Определение № 140 от 05.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6297/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адв. И. Г. срещу решение № 128/20.05.2014 год., постановено по в. гр.д. № 123/2014 год. на Апелативен съд [населено място], с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 657/2012 год. на Русенския окръжен съд, е постановено ново решение, с което предявеният от [фирма] [населено място] срещу М. Б. М. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 441 ГПК във вр. чл. 74 ЗСЧИ за сума в размер на 56 804,40 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, е отхвърлен. Присъдени са разноски. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация М. Б. М. – частен съдебен изпълнител с рег. № 831, чрез адв.. Г. и адв. В. М. оспорва допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в писмен отговор по делото. Претендира разноски. Ответникът по касация и трето лице – помагач „Застрахователно акционерно дружество [фирма] също оспорва допустимостта на касационното обжалване. Счита, че не са изпълнени предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване. Ответникът [фирма] / н/, представляван от синдика Д. Г., не взема становище. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая касаторът сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по няколко материалноправни въпроса, а именно: „ При конкретните обстоятелства налице ли е неправомерен отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие, налице ли е причинна връзка между противоправните бездействия на съдебния изпълнител и вредите претърпени от ищеца и на последно място налице ли са въобще вреди, претърпени от ищеца”. Така формулираните въпроси нямат характер на правни въпроси в посочения смисъл. Същите касаят направените от съда фактически изводи, които се базират на събраните по делото доказателства,установяващи конкретните обстоятелства по делото. С оглед на това същите имат фактически, а не правен характер. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е посочил и обосновал допълнително основание / критерий / за допустимост на касационното обжалване. Посочено е противоречие с решение № 242/ 06.06.2007 год. по т.д. №1013/2006 год. ТК, ІІ т.о. на ВКС и Р №62/18.065.2011 год. по т.д. №1182/2010 год. Същите не са представени по делото.Същевременно касаторът отново не е извел въпроса, който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с цитираните решения. Вярно е, че след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника извършването на изпълнителни действия срещу него в това число и по чл. 521 ГПК е недопустимо, доколкото изпълнителните производства съгл. чл. 638 ТЗ се спират. Мотивите на въззивният съд, че ищецът би могъл да се получи паричната равностойност на процесната вещ в производството по несъстоятелност, обаче имат допълващ, а не основен и обуславящ изхода на делото характер. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на делото, касаторът следва да заплати на ответницата по касация М. Б. М. разноски за тази инстанция в размер на 2260 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.