Определение № 50077 от 06.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1097/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. А. К. против решение № 1252/30.11.2021 г. по в.гр.д.№ 1100/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260917/29.10.2020 г. по гр.д. № 454/2018 г. на Софийски окръжен съд като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора срещу Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи» иск по чл. 515 КЗ за заплащане на разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 23.11.2016 г. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи» не е депозирал писмения си отговор на касационната жалба, а представя насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на СОС за осъждане на бюрото да заплати на А. К. сумата от 40 000 лв. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба на А. К. е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 23.11.2016 год. и причинено виновно от виновния водача на МПС, застраховано при друг застраховател при действието на системата „Зелена карта”. Съобразно събраните доказателства е приел за установен механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача на лекия автомобил, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието. За определяне размерът на обезщетението въззивният съд е съобразил приетоо пред първоинстанционния съд заключение на СМЕ, че касаторът вследствие на произшествието е получил фрактура осис пубис синистри /счупване на срамната кост в ляво/, което е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни; фрактура ацетабуле синистри /счупване на главулечната ямка - вдлъбнатина на тазовата кост, в която влиза главата на бедрената кост/, което е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, както и фрактура бималеоларис крурис синистри /двуглезенно счупване на лявта подбедрица/глезенна става/, което е реализиро медикобиологичния признак трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни. Преценено е било проведеното оперативно лечение на 24.11.2016 г. и повторното от 11.10.2017 г. Установил е, че описаните счупвания са зараснали и движенията в лявата тазобедрена и глезенна стави са възстановени в пълен обем. Както при всяка една фрактура е възможно наличието на болева симптоматика при претоварване на крайника, както и при промяна на времето, а понякога и немотивирано. Посочил е, че счупването на тазобедрената ямка може да провокира за в бъдеще възникването на артроза на ставата. Обсъдил е събраните гласни доказателства, че след произшествието касаторът бил отслабнал, накуцвал видимо, имал болки в крака и кръста. Тези травми и болките от тях пречели на работата му и се наложило да бъде придружаван от товарач. През цялата 2017 г. докато е бил на работа ходел на рехабилитация, дори не могъл да изкара сезона до края. Отказал се е от стопанството, в което е отглеждал животни, градината се е обработвала от жена му. Въззивният съд след като е съобразил всички изложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - ноември 2016 год., лимитите на отговорност към този момент, възрастта на пострадалия, както и съдебната практика за подобни случаи, е намерил, че сумата от 80 000 лв. адекватно обезщетява причинените на пострадалия неимуществени вреди. От неа е приспаднал платената от ответната страна преди предявяване на иска сума в размер на 40 000 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът А. К. формулира следните правни въпроси: 1/ Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ?; 2/ Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие на въззивното решение с дадените разрешения в практиката на ВКС - в Решение № 63/17.07.2015 г. по т.д.№ 674/2014 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 518/ 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на ВКС,III г.о.,а по втори въпрос– в Решение № 148/28.06.2018 г. по т.д. № 3923/2017 г. на ВКС, IV г.о. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация по двата въпроса. По първия поставен въпрос САС се е произнесъл в съответствие с цитираната практика на ВКС – въззивният съд като инстанция по съществото на спора е задължен на осн. чл.235 и чл.236 ГПК да обсъди всички наведени с въззивната жалба и с отговора й от страните дожоди и възражения и свързаните с тях доказателства, като е преженил всички получени от касатора увреждания и продължителността, вкл. перспективите за оздравяване. Съобразил е изрично социално-икономическата обстановка в страната към момента на деликта и в тази връзка лимитите на застрахователно покритие. По втория правен въпрос също не се е отклонл от формираната практика на ВКС, че за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил травматично увреждане, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, интензивността на страданията, вида на вредите, както и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. Несъгласието на касатора с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на А. К.. Горният изход на спора препядства възможността за произнасяне на съда по насрещната касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане на осн. чл.287, ал.4 ГПК. Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи» не е депозирало писмен отговор на касационанта жалба, поради което не му се дължи заплащане на разноски за настоящата инстанция за защита срещу касационната жалба на А. К.. Следва да му се присъдат разноски в размер на 2 568 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция за подадената насрещна касационна жалба, която не е разгледана, поради независещи от сдружението причини /аналогично разрешение и в Определение № 252/29.06.2022 г. по гр.д. № 4938/2021 г. на ВКС, III г.о. и Определение №127/25.06.2019 г. по т.д. № 2707/2018 г. на ВКС, II т.о./. Не следва за защита по насрещната касационна жалба да се присъждат разноски на А. К., защото подаването й е обосновано от подаване на касационна жалба от последния и същата не е допусната до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд