Определение № 1043 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3159/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. Е. чрез адв.Е. В. против решение от 11.03.2014 год., постановено по гр.д. № 1023/2014 год. на СГС, ІV г състав, с което е потвърдено решението от 09.08.2013 по гр.д. №41241/2009 год. на Софийски районен съд, 60 -ти състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. Е. иск по чл. 225,ал.1 КТ за разликата над присъдените 802,25 лв. до пълния предявен размер от 9861,60 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода от 11.03.2009 до 23.08.2009 год. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което иска да бъде уважен в пълен размер. Представя се Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от това не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, а именно: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии /основания/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. В случая касаторът не е формулирал такъв правен въпрос. Представеното изложение съдържа касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, обусловена от неправилно приложение на материалния закон. Б. е посочено и допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Предвид изложеното, касационно обжалване на решението не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.