Определение № 207 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 694/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК вр.§ 25 от ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. С. срещу въззивното решение от 15.04.2011 год. по гр.д.№ 11914/2010 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решението от 10.05.2010 год. по гр.д.№ 29048/2008 год. на Софийски районен съд, І-27 с-в в обжалваната му от С. част. С нея са отхвърлени предявените от него срещу [фирма] обективно съединени искове с с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД - заплащане на обезщетение за претърпени в резултат на ПТП имуществени вреди за сумата над 5904.49 лв. и до 6940.98 лв., обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва. Становището на съдебния състав е, че касационната жалба е недопустима, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК. ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 21.12.2010 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение (постановено след изменението на ГПК), че то подлежи на касационен контрол, не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.