за доходите на съпруга, че липсват достатъчно такива, които да установят невъзможност за заплащане на държавна такса, при тежест за това на молителката. Предвид изложеното въпросът е неотносим и не може да обуслови допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с втория въпрос така, както е зададен, съдът не е излагал изрични мотиви. Това, което е приел, е, че липсва дадена от съпругата под страх от наказателна отговорност декларация относно съпруга /приложената такава не е по образец и не съдържа секцията относно съпруга, която е включена в образеца на декларация по чл.83 ал.2 ГПК/, представената от последния такава не е дадена под страх от наказателна отговорност, а доказателства относно неговите доходи въобще не са представяни. Именно поради това съдът не може да извърши надлежна преценка за наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на молителката изцяло от държавна такса, респективно за невъзможност същата да плати остатъка от 1000лв., за който не е освободена. Предвид изложеното въпросът е неотносим и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос се задава в контекста на твърдения, че съдът е основал определението си не на материалното положение на молителката, нейните доходи и имуществено състояние, а основно на съмнения относно дохода на съпруга й, като по този начин е дал приоритет на семейния доход и то не на общия семеен доход, а само на частта от него, която евентуално би била допринесена от неучастващия в делото съпруг. Настоящият състав намира, че е налице законова разпоредба – чл.83 ал.2 ГПК, в която ясно се казва какви обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при преценката, че дадено лице няма достатъчно средства да плати ДТ; изброяването в нея не е изчерпателно, но на първо място изрично са посочени доходите на лицето и неговото семейство. В случая липсват надлежно заявени твърдения и доказателства относно доходите на семейството на молителката - доколкото безспорно в него се включва и съпруга й, упражняващ свободна професия адвокат, и не e налице подадена от нея под страх от наказателна отговорност декларация в частта относно релевантните по отношение на неговите доходи обстоятелства, както и каквито и да е доказателства в тази връзка. Приложената от самия съпруг декларация, дадена и без подписването й да е под страх от наказателна отговорност, съдържаща изгодни за издателя данни относно ниския посочен в нея доход за две години /средно 458,33лв. на месец/, не може да замести липсата на надлежна декларация от молителката като страна по делото, дадена под страх от наказателна отговорност, и на каквито и да е доказателства за дохода на съпруга. Това препятства въобще извършването на преценка от съда във връзка с едно от релевантните обстоятелства – доходите на семейството, поради което и, в съответствие с предписаната ясна закона разпоредба за съобразяването му, съдът е приел, че не може да освободи изцяло от дължимата държавна такса молителката. На практика последната е освободена от значителна част от същата /приблизително 1/8/ и не се касае за хипотеза на отказ от освобождаване от ДТ въобще /както е зададен въпроса/, като предвид изискването на разпоредбата на чл.83 ал.2 т.1 ГПК съдът е преценил, че с оглед липсващите надлежни данни и доказателства относно доходите на семейството не е доказана невъзможност за плащане изцяло и е оставил в тежест на страната задължение за заплащане на част от дължимата ДТ - 1000лв. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,