Определение № 50651 от 12.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2056/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадените от двете насрещни страни касационни жалби на ищеца „Топ арт строй“ ЕООД чрез адв.С. В. С. и на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ново наименование „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, чрез юрисконсулт Л. Р. Й., с които е обжалвано (в съответните неблагоприятни за касаторите части) изцяло решение № 348/27.05.2022г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 330/25.05.2023г. по възз.т.д.№ 1022/2021г. на САС.С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решение № 264903/21.07.2021г. по гр.д. № 13057/2018г. на СГС в частта за отхвърляне на иска на „Топ арт строй“ ЕООД против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 05.10.2013г. до 05.10.2018г. в размер на 35 892лв. и в частта за разноските, е постановено друго, с което „ЧЕЗ Разпределение България“АД е осъдено, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, да заплати на „Топ арт строй“ ЕООД, сумата 35 892лв., с която „ЧЕЗ Разпределение България“АД се е обогатило за сметка на „Топ арт строй“ ЕООД, ползвайки енергийно съоръжение трафокасета 100 kVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост /МКТП/, изградена на границата на УПИ с идентификатор 02659.2193.3359, [населено място], и [улица] за периода от 05.10.2013г. до 05.10.2018г. и сумата 12 547.64лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции, като решение № 264903/21.07.2021г. по гр.д. № 13057/2018г. на СГС е потвърденпо в останалата част за отхвърляне на иска на „Топ арт строй“ ЕООД против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за обезщетение за ползване на енергийното съоръжение за периода от 11.11.2005г. до 04.10.2013г. в размер на 41 141.76лв.(разликата над 35 892лв. до 77 033.76лв.) В касационната жалба на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД срещу решението в частта, с която след частична отмяна на въззивното решение е присъдено обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД за периода от 05.10.2013г. до 05.10.2018г. в размер на 35 892лв., са релевирани оплаквания за недопустимост и за неправилност– основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.В нея се поддържа, че спорът между страните е относно точното изпълнение на договора за присъединяване, който според ответника е станал причина за завеждане на делото, а при наличие на валидна договорна връзка, иск по чл.59, ал.1 ЗЗД е недопустим.Наред с това са въведени доводи, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД.Липсата на обогатяване на ответника при и по повод ползването на процесното съоръжение е обосновано с това, че то е изградено въз основа на сключения договор за присъединяване, действащ за целия исков период, в който според ответника са уредени както условията по присъединяване, така и правоотношенията във връзка с изграждане на съоръженията, тяхното въвеждане в експлоатация, ползването, изкупуването им, респ. заплащане на вложените при изграждането им средства и т.н., вкл./чл.7 от договора/ правото на ползване на съоръжението безвъзмездно и след предоставянето му за изкупуване, а ищецът не е изпълнил произтичащите от договора за присъединяване задължения, с което е поставил насрещната страна в невъзможност да сключи валиден договор за изкупуване, съгласно уговореното, като нито твърди, нито доказва да е осигурил в своя полза изискуемите вещни права при изграждане на процесното съоръжение, не е представил необходимите документи и към искането за изкупуване, нещо повече, изложил е твърдения, че е прехвърлил терена на трети лица, процесното съоръжение не е въведено в експлоатация и за него няма издадено надлежно разрешение за ползване.Ответникът поддържа, че ползва процесното съоръжение на валидно правно основание, предвид уговореното в чл.7 от договора за присъединяване, за търговската си дейност за снабдяване с ел. енергия и то не на други потребители, а единствено за обекта на ищеца, за което между страните е сключен на 09.12.2013г. договор за пренос през разпределителната мрежа. Липсата на обедняване на ищеца е обоснована с доводи, че ищецът не би реализирал ползи от процесното съоръжение, предвид на това, че се касае за вещ със специфично функционално предназначение, а ищецът нито има качеството на енергийно предприятие, нито притежава лицензия за пренос на ел. енергия на територията на З. България, [населено място]. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът за сумата 35 892лв. да бъде отхвърлен.Претендира за присъждане на разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос: Допустим ли е иск по чл.59, ал.1 ЗЗД в случаите, в които между страните има сключен договор, в чийто клаузи са уредени, наред с основния му предмет(присъединяване към електроразпределителната мрежа), и изграждането, въвеждането в експлоатация и ползването на процесните съоръжения? Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с доводи, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с т.8 и т.9 ППВС № 1/28.05.1979г. по т.д.№ 1/1979г. Същевременно, по поставения въпрос е въведено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържано е и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. В подадения чрез адв.С. В. С. писмен отговор ищецът„Топ арт строй“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на ответника.Претендира за присъждане на разноски за подаване на отговор на касационната жалба. В касационната жалба на ищеца „Топ арт строй“ ЕООД срещу решението в частта, с която е потвърдено въззивното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за ползване на енергийното съоръжение за периода от 11.11.2005г. до 04.10.2013г. в размер на 41 141.76лв.(разликата над 35 892лв. до 77 033.76лв.) се поддържа, че е постановено в нарушение на чл.120 ЗЗД, поради прилагане от съда служебно на разпоредбата на чл.110 ЗЗД. Искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което искът за сумата 41 141.76лв. да бъде уважен, ведно със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос( в два варианта): Валидно ли е възражението за погасяване на предявено вземане, поради изтекла кратка погасителна давност, и следва ли то да бъде уважено с решението, в случаите, когато съдът квалифицира вземането, но не като такова, а като друг вид вземане, погасяемо с общата петгодишна давност? или При направено от страна в процеса възражение за погасяване на предявено вземане, поради изтичане на специалната кратка погасителна давност/ чл.111 ЗЗД/, съдът нарушава ли нормата на чл.120 ЗЗД, ако приложи по своя инициатива общата петгодишна погасителна давност/чл.110 ЗЗД/, поради неприложимост на кратката такава? В подадения чрез юрисконсулт Л. Р. Й. писмен отговор ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ново наименование „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на ищеца.Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Във въззивното решение е прието за установено, че през 2004г. ищцовото дружество е придобило терен в регулацията на [населено място], за който е одобрен проект за застрояване с шест самостоятелни жилищни сгради, след което през 2005г. от имота са образувани шест самостоятелни УПИ с по една двуетажна жилищна сграда във всеки от тях.Въззивният съд е установил, че, за нуждите за захранване с електроенергия на отделните строежи и за снабдяването им след завършването и въвеждането им в експлоатация с ел.енергия за битови нужди посредством присъединяване към електропреносната мрежа на „Електроразпределение Столично“ ЕАД, в границата на един от образуваните от имота шест УПИ – в УПИ V-710, имот с идентификатор № 02659.2193.3359,, ищцовото дружество е изградило процесното ел. съоръжение ( нова трафокасета 100 kVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост (МКТП).Приел е за установено, че ищцовото дружество е сключило с „Електроразпределение Столично“ ЕАД договор № ДПЕРМ № 1034/10.08.2004г. за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Столично“ ЕАД.Решаващият състав е обсъдил клаузите в договора за присъединяване и е констатирал, че в него е уговорено, че присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа ще се извърши по предписание на ЕРП относно начина на електрозахранване /чл.1 от договора/, в 7- дневен срок от представяне от представяне на разрешение за ползването му и декларации за съответствие от потребителя, сключен договор за продажба на ел. енергия и депозиране в деловодството на ЕРП на молба за изкупуване на енергийния обект/ чл.3 от договора/.Установил е, че ЕРП е поело договорно задължение да съгласува с ищеца изготвените за негова сметка проекти по отношение на мястото на присъединяване, разположението и вида на съоръженията на територията на обекта и т.н., да изкупи изградените от ищеца съоръжения за присъединяване след представяне на изисканите от ЕРП документи /чл.6 от договора /, както и да използва изградените от ищеца съоръжения за присъединяване след предоставянето им за изкупуване от ищеца за присъединяване на др. потребители /чл.7 от договора/.За относими към спора въззивната инстанция е приела поетите от ищеца договорни задължения да предложи на ЕРП за изкупуване съоръженията за присъединяване / чл.9 от договора/, да представи виза за проучване и проектиране на енергийното съоръжение в случай, че в имота, където е разположен обектът за присъединяване, се изгражда ел. уредба средно или ниско напрежение, като в този случай - да прехвърли и собствеността или правото на строеж на ЕРП /чл.11/, да представи разрешение за ползване на обекта, издадено в съответствие с действащата нормативна уредба / чл.12/ и да представи декларации за съответствие / чл.13 от договора/.Прието е за установено, че дължимата от ищеца цена за присъединяване е уговорено да се прихване еднократно от стойността на съоръженията за присъединяване при сключването на договора за изкупуването на съоръженията за присъединяване /чл.18 договора/.Установено е, че прекратяването на договора за присъединяване е уговорено да настъпи след сключването на договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване, ако преди това договорът не бъде развален от изправната страна /чл.24 от договора/. От представените с ИМ и неоспорени от ответника писма от МЕЕР до МРРБ и от МРРБ до МЕЕР решаващият състав е приел за установено, че посочените министерства са обсъждали предложение на представляващия „Електроразпределение – Столично“ ЕАД /праводател на ответника/ табла-трансформатори от типа на процесното да се определят в VI категория по Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България, доколкото добавянето им в съществуващите електроразпределителни мрежи 20/10/кV по същество е свързано само с монтажни и демонтажни работи, тъй като тогава не би се изисквало одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, съгласно чл.147, ал.1 от ЗУТ.Установил е, че с протокол за приемателна комисия от 11.11.2005г.за въвеждане в експлоатация на ел. съоръжение е констатирана годността на обекта, подобект „Ел.монтажна част на трафокасета и ел. захранване с кабели СН“, и е определен 1-годишен гаранционен срок, предаването на обект „Ел.захранване на нова трафокасета и ел. захранване с кабели СН 20кV“ в парцел II -710, Б. от инвеститора- ищеца на ЕРП за експлоатация и поддръжка и въвеждането в експлоатация на 17.03.2006г. на електрозахранения от процесното съоръжение обект.Прието е за установено, че ищецът е предприел действия по прехвърляне на собствеността върху процесното съоръжение, но такова не се установява да е осъществено, като в изходящите от ответника писма са обективирани възражения на ответника срещу пълнотата на документацията на процесния обект, главно свързани с изискването от ответника на съгласуван инвестиционен проект, част АС на ТП, съответно –прехвърляне на право на собственост или учредяване на право на строеж или др. вещни права върху земята, респ. строително-конструктивна част – фундамент на табло-трансформатор, находящ се на обекта.От представените и неоспорени нотариални актове и скица и заключението на СТЕ въззивният съд е приел за установено, че при продажбата на самостоятелни жилищни обекти/къщи/ процесното ел.съоръжение не е прехвърлено, като купувачите са дали съгласието си в нотариалните актове виража и съоръженията, изградени в югоизточния ъгъл на УПИ, да се ползват безвъзмездно и безсрочно с достъп откъм [улица]от надлежните органи, имащи право на достъп до тях, както и от собствениците на постройки в комплекса.От заключенията на СТЕ и комплексната СТ и ССЕ въззивният съд е приел за установено, че процесното ел. съоръжение табло-трансформатор представлява външно метално съоръжение, монтирано върху предварително подготвен железобетонен/ЖБ фундамент на границата на ПИ с идентификатор № 02659.2193.3359, [населено място]; то е отделно стоящ обект с достъп за оперативен контрол и обслужване от улицата; представлява комплектно ел.съоръжение, което приема, преобразува и разпределя ел.енергия с мощност 100 kVA и напрежение 20/0.4 kV; към него са присъединени само обекти, изградени от ищеца, в т.ч. 6 жилищни сгради и 1 общи части от ж.к. на [улица], и няма други присъединени обекти.От устните обяснения на вещото лице е прието за установено, че процесното съоръжение визуално е една метална конструкция с 2 м дължина и ок. метър и нещо ширина, в която има маслен трансформатор и от двете страни – касети; една част от него попада на тротоара на улицата, а другата част е в УПИ и е с достъп за контрол и обслужване от улицата; представлява трансформатор на напрежение от средно в ниско, захранващо построените от ищеца шест къщи, които се захранват след съоръжението.Установено е, че процесната трафокасета е включена в ДМА на ищцовото дружество, с дата на въвеждане в експлоатация 31.12.2008г., и е налична и в ДМА и баланса на ищцовото дружество към 2018г. и към 2020г., а счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно по отношение на нея.От заключението на СТЕ въззивният състав е установил, че цената за достъп за ползване на процесното съоръжение за периода 01.01.2009г.-05.10.2018г. е 70 782лв., определена, съобразно приложимата, действаща към момента на сключване на процесния договор за достъп от 2004г., базираща се на чл.117, ал.7 ЗЕ, Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до др. потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия.От представената от самия ответник справка е прието за установено, че той е започнал да продава електроенергия на свои абонати, използвайки съоръжението на ищеца от месец октомври 2007г. От правна страна въззивният съд е възприел дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД. Счел е, че претенцията на ищцовото дружество се основава на въведените от ищеца твърдения за ползването от ответника за исковия период без правно основание на процесното собствено на ищеца съоръжение при осъществяване на дейността на ответника като електроразпределително енергийно предприятие – краен доставчик по см. на ДР на ЗЕ по разпределение/продажба на ел. енергия, в случая – на крайни, битови клиенти, за трансформиране на средно в ниско напрежение и захранване на построените от ищеца 6 жилищни сгради.Приел е, че на тези твърдения съответства искането за осъждането на ответника да заплати обезщетение за обогатяването си за сметка на ищеца. Съставът на САС не е споделил изводите на първоинстанционния съд за наличие на отрицателната предпоставка по чл.59, ал.2 ЗЗД - друг иск, с който ищецът може да защити претендираното си право, основан на сключения и непрекратен договор за присъединяване.Приел е, че действителният предмет на делото не се припокрива с предмета на сключения от ищеца договор за присъединяване, съответно, че претендираното от ищеца право не би могло да бъде защитено с иск на договорно основание, иск за обезщетение от договорното неизпълнение на задължението на ответника да изкупи процесното съоръжение, което е и неговото нормативно задължение.В тази връзка са формирани мотиви, че лицензионната дейност на ответника – ЕРП за продажба на електрическа енергия за битови нужди на крайни клиенти, при осъществяване на която е ползвано процесното съоръжение, на което се основава претенцията, е нормативно, юридически/договорно/, организационно и административно отделна, различна дейност от дейността на лицензираните оператори на електроразпределителни и електропреносни мрежи за присъединяване на производители и потребители към електропреносните и електроразпределителните мрежи, уредена в Раздел X, чл.116 и сл. ЗЕ и предмет на договора за присъединяване от 10.08.2004г.Въззивният съд се е позовал и на действащите в момента Правила за търговия с електрическа енергия от 2013г., в които договорите за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа и договорите за продажба на ел. енергия са отделно уредени, както и на договорната клауза на чл.7 от договора за присъединяване, предвиждаща необходимостта от сключване на друг, последващ, нарочен и отделен договор за продажба на ел.енергия.Формирани са мотиви, че в действащите нормативни актове в енергетиката е проведено разделение между нормативната и произтичащата от нея договорна регулация на двата типа обществени отношения: възникващи при и по повод присъединяване /осигуряване на достъп/ на обекти и клиенти, към съответната електроразпределителна мрежа и тези при и по повод продажбата на пренасяна и разпределяна /доставяна/ до крайни потребители, от страна на ЕРП и през същата електроразпределителна мрежа.Прието е, че в договора за присъединяване от 2004г. са уредени само първият тип отношения, а вторият тип отношения не е предмет на договора.По тези съображения въззивният състав не е възприел изводите на първоинстанционния съд за наличие на договорна връзка между страните, уреждаща отношенията при и по повод ползване на процесното ел.съоръжение, изключваща възможността ищецът да търси съдебна защита на претендираното право със субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД.Счел е, че установените по делото отношения между страните по повод използването от страна на ответника на процесното ел.съоръжение на ищеца за нуждите на осъществяваната от ответника дейност по продажбата на електрическа енергия са чисто фактически, неуредени с договор между страните, съответно –отговорността на ответника следва се реализира изцяло на извъндоговорно, базирано на института на неоснователното обогатяване основание, а именно с предявения и разгледан иск по чл.59 ЗЗД. По същество въззивният съд е приел е за безспорно установен фактическият състав на претендираното право:обедняването на ищеца, обедняването на ответника и връзката между тях, базирана на общи факти, предвид на това, че процесното ел.съоръжение е собствено на ищеца, като възложител на проектирането и изпълнението му в негов собствен имот, при липса на данни за изключване на приращението, като придобивен способ, заприходено и водено е като актив в баланса му през целия исков период, а ответникът, макар и да е имал договорно и нормативно задължение за това, не е изкупил съоръжението, а го е ползвал за продажбата на електроенергия на абонати, потребяващи къщите и общите части на комплекса, за което нито твърди, нито установява да е заплащал нещо на ищеца. По отношение на размера на обезщетението въззивният съд е възприел заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, основано на методиката, базирана на разпоредбата на чл.117, ал.7 ЗЕ. За да отхвърли иска за периода от 2005г. до септември 2007г., въззивният съд е съобразил установеното, че ответникът е започнал да продава ел. енергия на абонатите си, използвайки съоръжението на ищеца от м. октомври 2007г. Отхвърлил е иска и за периода от октомври 2007г. до 4 октомври 2013г., приемайки за основателно възражението за погасителна давност. Като се е позовал на т.7 ППВС 1/1979г., въззивният състав е приел, че давността е започнала да тече от получаване на престацията - от момента, от който ответникът е започнал да продава ел. енергия на абонатите си, използвайки съоръжението на ищеца –а именно от м. октомври 2007г.Не е споделил довода на ответника, че давността е кратката тригодишна, приемайки, че вземането за обезщетение се погасява с общата петгодишна давност.На база установения от заключението на комплексната експертиза общ размер на обезщетението за целия исков период въззивният състав е определил размера само на дължимото и непогасено по давност вземане за обезщетение - само за периода 5 октомври 2013г. – 5 октомври 2018г. – 35 892лв., за който период и размер искът е уважен, а за разликата – искът е отхвърлен. По касационната жалба на ответника: Формулираният от ответника правен въпрос касае приложението на разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗЗД.Въпросът не е свързан с допустимостта на решението, за която, както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция следи служебно.Споделяната от състава съдебна практика на касационния съд приема, че наличието на предвидената в чл.59, ал.2 ЗЗД предпоставка не касае допустимостта на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, а съществото на спора. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по поставения от ответника правен въпрос произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.Отговорът му предпоставя тълкуване на обективираната в договора за присъединяване от 2004г.воля на страните и преценка дали в него са уредени, наред с основния му предмет (присъединяване към електроразпределителната мрежа), и отношенията във връзка с ползването на процесното съоръжение.Правилността на изводите на въззивния съд в тази връзка е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК. Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не се налага изследване наличието на въведените от ответника две допълнителни предпоставки за допускане на обжалване по въпроса. Липсва и основанието за допускане до директен касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. То насочва към особено тежки пороци на обжалвания съдебен акт, установими пряко от мотивите, без извършване на проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.В случайя такива пороци не са обосновани от ответника и не се констатират от настоящия състав. По касационната жалба на ищеца: Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване и по поставения от ищеца правен въпрос в изложението към касационната му жалба, касаещ прилагане на института на погасителната давност. Въпросът, който е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, следва да се конкретизира и уточни, в изпълнение на правомощията на касационната инстанция, изяснени в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, така: При определяне на продължителността на срока, в който вземането се погасява по давност, съдът обвързан ли е от конкретизацията на възражението за погасителна давност и дадената от страната правна квалификация по чл.110 или 111 ЗЗД? Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос произтича от необосноваване на приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280 ГПК. Както е изяснено в т. 4 от ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, основанието „ от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В случая е единствено посочено от ищеца, че, тъй като по поставения въпрос не е формирана задължителна съдебна практика, допускането до касационно обжалване ще допринесе за точното прилагане на закона.Това не е достатъчно за обосноваване на някоя от дефинираните хипотези на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са въведени твърдения по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба на погасителната давност, която именно да налага създаването на съдебна практика. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед на този изход, всяка от страните дължи на насрещната страна разноските за подаване на отговор на касационната жалба на насрещната страна: ответникът дължи на ищеца разноски за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 1680лв. с ДДС, а ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 150лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: