Определение № 1623 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 582/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на Е. П. Т. (с предишна фамилия А.) от [населено място], срещу определение № 228 от 29.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 160/2025 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението в частта, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 870 от 05.12.2024 г. по гр.д. № 655/2024 г. на Пернишки окръжен съд в частта му, с която е върната исковата молба на частния касатор против дружествата "Юробанк България" АД и "С.Г. Груп" ЕАД, двете със седалище [населено място], с която се иска установяване спрямо всяко от тези дружества, че ипотека, учредена от ищцата в полза на банката, не е породила действие по отношение на двамата ответници като цеденти на обезпеченото с ипотеката вземане, тъй като не е спазена изискуемата от чл. 171 ЗЗД форма на това прехвърляне. За да постанови този резултат, въззивният състав обосновал, че ипотечното право е акцесорно и следва съдбата на обезпеченото с него вземане и доколкото "Юробанк България" АД и "С.Г. Груп" ЕАД не са страни по материалното правоотношение, произтичащо от договор за банков кредит, то евентуалното уважаване или отхвърляне на предявените искове за недействителност на същото не би рефлектирало на отношенията между страните. Подчертано е, че последният приобретател на вземането, "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ"АД, е образувал изпълнително дело, по което изпълнението било насочено срещу ипотекирания имот. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението за допускане до касационно обжалване са формулирани въпросите: 1. „Допустим ли е установителен иск, предявен от ипотекарен длъжник срещу предходния кредитор (цедент) и срещу новия кредитор (цесионер), сключили договор за цесия, по който вземанията са прехвърлени като обезпечени с ипотека, че действието на ипотеката е прекратено (отпаднало), вкл. преди датата на договора за цесия?“ 2. „За ипотекарен длъжник налице ли е правен интерес да предяви иск срещу предходния кредитор (цедент) и срещу новия кредитор (цесионер), сключили договор за цесия, по който вземанията са прехвърлени като обезпечени с ипотека, че действието на ипотеката е прекратено (отпаднало), вкл. преди датата на договора за цесия?“ 3. „При сключване на договор за цесия променят ли се страните по договорното правоотношение, от което произтича вземането, предмет на договора за цесия?“ и 4. „При учредяване на залог върху вземания заложният кредитор става ли техен приобретател или има право само да иска принудителното изпълнение да бъде насочено върху тези вземания при неизпълнение на Договорно задължение, за което е бил учреден залогът.?“ Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради твърдяно от частния касатор противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с възприетото в решение № 127/30.07.2018 г. по т.д. № 1103/2017 г. на ВКС и ТР № 4/12014 г. по тълк. д. № 4/2014 г на ОСГТК на ВКС. В обосноваване за защитната си теза, частният касатор извежда правният си интерес да бъде установено отпадналото действие на учредената ипотека по отношение на банката, поради извършените от банката на действия по подновяване на ипотеката след погасяването й. Счита, че правният интерес от иск е налице и срещу втория ответник – „С. Г. Груп ЕАД“, тъй като "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ"АД се явява негов заложен кредитор с учреден залог върху процесното вземане, обезпечено с ипотеката, предмет на иска. Подчертава, че взискател по изпълнителното дело е "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ"АД, но в качеството си на заложен кредитор, а не на страна по договора. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на жалбата му до касационен контрол. Формулираните от частния касатор първи и втори въпроси по смисъл са напълно идентични, доколкото правният интерес и допустимостта на иска са взаимно обусловени, и макар да удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, липсва соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение по т.д. № 1103/2017 г. състав на II т.о. на ВКС е взел становище по въпроса налице ли е отговорност на дружеството цесионер по осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за суми, представляващи надплатени вноски по договор за кредит, платени в полза на банката- кредитодател. Липсата на какъвто и да е идентитет в предмета на спора обуславят неотносимост и необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав намира за относима служебно известната му практика, обективирана в решение № 411/26.06.2024 г. по гр.д. № 653/2023 г. на III гр.о. на ВКС. В същото е прието, че искът за недействителност на договор за ипотека се предявява срещу кредитора, в чиято полза е обезпечението по договора, а в случай че последният е прехвърлил вземането си – срещу цесионера, който е образувал изпълнително производство и насочил изпълнение върху ипотекираното имущество въз основа на предадения му изпълнителен лист. Тази практика е в съответствие с приетото от състава. Въпрос трети не е относим към настоящия случай на установяване действието на акцесорно договорно съглашение (каквото е учредяването на ипотека) спрямо договора за цесия, с който е прехвърлено вземането по обезпечения с ипотеката договор за кредит. С оглед това, необоснован се явява общият селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Четвъртият въпрос също не е в състояние да обоснове достъп до касационен контрол. Липсва обвързаност с предмета на спор, поради което този въпрос е хипотетично и общо формулиран, без да се отчитат решаващите изводи на съда и специфичните за делото обстоятелства. Освен че мотиви относно особен залог на вземането, предмет на цесията, не са изложени от въззивния състав, тези доводи не кореспондират и с фактологията по делото, доколкото видно от приложената на л. 42 от гр.д. № 655/2024 г. на Пернишки окръжен съд справка от Агенцията по вписванията, вписването от 11.01.2024 г., на което се позовава частният касатор, "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ"АД е с качеството залогодател, а вписан заложен кредитор е „ИНВЕСТБАНК“ АД. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение