Определение № 1152 от 20.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 530/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Община Златица срещу въззивно решение на Софийски окръжен съд. Ищецът „Марвели 2“ ЕООД оспорва жалбата. При извършената проверка съдът намери жалбата за недопустима. Предявени са искове по чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение в размер на 12 000 лв., вкл. ДДС, заедно със законната лихва, и 577,08 лв. обезщетение за забава, основани на сключен между страните договор за проектиране, трасиране и направа на извозни горски пътища. С оглед търговското качество на ищеца процесният договор представлява търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 вр. чл. 287 ТЗ. Последното обуславя и търговския характер на делото по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което приложение намира предвиденият в тази разпоредба праг за касационна обжалваемост според цената на иска в размер на 10 225,84 евро (20 000 лв.). Всеки от предявените искове, както и общият им сбор, е с цена под установения праг, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Независимо от изхода на делото и направеното искане на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за касационното производство не се дължат поради липсата на доказателства такива да са направени. С тези мотиви съдът