Определение № 141 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 205/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 94 130/24.10.2011 год. на З. Г. И., И. Н. Д. и В. Н. Д., заявена чрез адв.М. Б.-САК срещу Решение от 18.08.2011 година, постановено по гр.възз.д. Nо 6726/2009 г.Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение от 20.07.2006 година по гр.д. Nо 8726/2005 година на РС-София по отхвърления установителен иск за собственост, на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./.за признаване правото на собственост по наследство на недвижим имот, възстановен с Решение Nо 5153/21.01.2004 год. на ОСЗ ”О. к.”, а именно дворно място от 843 кв.м. в [населено място] м.”Т. р.”, представляващо реална част от УПИ- * в кв. 32 по плана на м.”В. з.”, попадащо между точки 1-2-3-4-5-6-7-1 по комбинирана скица на имот пл. Nо * на Г. 93. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че въпросът: задължение на съда ли е служебно да се произнесе за липса на правен интерес от водене на установителен иск за собственост и да прекрати делото, когато страната разполага със осъдителен иск за защита е разрешен от въззивния съд в противоречие със Р по гр.д. Nо 4792/ 2002 год. на СГС-II б отд., с което е обезсилено решение на СРС и производството е прекратено,, а по въпроса: следва ли съдът да изследва към един минал момент кой е бил собственик на процесния имот с оглед установяване на границите му и неговата идентичност, въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Р 1274 от 22.01.2009 год. по гр.д. Nо 5725/2007 г. ВКС-II г.о. и Р 841 от 22.01.2011 год. по гр.д. Nо 1722/2009 год. на ВКС-I отд. по реда на чл. 290 ГПК. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор, съответно от ответника по касация П. А., и И. А., с които се оспорва допустимостта на касационното обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв., Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима, поради цената на заявения установителен иск под 5 000 лв. По делото на – л. 11 производство районен съд е представено удостоверение изх. Nо 230019-1491/15.07.2005 година сочещо данъчна оценка на спорния поземлен имот с площ от 3 931 кв.м. от 20 991.50 лв., на базата на която оценка, следва, че предендираната реална част от имота от 843 кв.м. е на стойност от 4501 лв.. Цената на иска се определя към момента на завеждане на делото, като в конкретния случай, съгласно действащите към 21.10 2005 година правила на чл. 55 б.”б” ГПК / отм./, тази цена съставлява ¼ от данъчната оценка или се равнява на сумата 1183 лв. При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявения иск по чл.97 ал.1 ГПК/ отм./, под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. в редакцията на изм. ДВ. бр.100/2010 година, касационната жалба, постъпила във ВКС на 24.10.2011 год., се явява недопустима. На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия