Определение № 423 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3577/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д. от гр. В., действащ чрез адвокат А. Я. - адвокат при АК - Монтана, против решение № 136 от 08.05.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 54 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Монтана, в частта му, в която е отменено решение № 160 от 10.11.2023 г. по гражданско дело № 572/2022 г. на Районен съд – Берковица в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от Д. Н. Ц. от гр. С. против А. Д. Д. от гр. В., над сумата от 5 750 и в отменената част е постановено ново решение по съществото на спора като А. Д. Д. от гр. В. е осъден да заплати на Д. Н. Ц. от гр. С. сумата от 12 250 лева, с която неоснователно се е обогатил за издръжка на Ц. А. за периода от 15.08.2021 г. до 01.11.2022 г.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на основание чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното решение на Окръжен съд - Монтана следва да се допусне на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Посочва следните два въпроси, по които счита, че няма произнасяне от страна на въззивния съд, а именно:

1. При иск по чл. 59 ЗЗД кога и кой е началният момент за липса или наличие на обедняване и обогатяване - чрез поведение с обещание или чрез поведение с действие?

2. От посоченото основание в банковия превод може ли да се направи достатъчно годен извод за наличие на обедняване на страната, наредила превода, и обогатяване на страната, получила превода ?

Касаторът се позовава на правните изводи, съдържащи се в решение № 190 от 12.12.2017 година по т. дело № 512/2017 година на първо търговско отделение на ВКС.

Ответната по касация страна Д. Н. Ц. от гр. С. чрез адв. Д. К. – АК-В. е депозирала писмен отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли съдът да не допуска въззивното решение на касационно обжалване по изложени в отговора съображения.

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение съдът е приел, че не е спорно, че страните са родители на детето Ц. А. Д.а, както и че на 20.12.2022 г. с протоколно определение № 195 по гр. д. № 600/2021 г. състав на Районен съд - Берковица е одобрил постигнатото между страните споразумение, с което родителските права по отношение на детето Ц. А. Д.а са предоставени на майката и местоживеенето му е определено при нея, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 01.11.2022 г. Въззивният съд е приел за установено, че не съществува спор и относно следните факти, а именно: - че в периода от 15.08.2021 г. до 01.11.2022 г. детето е живяло при бащата А. Д. и че на 27.09.2021 г. ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 18 000 лева с основание за превода – „издръжка на Ц. Д.а, ЕГН **********“. Въззивният съд е установил още, че докато детето е живяло при баща си, са му поставени брекети на зъбите без да е установена платената от ответника сума, поради което на основание чл. 162 от ГПК съдът е определил, че отделената за тази медицинска манипулация сума е в размер на 2 000 лева. Според въззивния съд, страните са се споразумяли, считано от края на 2022 година, бащата да заплаща на майката по 250 лева месечна издръжка за Ц. занапред и тъй като детето Ц. през предходния период от почти 15 месеца е живяло при баща си, сумата от 3 750 лева е дължимата от майката издръжка за този период. Изхождайки от горното, съдът е приел, че майката дължи на бащата сумата от 5 750 лева. И тъй като същата е превела на ответника 18 000 лева или с 12 250 лева вповече, с която сума ответникът се е обогатил, е приел искът за основателен за сумата от 12 250 лева. Въззивният съд е отменил частично отхвърлителното решение на районния съд и е присъдил в полза на ищцата сумата от 12 250 лева.

По така поставените от касатора въпроси, настоящата касационна инстанция приема следното:

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Първият поставен в изложението въпрос не може да бъде свързан с предмета на делото. Такъв въпрос изобщо не е бил предмет на разглеждане от страна на въззивния съд. Същият не покрива общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е неотносим към решаващата воля на въззивния състав. Посоченото от касатора решение № 190 от 12.12.2017 година по т. дело № 512/2017 година на първо търговско отделение на ВКС няма отношение към предмета на настоящото производство. В него е даден отговор на правния въпрос дали при иск за неоснователно обогатяване подлежи на преценка поведение на кредитора по смисъла на чл. 83 ЗЗД, приложим към облигаторните правоотношения, като предметът на това производство е искова претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване поради лишаването от ползване на недвижим имот.

Вторият въпрос, поставен от касатора в изложението му, е въпрос по фактите, а не по правото. Поставеният въпрос е фактически, а не правен, тъй като касае конкретно доказване по конкретния спор. Следователно и с оглед възприетата с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС дефинитивност на общото основание се налага извод, че така поставен въпросът не може да обоснове наличието на общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване.

Относно основанието по чл. 280, ал. 2 от ГПК:

Съображенията в изложението за очевидна неправилност на решението са неоснователни. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.

В обобщение следва да се посочи, че въззивното решение не следва да се допусне на касационно обжалване по въпросите и на основанията, изложени от касатора. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение