Определение № 146 от 17.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1232/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Г. Л. и С. Г. Л. - двамата от [населено място] срещу Решение № 2247 от 06.12.2013 г. по гр.д. № 3396/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 5894 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 418/2009 г. на СГС, с която всеки от исковете за обезщетение за неимуществени вреди срещу Гаранционен фонд - [населено място] е уважен над 30 000 лв. до 100 000 лв., в която част исковете са отхвърлени; и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени над 100 000 лв. до предявен размер 300 000 лв. всеки, с оплакване за неправилност. Жалбоподателите в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че въпросът: допустимо ли е обемът на отговорността на Гаранционния фонд при липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, да се ограничи до размера на уважените в наказателния процес срещу деликвента граждански искове, се решава противоречиво от съдилищата: обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени над 30 000 лв., в какъвто размер са уважени в наказателния процес граждански искове срещу деликвента, до предявените в настоящото дело размери, противоречи на Р.№129/29.11.2012 г. по т.д.№ 346/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№11/08.02.2013 г. по т.д.№620/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Ответниците по касационната жалба Гаранционен фонд - [населено място] - ответник по делото и Ц. Д. Ц. - от [населено място], обл. К. - трето лице - помагач на страната на ответника - не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което са били уважени субективно съединени осъдителни искове, които са отхвърлени, и е потвърдено решението в частта, с която исковете частично са били отхвърлени, цената на които искове не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна. За да отмени Решение № 5894/13.12.2010 г. по гр.д.№ 418/2009 г. на СГС в частта, с която всеки от исковете за обезщетение за неимуществени вреди срещу Гаранционен фонд - [населено място] е уважен над 30 000 лв. до 100 000 лв., и да отхвърли исковете в тази част, и да потвърди решението в частта, с която исковете са отхвърлени над 100 000 лв. до 300 000 лв. всеки, въззивният съд е приел, че е установена с влязла в сила присъда вината на Ц. Ц. - водач на мотоциклет „Х.”, който е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост на 05.04.2006 г. е причинил смъртта на сина на ищците К. Л. - пътник на мотора, като настъпилият вредоносен резултат е в причинна връзка с ПТП и водачът не е имал застраховка ”гражданска отговорност”. След обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, съдът е обосновал, че ответникът не е доказал съпричиняване на загиналия и по спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил, че в наказателното производство са уважени по за 30 000 лв. гражданските искове на родителите срещу деликвента. Съгласно т. 2 от ТР №2/2010 г. на ВКС, ОСТК, че отговорността на застрахователя, съответно на Гаранционния фонд, се намира във функционална връзка с тази на застрахования (деликвента), поради което размерът на обезщетението не може да надвишава този, който деликвентът дължи, въззивният съд е отменил решението в частта, с която всеки от исковете е уважен над 30 000 лв. до 100 000 лв., в която част ги е отхвърлил и е потвърдил решението в обжалваната от ищците част, с която исковете са били отхвърлени над 100 000 лв. до предявен размер 300 000 лв. всеки. Тъй като решението е влязло в сила относно основанието за ангажиране отговорността на ответника при влязла в сила присъда срещу деликвента, относно причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт на сина на ищците, и при липса на застраховка ”гражданска отговорност”, и при липса на съпричиняване от загиналия, решението е влязло в сила в частта, с която исковете са уважени по за 30 000 лв. всеки, затова сега за обсъждане стои въпросът за размера на обезщетенията над 30 000 лв. по всеки иск, които искове са отхвърлени над размера, в които са били уважени гражданските искове на родителите срещу деликвента в наказателния процес. С оглед изложеното формулираният от жалбоподателите правен въпрос за обема на отговорността на Гаранционния фонд за обезщетение за неимуществени вреди и ограничен ли е той до размера на уважените в наказателния процес граждански искове срещу деликвента, е релевантен за делото, тъй като е от значение за изхода на спора. По този въпрос искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с оглед създадената от ВКС съдебна практика, посочена от жалбоподателите, на която противоречи въззивното решение, е неоснователно. Допуснатото противоречие в съдебната практика при решаването на формулирания въпрос, е преодоляно с приетото в т.1 на ТР №1/ 23.12.2015 г. по тълк.д.№1/ 2014 г. на ВКС, ОСТК, че в производството по пряк иск по чл. 226 ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя, е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Тъй като отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяване за настъпилите от непозволеното увреждане вреди при отсъствие на сключена от делинквента застраховка "Гражданска отговорност" или когато няма правоспособност, са сходни с тези на застрахователя, посоченото тълкувателно решение намира приложение и в настоящия случай. Поради решаване от въззивния съд на въпроса в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение