Определение № 144 от 23.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 853/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу решение № 1493/18.12.2020 г. по в.гр.д. № 2783/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която съдът е потвърдил решение № 2077/16.03.2020 г. по гр.дело № 5549/2018 г. на СГС за осъждане на касатора да заплати сума над 15 000 лв. до 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Х. С. Н. в резултат следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 07.11.2016 г., ведно със законна лихва от 23.09.2017 г. до окончателното им изплащане.

В подадената от застрахователното дружество касационна жалба се сочи, че въззивното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон по въпроса за определяне адекватния размер на дължимото обезщетение. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава пряк достъп до касация с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, както и факултативен достъп при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които касаторът счита за обуславящи изхода на спора пред въззивната инстанция и включени в предмета на делото. Въпросите са следните:

1. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?“

2. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?”

3. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?”

В изложението се поддържа, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По първи въпрос се твърди отклонение от ППВС № 4/1968 г., както и решения по т.д. № 795/1008 на II т.о., т.д. № 619/2011 г. на II т.о., т.д. № 916/2011 г. на I т.о., т.д. № 2143/2014 г. на I т.о. и др. По втори въпрос се поддържа несъобразяване с разрешенията, дадени по т. д. № 566/2010 г. на II т.о., т. д. № 2998/2013 г. на I т.о., т. д. № 3334/2013 г. на II т.о., т.д. № 1053/2012 г. на II т.о., т. д. № 4391/2013 г. на II т.о., т. д. № 3594/2013 г. на I т.о., т. д. № 40/2014 на II т.о., т. д. № 795/2008 г. на II т.о., т. д. № 387/2008 г. на II т.о., т. д. № 596/2012 г. на ВКС, т. д. № 2273/2015 г. на ВКС, II т.о. Въпрос трети се обоснова с наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Макар да се твърди и противоречие с практика на касационната инстанция, такава не се сочи.

От ответника Х. С. Н. е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва. Излагат се доводи, че въззивното решение не страда от пороци. Заявява се становище, че въпросите в изложението не могат да обосноват приложение на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по тях е налице обилна и непротиворечива практика на ВКС. Аргументира се, че не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото цитираните от касатора решения не са относими към спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение № 1493/18.12.2020 г. по в.гр.д. № 2783/2020 г. на Апелативен съд София e потвърдено решение № 2077/16.03.2020 г. по гр.дело № 5549/2018 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение от 32 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от Х. С. Н. вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 07.11.2016 г., ведно със законна лихва от 23.09.2017 г. до окончателното им изплащане.

Решаващият въззивен състав е приел, че необжалването на първоинстанционното решение в частта относно уважаване на предявения иск за сумата от 15 000 лв. е формирало сила на пресъдено нещо относно материалноправните предпоставки на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя. Позовавайки се на приетите по делото съдебномедицинска и авто-техническа експертизи, въззивният съд е посочил, че претърпяната от Н. травма е резултат от внезапно усукване на крайника, получено по време на въртене на автомобила след причинения удар в дърво. Приел е, че този вид травми не могат да бъдат преодолени с поставянето на предпазен колан. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил младата възраст на ищцата към датата на ПТП /21 г./, преживения стрес, извършената остеосинтеза и шестмесечния възстановителен период, интензитета на болките, необходимостта от чужда помощ за определен период от време, както и факта, че към датата на устните състезания болките не са били преодолени. Изводите му за размера на обезщетението са съвпаднали с тези на първа инстанция, че то следва да бъде определено на 32 000 лв. Съставът на Апелативен съд София напълно е възприел и изводите на Софийски градски съд за липса на съпричиняване от страна на ищцата, доколкото изслушаните по делото експертни заключения са дали категоричен извод, че поставянето на колан не би могло да препятства получената увреда на глезенната става.

Настоящата инстанция намира, че не са налице нито соченото от касатора основание за директен достъп до касация, нито основанията за факултативен такъв.

Фактическият състав, визиран в нормата на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието му, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи за производството процесуални правила. Такива пороци на съдебен акт не са обосновани от касатора, а само декларативно е посочено, че решението е очевидно неправилно. По същия начин стои въпросът и с твърдението за наличие на основанието, регламентирано от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първият въпрос няма характера на правен, разяснена с т. 1 на ТР № 1/2010 по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не е намерил място в мотивите на въззивния акт. Въпросът касае критериите за обезщетяване на имуществени вреди, но в частта по иска за заплащането им първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Следователно, няма как изобщо този въпрос да бъде обсъждан в настоящото производство.

Относно твърдяното отклонение от задължителна и казуална практика на касационната инстанция следва да бъде посочено, че въззивният състав е спазил точно разясненията, дадени с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г. и доразвилата ги казуална практика. За да прецени справедливия размера на обезщетението, дължимо на ищцата, съставът на Апелативен съд София е отчел всички установени по делото обективно съществуващи и релевантни обстоятелства - интензитетът и продължителността на болките и страданията, нуждата от чужда помощ, поставянето на остеосинтеза и причинените от нея допълнителни болки, възрастта на пострадалата, икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и т. н. Фактът, че определеният от съда размер не се приема от касатора, не е основание за достъп до касационна проверка. Следва да бъде посочено и, че в производството по селекция на касационните жалби настоящата инстанция не извършва проверка за правилност на въззивното решение на основанията, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС