Определение № 219 от 03.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2016 г.

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК – по частна касационна жалба с вх. № 1776/09.03.2016 г., подадена от С. И. Т. срещу определение от 24.02.2016 г., постановено по частно гр. дело № 90/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 28.12.2015 г. по гр. дело № 1475/2015 г. на Дупнишкия районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С исковата молба, по която е образувано делото, жалбоподателят е сезирал първоинстанционния съд с иск по чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж на касатора-ищец в ДФ [фирма] през периода 19.07.1994 г. – 22.12.1996 г. Макар и регламентиран в специалния ЗУТОССР, спорът по този иск е трудов, съгласно изричната разпоредба на чл. 357, ал. 1 – in fine от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по този трудов спор, тъй като не попада в посочените там изключения, не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение