Определение № 50236 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1405/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Барбарос масагет табако инвест“ ООД срещу решение №190 от 24.03.2022 г. по в.т.д.№977/2021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №261209 от 02.08.2021 г. по т.д.№2553/2020 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Барбарос масагет табако инвест“ ООД срещу „Те-дже зираат банкасъ“ А.Д. - Турция, чрез клона си „Те-дже зираат банкасъ - клон София“ КЧТ, искове по чл.82 от ЗЗД за обезщетение за вреди, претърпени от неизпълнение на договор за особен залог от 24.08.2011 г., изразяващи се в разликата между продажната цена и пазарната стойност на продадено заложено имущество – за сумата от 18 780 лв., частично от 70 850 лв. – вреди от продажбата на колесен трактор „Deutz-Fahr Agrotron M610“, с рег.№РВ06473; за сумата от 38 590 лв., частично от 349 700 лв. – вреди от продажбата на трактор верижен „Challenger MT 865В“, с рег.№РВ06470; за сумата от 31 590 лв. – вреди от продажбата на прикачна машина за култивиране „Simba SL 700 DTD“, с рег.№РВ01860 и за сумата от 26 220 лв. – вреди от продажбата на прикачна машина за култивиране „Simba UP/10. 0/FW“, с рег.№01857, частично от общо 198 200 лв. за двете прикачни машини. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Произтичащо от закона или от договора е задължението по чл.37, ал.3 от ЗОЗ в хипотеза, в която страните не са предвидили клауза, препращаща или изрично съдържаща предвиденото в закона задължение за полагане на грижа на добрия търговец от заложния кредитор, респективно коя е приложимата /обща или кратка/ погасителна давност за обезщетение за неизпълнение на това задължение. Ответникът по касация изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че в процесния договор за особен залог, сключен между страните по делото на 24.08.2011 г., не е уговорено изрично, че заложният кредитор следва да положи по отношение на заложеното имущество грижата на добър стопанин, но в чл.7.2 от договора изрично е предвидено, че за неуредените от договора въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОЗ, в чл.37, ал.3 от който /в редакцията към датата на сключване на договора/ е предвидено, че при продажбата кредиторът е длъжен да положи грижата на добър търговец и да обяви в съответния регистър, че продава заложеното имущество, както и условията за продажбата му. С оглед на цитираната разпоредба е приел, че за банката заложен кредитор е налице задължение да положи грижата на добър търговец при разпореждането със заложените вещи, а вследствие неизпълнението на това задължение на заложния длъжник са причинени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Посочил е, че с исковете се претендира обезщетение за вреди, настъпили като последица от неизпълнено договорното задължение посочено по-горе, поради което случаят попада в хипотезата на чл.111, б.„б“ от ЗЗД, която предвижда кратък тригодишен давностен срок и който срок законосъобразно е приложен от първоинстанционния съд. Отделно от това е изложил съображения, че с оглед решение от 25.01.2019 г. по т.д.№3990/18 г. на САС, заложният кредитор „Те-дже зираат банкасъ - клон София“ КЧТ е осъден да заплати на „Барбарос масагет табако инвест“ ООД сумата от 30 000 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за особен залог от 24.08.2011 г., изразяващи се в разлика между продажба цена и пазарна стойност на продадено заложено имущество – селскостопански машини, частично от 626 150 лв. Счел е, че това решение, с което е уважен предявен като частичен иск, формира сила на присъдено нещо, която обхваща основанието на иска, индивидуализирано чрез правопораждащите факти, от които правоотношението произтича, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право /т.2 от ТР №3 от 22.04.2019 г. по т.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС/, с оглед което е формирана сила на пресъдено нещо, че претендираната сума представлява обезщетение от неизпълнен договор. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените от въззивният съд мотиви, формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос, не е обусловила решаващата воля на въззивния съд. С този въпрос се предпоставя становище, каквото не е възприемано от съда /че в договора липсва препращане към разпоредбата на чл.37, ал.3 от ЗОЗ/ - както бе посочено в решението изрично е прието, че в чл.7.2 от договора за особен залог е предвидено, че за неуредените в последния въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОЗ, вкл. и тази на чл.37, ал.3 от ЗОЗ, още повече, че съдът е изложил и съображения, че процесната претенция /по отношение на част от която е бил предявен и уважен частичен иск/, представлява иск за обезщетение от неизпълнен договор за особен залог, за което е формирана сила на пресъдено нещо, а вземането за това обезщетение се погасява с изтичането на предвидената в чл.111, б.„б“ от ЗЗД кратка тригодишна погасителна давност. Следва да се посочи, че по поставения от касатора въпрос не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличието на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК. Разпоредбата на чл.111, б.„б“ от ЗЗД е ясна и непротиворечива, като по приложението й е формирана константна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Предвид изложеното касационно обжалване не може да ъбде допуснато, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,