Определение № 1303 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1540/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Т. В. срещу решение № 793 от 12.02.2024 г. по гр.д.№ 8745/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 20037046 от 19.05.2022 г., постановено по гр. д. № 22672/2019 г. на Софийски районен съд. С последното, касаторката, като правоприемник на починалия в хода на процеса Б. Т. В., е осъдена, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати в полза на ищцата Н. Р. В. сумата от 3 047.47 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в жилището на ищцата, причинени от течове в кухнята и банята за периода от 2018 г. до 18.04.2019 г., вследствие на неправомерно поведение на наследодателя на ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2019 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 3 047,47 лева до пълния предявен размер от 4 000 лева. Осъдена е ответницата Р. Т. В. да плати на ищцата, сумата от 1 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 2018 г. до 18.04.2019 г., изразяващи се в стрес, притеснения и неудобства поради периодични течове в жилището. Със същото решение, на основание чл. 109 ЗС, касаторката е осъдена да предприеме необходимите действия в своя имот по преустановяване на течове, идващи от банята на жилището, представляващо апартамент, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] като извърши ремонт – грундиране и уплътняване на разкритите хоризонтални ъглови фуги между подовия панел и вертикалните стенни панели, както и на вертикалните фуги между стенните панели, полагане на фугиране в собствения си апартамент. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост на изводите, че конституираната касаторка на местото на починалия ответник, като негов наследник следва да отговаря за имуществени и неимуществени вреди, че е налице деликт, че е имало наводнение. Навежда се и оплакване на необсъждане на наведените доводи от въззивната инстанция. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответницата по касация Н. Р. В. оспорва допустимостта на касационната жалба, в частта по исковете по чл. 45 ЗЗД и допускането до касация по иска по чл. 109 ЗС. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е подадена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване само в частта по иска по чл. 109 ЗС. Само в тази част касационната жалба е допустима. Касационната жалба е недопустима в частта по исковете по чл. 45 ЗЗД и за законната лихва върху тези претенции. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска под 5000 лв. Не е налице изключението, предвидено в същата разпоредба, защото исковете по чл. 45 ЗЗД не са обуславящи за иска по чл. 109 ЗС. Поради това касационната жалба, като недопустима в частта по исковете по чл. 45 ЗЗД и за законната лихва върху претендираните обезщетения за вреди, всеки от които е с цена под пет хиляди лева, ще се остави без разглеждане. В частта по негаторния иск, касационната жалба е допустима. За да потвърди решението на РС, в частта, в която е уважен иска по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел за доказано от гласните доказателства и неоспорената СТЕ, че апартамента на ищцата Н. Р. В. е повреден от течове, които са прониквали през ъгловите фуги във фаянсовата облицовка на банята на апартамента на първоначалния ответник, починал в хода на процеса, заместен от конституираната на негово место наследница Р. Т. В., сега касатор. Апартаментът на ищцата се намира под апартамента на ответника, респективно на касаторката. Кредитирани са показанията на свидетелят Т. Г. (зет на ищцата), като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, които установяват, че вредите в кухнята на апартамента на ищцата са били причинени от течове. Тези показания кореспондирали на установеното от вещото лице, че плочките в банята на починалия Б. В. не са фугирани, че от външната страна на блока е имало голямо мокро петно, съответстващо на разположението на кухнята в апартамента № ***. Вещото лице дава заключение, че основната причина за течовете в апартамента на ищеца са течове, идващи от апартамента на ответника. Показанията на свидетеля К. А. също установяват, че в имота на ответника е имало течове и влага. Вещото лице е установило, че е имало сериозни поражения в ап. № ***на ищцата по северната стена и тавана на кухнята и тъмни петна от мухъл по стените, тавана и отлепени тапети, както и изронена мазилка. В банята са били открити следи от теч по тавана и паднали плочки. В апартамент №***липсвали или не са били подходящо запълнени фуги в ъглите, където се свързват панелите. Следи от течове в апартамент ***от апартамент ***е констатиран от органите на Общината, пред която ищцата е подавала жалби. Въззивната инстанция е приела за доказано, че първоначалния ответник е бездействал, като не е предприел необходимите мерки за отстраняване на теч в неговото жилище, което е накърнило правата на ищцата – наводняване и повреждане на жилището й, което препятства пълноценното му ползване. Противоправността се изразява в неотстраняване на теча. Тъй като въззивната инстанция е формирала същите изводи от събраните доказателства, е потвърдила решението на РС, с което иска е уважен. Въззивното решение по иска по чл. 109 ЗС е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретнния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. В случая са поставени три въпроса, но и трите се отнасят към исковете по чл. 45 ЗЗД, в която част касационната жалба е недопустима по изложените по-горе съображения и се оставя без разглеждане. Цитираните от касаторката решения също се отнасят до искове по чл. 45 ЗЗД. Само последното цитирано решение – Решение 38/20.04.2022 г. по гр.д.№ 617/2021г. на ВКС, ІІ т.о. се отнася до задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях собственици изводи относно фактите по делото и правни изводи от тях. Видно от изложеното, съдът е обсъдил събраните доказателства – свидетелски показания, заключение на СТЕ и съпоставяйки ги е приел, че е доказано неоснователно бездействие от първоначалния ответник за отстрани теча в жилището си, от което са последвали пречки за ищцата да ползва пълноценно жилището си, защото се страхувала да не я удари ток в банята поради наводняването, имало мухъл и т.н. Затова съдът не констатира противоречие с цитираното решение и практиката на ВКС, поради което не се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос. Други въпроси не са формулирани по отношение частна от решението по иска по чл. 109 ЗС, поради което на основание чл. 280, ал.1 ГПК не се допуска касационно обжалва. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Делото е решено според установените факти по делото. Твърденията за грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото не се установява от мотивите на обжалваният съдебен акт. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение