Определение № 1361 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3566/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. Д., чрез адв. Ал. Ч., против въззивно решение № 390 от 11.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 396/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 583 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 2425/2020 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от М. И. Д. против „Савимекс“ ООД обективно съединени искове, както следва: 1. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че заповед № 2084/01.09.2020 г. относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена от лице, с което няма трудови правоотношения и не обвързва ищеца; 2. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че заповед № 99/03.09.2020 г. относно прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение е издадена от лице, с което ищеца няма трудови правоотношения и не обвързва; 3. конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението на ищеца, извършено със заповед № 2084/01.09.2020 г. на управителя на „Савимекс“ ООД, с която се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ и издадената въз основа на нея заповед № 99/03.09.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за незаконно; 4. акцесорни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител“ в „Савимекс“ ООД и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 6476,05 лв. – главница за периода: 04.09.2020 г. - 04.03.2021 г., претендирана ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане и претенция по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава в размер на 11,46 лв. за периода: 04.09.2020 г. - 04.11.2020 г., както и 5. иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 1040,59 лв. – главница, представляваща обезщетение за недопускане на работа на възстановен работник или служител за периода 07.08.2020 г. - 03.09.2020 г., претендирана ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане и претенция за лихва за забава в размер на 9,92 лв. за периода: 04.09.2020 г. - 02.11.2020 г. С решението са присъдени съдебно деловодни разноски. Касаторът обжалва решението, като недопустимо и неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация „Савимекс“ ООД, подаден чрез процесуален представител адв. К. К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално недопустима, в частта, с която се атакува въззивното решение по исковете с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ с цена 1040,59 лв. – главница, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД – претенция за лихва за забава в размер на 9,92 лв., тъй като същите са под прага за достъп до касационно обжалване от 5000 лева, като не са обусловени от предявените в производството искове. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като подадена срещу необжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Предявени са два отрицателни установителни иска за приемане на установено между страните по правния спор, че заповед № 2084/01.09.2020 г. и заповед № 99/03.09.2020 г., издадени от юридическо лице с наименование „Савимекс“ ООД, [населено място], не пораждат правни последици за ищеца с аргумента, че той не е бил в трудови правоотношения с работодател с такова наименование и неговият работодател „Савимекс“ ООД, [населено място] не може да черпи права от оспорените заповеди. Въззивният съд е приел, че исковите са неоснователни, тъй като е извършена пререгистрация на дружеството (според справка в ТР), като дружеството е запазило (не е променило) ЕИК и представляващ дружеството управител Д. И. С., а е променило седалището и адреса си на управление в [населено място] и е записан адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната в [населено място]. По този начин е било прекратено трудовото правоотношение със заповед № 22/06.02.2018 г. и заповед № 23/06.02.2018 г., обявени за незаконосъобразни от Районен съд - Велико Търново с решението по гр. д. № 527/2018 г. В обжалваната заповед № 2084/01.09.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, макар да има лого и обозначение на фирменото наименование „Савимекс“ ООД, с посочване на адреси и телефони в [населено място] и [населено място], безспорно същата е издадена от управител Д. И. С., представляващ работодателя „Савимекс“ ООД. Прекратено е трудовото правоотношение на М. И. Д. с работодателя „Савимекс“ООД, при който Д. е бил възстановен на работа със съдебното решение на Районен съд - Велико Търново и макар в заповед № 99/03.09.2020 г. в титулната част да е посочено отново „Савимекс“ ООД, [населено място], тя безспорно е издадена от управителя Д. И. С., който я е подписал и е положил печат на „Савимекс“ ООД, [населено място]. По иска за незаконност на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят е изпълнил всички вменени му задължения, свързани с изпълнение на влязлото в законна сила съдебно решение, по силата на който М. И. Д. е възстановен на длъжността „търговски представител“ в складова база в [населено място] при работодател „Савимекс“ ООД. В тази връзка следва да се вземе предвид постановената оправдателна присъда срещу двамата подсъдими (в качеството им на управител и търговски директор на „Савимекс“ ООД), като на основание чл. 300 ГПК задължително да се приеме от гражданския съд, че не е налице виновно неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 528/2018 г. на Районен съд - Велико Търново за възстановяване на Д. на заеманата преди уволнението длъжност (тоест, престъпното деяние е отречено с влязла в сила присъда на наказателен съд). М. И. Д. е заявил воля да започне изпълнение на трудовите си функции, посочвайки за начало – 07.08.2020 г., от страна на управителя на дружеството-работодател било възложено служители да отидат в [населено място] и да въведат Д. за изпълнение на длъжността му, като за целта бил направен е първоначален инструктаж и бил подписан протокол за встъпване в длъжност от М. И. Д.. Изискани били за представяне от страна на М. И. Д. на трудовата му книжка с цел нейното оформяне, както и медицинско свидетелство, каквото по смисъла на чл. 1, т. 4 от Наредба № 4/11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор (обн. ДВ бр. 44/25.05.1993 г., изм. и доп. ДВ бр. 99/12.12.2017 г.) се представя при преустановяване на трудовата дейност за срок над три месеца. Такъв документ бил изискан за представяне от страна на Д. с уведомление-покана от 07.08.2020 г. при зададен срок до 10.08.2020 г. Безспорно е, че М. И. Д. под предлог да си набави документа е тръгнал от складовата база, но до края на работния ден не се е върнал, както и не бил на работното си място през периода: 10.08.2020 г. - 21.08.2020 г. (фактът на неявяването се установява, както от свидетелките показания, така и по признания на ищеца Д.). Установено е виновно осъществено нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа без уважителни причини, за което законът (чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ) предвижда ангажиране дисциплинарната отговорност на работника/служителя. Предвид неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни и подлежащи на отхвърляне са обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „При установено пасивно процесуално поведение от ответника, след като е получил определение № 601 от 13.05.2024 г. съдът длъжен ли е да продължава да прилага служебното начало по реда на чл. 101 ГПК и отново да дава възможност на ответника да поправи своето пасивно процесуално поведение?“; 2. „При установено от съда неспазване на седмодневния срок считано от 05.06.2024 г. даден на ответника да извърши указаните му с определение от 05.06.2024 г. по реда па чл. 101 ГПК действия, има ли право ВТОС при постановяване на своето решение да обсъжда твърденията изложени в двата отговора на нашите ИМ, както и писмените доказателства приложени към тях или е длъжен на основание чл. 101, ал. 3 ГПК да приеме, че процесуалните действията на адв. К. извършени по гр. д. № 2425 по описа на Великотърновския районен съд за 2020 г. преди 09.04.2021 г. не са потвърдени от ответника?“; 3. „Констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата по наказателно частен характер дело № 182/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд обвързват ли гражданския съд със задължително приемане за доказан или за недоказан иска на ищеца?“; 4. „Има ли право Великотърновския окръжен съд да обсъжда писменото доказателство - наказателно частен характер дело № 182/2021 г. по описа на Великотърновски районен съд, за което доказателство ищеца е посочил на съда. че се отказва да бъде част от неговата защита?“; 5. „Има ли право Великотърновския окръжен съд по реда на чл. 300 ГПК да приема мотивите па Наказателно частен характер дело № 182/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд, за присъдено нещо?“; 6. „Има ли право Великотърновския окръжен съд да формира правните си изводи в обжалваното решение обсъждайки тези мотиви?“; 7. „Мотивите на Наказателно частен характер дело № 182/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд, относно действията на две физически лица, относими ли са - доказателствен материал ли са, към материално правния въпрос за недопускането на ищеца на 07.08.20 г. до работното му място или това обстоятелство следва да бъде установено със съответните доказателствени средства в рамките на гражданския процес?“; 8. „Каква е доказателствената сила на констатациите в мотивите на присъдата па наказателния съд изложени по Наказателно частен характер дело № 182 по описа на Великотърновския съд за 2021 г., съгласно чл. 300 ГПК, относно установяване факта на недопускане на ищеца на 07.08.2020 г. от страна на ответника до функциите на Търговски представител, когато но наказателното дело подсъдимите са физически лица, а по гражданското дело ответника е юридическо лице?; 9. „При липса на легитимно даден от страна на ответника по реда на чл. 131 ГПК отговор на нашите две искови молби, допустимо ли е съдът да му дава възможност със свидетелски показания и други доказателства, да доказва факти и обстоятелства, които са му били известни в срока по чл. 131 ГПК?“; 10. „Допустимо ли е съдът да формира своите правни изводи на дадени свидетелски показания допуснати в нарушение чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и представени пред съдът след преклузивния срок за даване от ответника на отговор на ИМ по реда на чл. 131 ГПК?“; 11. „Има ли право първоинстанционния съд да събира, а въззивния съд да обсъжда служебно събрани доказателства относно факти и обстоятелства, за които ответника не с направил възражение с редовно подаване на отговор по реда на чл. 131 ГПК на нашите искови молби и които ищеца не е посочил, като част от защитната си теза?“; 12. „Длъжен ли е Великотърновския окръжен съд да се произнесе по всички ни доводи и твърдения, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност във връзка е тези доводи, като изложи собствени мотиви по спора, включително и доводите ни за недопустимост на първоинстанционното решение, които надлежно сме въвели във въззивната ни и в допълнителната въззивна жалби?“; 13. „При какви обстоятелства е налице незаконно недопускане на работа на възстановен по съдебен ред работник?“; 14. „Необходимо ли е възстановен по съдебен ред работник да се явява ежедневно в предприятието за започване на работа при условие, че при първото му явяване не са му предадени средствата - оръдията на труда, за да изпълнява трудовите си функции?“; 15. „Достатъчно ли е еднократното явяване на възстановен по съдебен ред работник за да заеме длъжността на която е възстановен или има задължението от момента на недопускането му всеки ден в рамките на работното време да бъде на работното си място?“; 16. „Действието на ответника - искане на медицински свидетелство по смисъла на чл. 1, т. 4 от Наредба № 4/11.05.1993 г.„ пречи ли на ищеца да започне реалното на 07.08.2020 г. да изпълнява работата, за която е нает?“; 17. „Факта, че ответника не предава на 07.08.2020 г. средствата на труда необходими на ищеца за да изпълнява трудовите си функции проявна форма на бездействие ли с на недопускането му до работа?; 18. „Необходимо ли е личното явяване и присъствие на работното място на възстановения от съда работник или служител до неговото допускане до работа, след като на писмените уведомления до работодателя си той е заявил, че на 07.08.2020 г. ще се яви да започне работа и явявайки работодателя му проявява бездействие, като не му предоставя условията средствата на труда за да може работника да започне работа?“ и 19. „Явяването в предприятието на възстановения па работа работник по смисъла на разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ трябва ли да е само еднократно и първоначално или трябва да е подкрепено и други конклудентни действия в бъдещ период от време?“. Сочи, че първият, вторият, десетият и единадесетият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Третият, четвъртия, петият, шестият, седмият и осмият въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 168 от 23.11.2012 г. по т. д. № 509/2009 г., II т. о., решение № 36 от 21.04.2012 г. по т. д. № 319/2011 г., II т. о. и решение № 55 от 30.09.2005 г. по т. д. № 728/2008 г., I т. о. и решение № 53 от 02.11.1981 г. по н. д. № 41/1981 г., ОСНК, деветият въпрос с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, дванадесетият с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и решение № 17 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4121/2015 г. на ВКС, IV г. о., тринадесетият, четиринадесетият, петнадесетият, шестнадесетият и седемнадесетият с решение № 913 от 26.11.2009 г. по гр. д. № 4080/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 245 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решения № 518 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 374/2009 г. на ВКС, IV г. о. и осемнадесетият и деветнадесетият с решение № 245 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 518 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 374/2009 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроси, касаторът привързва с оплаквания, че действията по подаване на отговор на исковата молба от адвокат К. са потвърдени от ответното дружество след изтичане на предоставения от съда срок – представена е декларация на 11.05.2024 г.; въззивният съд не е трябвало да дава повторно на страната указания с възможност да потвърди отговора, а да счете процесуалното действие за неизвършено с всички законни последици от това. В случая, даването на повторна възможност за потвърждаване на действията на адвоката не съставлява процесуално нарушение, което да може да доведе до недопустимо съобразяване на отговора на исковата молба от съда, тъй като упълномощаване на адвоката е било налице в първоинстанционното производство. Видно, от приложеното на л. 17 от в. ч. гр. д. № 288/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, адвокат К. е упълномощен за представителство на ответника по гр. д. № 2425/2020 г. на Районен съд - Велико Търново. Ето защо, въпросите не са обусловили правните изводи на съда. Поставените под номер три до осем, включително въпроси се отнасят до задължението на гражданския съд да зачете влязлата в сила наказателна присъда на основание чл. 300 ГПК и са обуславящи, но са решени в съответствие с приетото в практиката. Без значение е обстоятелството, че физическите лица не са страна по исковете, тъй като дружеството действа, чрез служителите си – управител и търговски директор. Деветият и десетият въпроси са аргументирани с обстоятелството, че свидетелските показания са допуснати от съда в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и, че са поискани извън срока за отговор по чл. 131 ГПК. Свидетелските показания са допуснати да установят момента, в който е следвало да се яви на работа ищеца и последващи действия, предприети от работодателя, по повод неявяването му на работа и съответно последващото дисциплинарно уволнение и следователно не попадат сред хипотезите на забрана за установяване на факти със свидетелски показания. Касателно оплакванията, че свидетелите са поискани след срока, важимо е казаното по-горе по първия и втория въпроси относно редовността на действието по подаване на отговор на исковата молба. Следователно, тези въпроси не са обуславящи. Единадесетият въпрос е за задълженията на въззивният съд служебно да събира доказателства и по конкретно да прави справка в ТР за актуалното състояние на ответното дружество. Безспорно в практиката е прието, че вписаните обстоятелства в ТР са публично достъпни и за съда не съществува пречка да направи по всяко време служебна справка във връзка със заявените в отговора на исковата молба възражения. Дванадесетият въпрос за задълженията на съда да се произнесе по всички твърдения и доводи на страните, като съобрази заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства е решен в съответствие с установената трайна съдебна практика. Окръжен съд – Велико Търново е мотивирал решението си, съобразно правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и установената практика по прилагането им. Изложил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Произнесъл се по защитните доводи и възражения на страните по делото с оглед правомощията му по чл. 269 ГПК в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ГПК. Извършил е самостоятелен, и цялостен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти като обосновано е посочил кои от тях възприема за установени и кои за неосъществили се. Наведените оплаквания, по съществото си се отнасят до правилността на изводите на съда, които не подлежат на преценка в рамките на производството по чл. 288 ГПК, а само ако касационното обжалване на решението бъде допуснато. Останалите поставени въпроси от тринадесети до седемнадесети, включително се отнасят до условията за започване на работа на възстановения на работа в ответното дружество служител, с твърдения че не са му предоставени „средства на труда“, както и че незаконно не е бил допуснат до работното си място от служителите там. Въпросите са твърде общо формулирани. Не кореспондират със съдържанието на мотивите твърденията, че на служителя не са му предоставени „средства на труда“. Решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са, че през периода: 10.08.2020 г. - 21.08.2020 г. М. И. Д. не е бил на работното си място без уважителни причини. Поставените под номер осемнадесет и деветнадесет въпроси не следва да се обсъждат, тъй като се отнасят до предявения иск за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ, който не е предмет на касационното обжалване – в тази част жалбата на М. И. Д. е процесуално недопустима. За пълнота следва да се посочи, че касаторът не е обосновал по въпросите наличието на соченото специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил ясно съдебната практика по въпроса, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, липсва обосновка в тази насока в изложението. В обобщение на изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация „Савимекс“ ООД разноски, доколкото с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение