Определение № 50034 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3127/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 4089 от 29.06.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуалния представител инспектор А. В., против въззивно решение № 76 от 25.05.2022г., постановено по въззивно гр.дело №142/2022г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 12 от 02.02.2022г., постановено по гр.д. № 266/2021г. на Силистренския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на КПКОНПИ с правно основание чл. 151 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:

• за отнемане от С. С. Р. на сумата 200 лева, представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на л.а.„Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 06.08.1999г. с рама № W., двигател № A.; сумата 200 лева, представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на л.а.„Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 05.03.1998г. с рама № W., двигател № X.;

• за отнемане от К. С. А. на сумата 99 573,44 лева, представляваща получени парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за получаването на които не е установено законно основание и Комисията е осъдена да плати в полза на

Апелативен съд-Варна, на основание чл. 157, ал.2 ЗПКОНПИ сумата 1 999,47 лева.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС. Оспорва основния извод на въззивния съд, обосновал отхвърлянето на исковете, че на отнемане според смисъла ЗПКОНПИ подлежи само наличното в края на проверявания период имущество. Иска да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като формулира следния правен въпрос: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата. Сочи, че въпросът 2. Какво съдържание е вложено в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правното значение, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по така формулирания въпрос липсва произнасяне на ВКС-основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба С. С. Р. и К. С. А. не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира следното:

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е възприел съдебната практика, според която предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Посочил е, че отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл.153 от З ПКОНПИ не може да се претендира. Внесените по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните лица суми са част от имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото. Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото ако са потребени, т.е. неналични в края на проверявания период и също не могат да бъдат предмет на отнемане. След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че общата стойност на притежаваното от проверяваното лице и свързаните с него лица, налично в края на проверявания период имущество, съответно имущество по отношение на което е приложим чл.151 ЗПКОНПИ, е под 150 000 лева и е направил извод, че не е налице изискуемото се значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал.2 ЗПКОНПИ, във вр. с § 1, т.3 от закона, обуславящо възникване на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.

При тези мотиви на въззивния съд, разрешението на поставения от касатора първи въпрос е от значение за изхода на спора. По същия въпрос е образувано тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Предвид това съдът намира, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение