Определение № 100 от 17.09.2010 г. на ВКС по д. № 435/2010 г.

Производството е образувано по чл. 135, ал. 4 от АПК. С определение от 04.06.2010 г., постановено по АД № 222/2010 г., Административен съд – гр. Шумен е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – гр. Шумен на основание чл. 135, ал.2 от АПК. С определение от 12.07.2010 г., постановено по НАХД № 776/2010 г., районният съд е прекратил производството по делото, като е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Административен съд – [населено място]. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в петчленен състав, образуван на основание чл. 135, ал. 4 от А., намери следното: Съдебният състав на ВКС и ВАС е сезиран да реши спор за подсъдност между общ и административен съд, като определи кой от тях е компетентен да разгледа жалбата на “А. – МЦ “ Св. Ив. Р.” – ООД –[населено място], депозирана чрез процесуален представител, срещу заповед № РД – 09-34 от 15.04.2010 г., издадена от Директора на Р. –[населено място]. От данните по делото се установява, че се обжалва индивидуален административен акт, като се правят алтернативни искания: за обявяване на неговата нищожност или за отмяна, поради незаконосъобразност. Жалбата е постъпила в Административен съд –[населено място] на 17.05.2010 г., видно от отбелязването с щемпела на съда, след като е била депозирана пред Р. –[населено място] на 11.05.2010 г. По така постъпилата жалба е образувано АД № 222/2010 г. по описа на Административен съд –[населено място], в рамките на процедура за налагане на санкции от контролни органи на Н., по реда на чл. 74-76 от ЗЗО, започнала през 2008 г. Арбитражната комисия се е произнесла на 11.02.2009 г. (виж препис от протокол № 1 от същата дата), тоест преди измененията на ЗЗО, които са в сила от 01.01.2010 г. При тези данни намира приложение разпоредбата на § 70, ал.1 от ПЗР ЗИДЗЗО. Следователно, конкретното административнонаказателно производство следва да приключи по действащия до 01.01.2010 г. ред, а това означава, че и съдебното обжалване следва да се проведе по А. на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО (отм.), което определя и подсъдността на делото пред Административен съд –[населено място]. Разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ЗЗО, послужила като основание делото да се изпрати на Районен съд –[населено място], не намира приложение в случая, тъй като в конкретния казус не се третира производство по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН, което би обусловило подсъдност пред районен съд. Ето защо, петчленният състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа и реши делото, образувано по жалбата, е административният съд, което налага делото да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд –[населено място]. По тези съображения и на основание чл. 135, ал.4 от А. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в петчленен състав