Определение № 3284 от 20.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1802/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Род-2“ ЕООД, [населено място] против определение № 1258 от 12.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1117/2025 г. на Софийски апелативен съд, 14 състав, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-8 състав определение № 6294 от 29.03.2025 г. по ч. гр. д. № 3627/2025 г., е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл. 95а вр. чл. 95 ЗАПСП, които ще бъдат предявени от Сдружение „Музикаутор“, [населено място] срещу дружеството-частен касатор за обща сума 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи) поради нарушаване правата на авторите на 8 конкретно посочени песни. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредби от процесуалния закон към установените правнорелевантни факти. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на визираните в чл. 391 ГПК предпоставки за допускане на обезпечение, с твърдението, че същият е в противоречие с тълкувателната и казуална практика на ВКС. Подробно аргументира становището си, че представените по делото доказателства не установяват вероятна основателност на предявените искове. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Налице ли са предпоставките за допускане на исканото обезпечение при условията на предоставена парична гаранция, ако представените от молителя писмени доказателства не са годни изобщо да формират извод за вероятна основателност на бъдещия иск, и може ли съдът по обезпечението да обсъжда значението на представените писмени доказателства; 2. Длъжен ли е съдът да извърши конкретна преценка на предпоставките за допускане на обезпечение на иска и въз основа на какви критерии“. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС са посочени съответно: за първия въпрос – определение № 1672 от 12.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1548/2022 г. на ІV г. о.; определение № 275 от 13.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2450/2014 г. на І г. о. и определение № 510 от 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2891/2015 г. на ІV г. о., а за втория въпрос – определение № 5919 от 21.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4229/2024 г. на І г. о.; определение № 15 от 14.01.2013 г. по ч. т. д. № 434/2012 г. на II т. о., определение № 275 от 13.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2450/2014 г. на І г. о.; определение № 746 от 30.09.2011 г. по ч. т. д. № 601/2011 г. на II т. о. и определение № 610 от 23.09.2013 г. по ч. т. д. № 3165/2013 г. на II т. о. Ответникът по частната касационна жалба – Сдружение „Музикаутор“, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 01.09.2025 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да отмени първоинстанционното определение и да допусне поисканото от Сдружение „Музикаутор“ обезпечение на бъдещи искове по чл. 95а вр. чл. 95 ЗАПСП, които ще бъдат предявени срещу „Род-2“ ЕООД, [населено място] за обща сума 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи) поради нарушаване правата на авторите на 8 конкретно посочени песни, въззивният съд е приел за осъществени предвидените в закона предпоставки – вероятна основателност на исковете, както и интерес от допускане на обезпечението (обезпечителна нужда). Изводът за вероятна основателност на претенциите е обоснован с оглед представените с молбата доказателства, а обезпечителната нужда – с размера на исковете и съществуващата заплаха от продължаване на нарушението. Съдебният състав е посочил, че за допускане на обезпечението е достатъчно представените писмени доказателства да съдържат данни, че претендираните от молителя права вероятно съществуват, без да е необходимо да се провежда пълно и главно доказване на иска, защото същото се извършва едва в хода на исковото производство. С оглед на това е счел, че обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – при внасяне на парична гаранция в размер на сумата 800 лв., представляваща 10% от цената на бъдещия осъдителен иск. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. На първо място, поставените от частния касатор въпроси не могат да бъдат счетени за обусловили изхода на правния спор по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че и двата въпроса касаят правилността на обжалвания акт, проверката на която, обаче, е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. Освен това, следва да се отбележи, че първият въпрос е предпоставен от становището на страната, че „представените от молителя писмени доказателства не са годни изобщо да формират извод за вероятна основателност на бъдещия иск“, което не кореспондира с приетото в мотивите на акта. На второ място, не може да се приеме за доказано и заявеното то частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната във връзка с първия въпрос практика на ВКС не установява твърдяното противоречие, тъй като същата е относима към хипотезата, в която представените писмени доказателства изключват извода, че претендираното право съществува, какъвто настоящият случай очевидно не е, предвид приетото от въззивния съд досежно съдържащите се по делото доказателства. Не е налице противоречие и с практиката, посочена във връзка с втория въпрос, според която преценката на предпоставките за допускане на обезпечение винаги е конкретна. Именно такава конкретна преценка на представените от молителя доказателства, като сочещи на вероятна основателност на претенциите, е извършена от въззивния съд, макар и без да са изложени подробни съображения за това. Обосноваността на тази преценка обаче не може да се обсъжда в рамките на настоящото производство и не е основание за допускане на касационния контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав