Определение № 332 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5851/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 03.06.2014г., постановено по в.гр.д.№101/2014г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение от 20.12.2013г. по гр.д.№602/2013г. на Окръжен съд – Русе, в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие, иск с правно основание чл.189, ал.1, изр.3 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението в размер на сумата 58062,52лв. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие, по пълномощие от областния управител на Област – Русе, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Й.-Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С влязлата в сила като необжалвана част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решениев частта, с която е развален договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните на 24.07.2009г. с н.а.№31/2009г. на основание чл.189, ал.1 ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 ЗЗД; Българската държава е осъдена да заплати на [фирма] сумата 141121лв., съставляваща покупна цена по договора за продажба на основание чл.189, ал.1, изр.2, предл.1 ЗЗД, ведно със законна лихва считано от 06.06.2013г. до окончателното изплащане, както и претендирани суми като обезщетение за вреди, представляващи платени: цена режийни разноски, цена на тръжна документация, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по дело. С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие, иск с правно основание чл.189, ал.1, изр.3 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението - пропуснати ползи в размер на сумата 58062,52лв. Въззивният съд е приел, че сумата се претендира като имуществена вреда – лишаване от възможността да се използва платената от ищеца цена по договора в размер на 141121лв., за периода от плащането – 22.07.2009г. до подаване на исковата молба – 06.06.2013г.; че се претендира като пропусната полза – ако ищецът беше внесъл сумата в банка, той би получил за периода съответната лихва. Въззивният съд е приел, че това е била една евентуална възможност и няма никаква гаранция, че купувачът би постъпил по този начин, както евентуална е възможността ищецът да вложи сумата в бизнес-начинание, от което да реализира печалба. Приел е, че тези вреди са извън границите, в рамките на които се реализира отговорността на продавача и той не следва да носи отговорност за настъпването им. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „необходимо ли е воденето и на иск по чл.87 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба или същият се счита развален с влизане в сила на решението за евикция”. Поставеният от касатора въпрос не е от значение за конкретното дело в обжалваната част, предмет на касационното производство, а за влязлата в сила като необжалвана част, с която предявеният иск с правно основание чл.189, ал.1 ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 ЗЗД е уважен. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „от кой момент следва да се начислява законната лихва”. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен с обжалваното въззивно решение, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпроса: „може ли размерът на законната лихва от момента на плащането на цената по един развален договор за покупко-продажба поради съдебно отстранение да бъде приет като възможно най-малката вреда, която търпи всеки един от потърпевшите”. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен с обжалваното въззивно решение и не е бил поставен от страната за решаване, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: „ възможно ли е ако размеръта на законната лихва е претендиран като вреди, а не като начален момент на забавата, т.е. на друго основание, съдът да уважи иска, приемайки, че се дължи мораторна лихва от деня на плащането до завеждането на иск за връщане на цената и да я присъди на това основание”. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен с обжалваното въззивно решение и не е бил поставен от страната за решаване, а и в изложението не е посочено основание по чл.280, ал.1 ГПК, на което касаторът счита, че следва да бъде допуснато касационното обжалване. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по този от поставените от касатора правни въпроси. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.3 и 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1703,91лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение