Определение № 549 от 14.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 420/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. В. срещу въззивно решение № 161 от 26.01.2012 г. по в.т.д.№ 3066/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 1960/2010 г. на Софийски градски съд. Със същото решение първоинстанционният съд отхвърлил предявения от касатора иск с правно основание чл.409 ТЗ (отм.) против ЗАД [фирма] за сумата 65 405 лв. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на всички визирани в чл.280, ал.1 ГПК по основния материалноправен въпрос относно погасителната давност по иска по чл.409/отм./ТЗ, предявен от застрахования делинквент срещу неговия застраховател по риска „гражданска отговорност” и началния момент, от който започва да тече давностния срок. Ответната страна ЗАД [фирма] не е изразила становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1- т.3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да отхвърли предявения иск, съдът приел за основателно възражението на ответното дружество за изтекла петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, като в тази връзка се позовал на Решение № 144 от 26.10.2010 г. на ВКС по т.д.№ 532/2008 г., ТК, ІІ т.о., според което за разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението. По поставените въпроси е налице произнасяне на ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС Решение № 144 от 26.10.2010 г. на ВКС по т.д.№ 532/2008 г., ТК, ІІ т.о. към което настоящият състав изцяло се присъединява. Със същото е прието, че отговорността на застрахователя е договорна и застрахованият черпи правата си от сключения договор за застраховка „гражданска отговорност”, а в чл.392/отм./ТЗ изрично е предвидено, че правата по договора за застраховка „гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие, поради което за погасителната давност на исковете срещу застрахователя е без значение датата, на която застрахованият по застраховка „гражданска отговорност” делинквент е обезщетил пострадалото при ПТП трето лице. Въззивното решение изцяло е съобразено с разрешението, дадено с цитираното решение по поставените въпроси, което налага извода, че касаторът не е доказал допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №144 от 26.01.2010 год. на ВКС по т.д.№532/2008 г., ТК, ІІ т.о. противоречивата съдебна практика е преодоляна и липсва основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, вкл. и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение