Определение № 2482 от 13.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3446/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. В., представлявана от адвокат Г., против решение № 125 от 30.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2/2025 г. по описа на Окръжен съд- Враца, с което е потвърдено решение № 194 от 15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 389/ 2024 г. по описа на РС-Оряхово, с което е установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на жалбоподателката, че ищецът В. С. П. е собственик на основание делба на наследство на следния недвижим имот: 1. Урегулиран поземлен имот с площ от 1396 кв. м. с кадастрален № *, в квартал *по кадастрален план на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], заедно с построените в имота: 2. Масивна жилищна сграда- еднофамилна с идентификатор № *, на един етаж със застроена площ от 85 кв. м.; 3. Паянтова жилищна сграда- еднофамилна на един етаж с идентификатор № *със застроена площ от 57 кв. м.; 4. Паянтова селскостопанска сграда с идентификатор № *на един етаж със застроена площ от 12 кв. м.; 5. Паянтова селскостопанска сграда с идентификатор № *, на един етаж със застроена площ от 24 кв. м. и жалбоподателката е осъдена на основание чл.109, ал.1 ЗС да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на недвижимия имот, находящ се на административен адрес [населено място], ул. * № *, като освободи заетите помещения, изнесе личните си вещи и преустанови нощуването в жилищната сграда, разположена в имота, с които действия пречи на В. С. П. да упражнява правото си на собственост по отношение на него в пълен обем.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и немотивирано. Касаторът поддържа, че решението противоречи на съдебната практика, създадена по повод придобиване на имущество по време на брака- ППВС № 5/1972 г., че искът за собственост е неправилно квалифициран, че на ответницата не са връчвани уточнителни молби. Поддържа, че съдът е кредитирал свидетелски показания превратно и в нарушение на разпоредбата на чл. 164 от ГПК. Поддържа и че изводите на съда, с които е уважил иска по чл.109 от ЗС са бланкетни.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона, основания за допускане на решението до касация по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, а именно:

1. Каква е правната квалификация на иск, с който бивш съпруг установява спрямо другия бивш съпруг право на изключителна собственост върху недвижим имот, придобит по време на брака чрез наследство и уравняване на дял в пари на другите сънаследници ?

2. Допустимо ли е да се установява само със свидетелски показания, че сумата по уравняване на дяловете не е била платена към момента на сключване на съдебната спогодба и до прекратяване на брака?

3. Допустимо ли да се установяват обстоятелства по сключена съдебна спогодба със свидетелски показания, по отношение на лице, което не е било страна и не е участвало в съдебното прозиводство по сключване на съдебна спогодба ?

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички искания и възражения на страните, показанията на свидетелите, преценката на доказателствата и да направи фактически констатации, също така да посочи, кои показания на свидетелите приема за верни и кои не, налице ли са обстоятелствата по реда на чл.172 ГПК спрямо свидетелите и кои доказателства приема за безспорни и кои не ?

Поддържа противоречие на обжалваното решение с приетото по ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. С. П., представляван от адвокат Д., възразява, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация. Възразява, че поставените въпроси не са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС. По същество поддържа, че решението е правилно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Окръжен съд- Враца е приел, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Установено е, че В. П., Р. Т. П. и П. С. П. са наследници на С. М. П., починал на 04.08.1993г. Установено е, че наследодателят П. е бил собственик на дворно място от 1300 кв.м., представляващо парцела * в кв.*, пл.№*по регулационния план на [населено място], ведно с построените в парцела жилищна сграда и лятна кухня, които имоти по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед №629/24.06.1985г., съставляващи УПИ с площ от 1396 кв. м. с кадастрален № *, в квартал *по кадастрален план на [населено място] и находящи се в него масивна жилищна сграда с идентификатор № *, със застроена площ от 85 кв. м. и масивна жилищна сграда с идентификатор №*със застроена площ от 57кв. м. Съдът е установил от скицата в поземления имот, че в него се намира също паянтова селскостопанска сграда с идентификатор № *с площ от 12 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда с идентификатор № ***и площ 24 кв.м. Съдът е установил още, че по гр.дело от 1997г. на РС- Оряхово, е одобрена съдебна спогодба, имаща за предмет делба на наследство, останало от С. М. П., по силата на която ищецът получава в дял описания в нотариалния акт недвижим имот и сградите в него, а съделителите Р. Т. П. и П. С. П. получават „за уравнение на дяловете по 15 000 лв. от това наследство“. В спогодителният протокол е уговорено, че съделителката Р. Т. П. запазва правото си на ползване върху поставения в дял на ищеца имот, срещу поето от В. П. насрещно задължение да я гледа и издържа. По отношение на последната уговорка съдът е установил, че с решение № 2/02.01.2024г. на РС-Оряхово по гр.дело №625/2022г., предявеният от Р. Т. П. против настоящите страни иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, инкорпориран в спогодителния протокол от 28.08.1997г., е бил отхвърлен, като е прието, че не е налице валидно сключен договор за издръжка и гледане. Съдът е посочил още, че бракът между страните е съществувал в периода от 1984 г. до 2023 г., т.е. към датата на извършване на делбата страните са били в брак.

От разпита на свидетелката П. С. П. - сестра на ищеца В. С. П., съдът е установил, че наследодателят С. М. П. оставил в наследство както процесния имот /къщата/, така и земеделска земя и застраховка „Живот“ и че при подялбата на това имущество ищецът получил къщата, а свидетелката и майка й получили сумата от застраховката /по 15 000 лв. за всяка от тях/. От разпита на свидетелката съдът е установил, че суми за уравняване на дялове не са получавани от нея нито от ищеца, нито от ответницата. Свидетелят А. А. В. установява, че по време на брака си страните живеели в процесния имот. Твърди също, че преди около година-две ищецът му споделил, че не му се прибира в къщата, тъй като с ответницата имат постоянни скандали, поради което не може да живее така и ще се изнесе. Свидетелят твърди, че към настоящия момент В. спи в имота, като там живее и ответницата и това му пречи. Преди време ищецът споделил също, че не може да си влезе в дома и да си вземе материали, тъй като портата е била заключена. От разпита на свид. В. Д. В. съдът е установил, че по искане на Г. В. той и майка им й предоставили пари, които впоследствие върнала, и които са й били необходими, тъй като свекърът и свекърва й щели прехвърлят на нея и на ищеца В. имота. Парите били необходими за изваждане на документи за нотариалния акт, като уговорката била в имота да останат само страните и да изплатят дяловете на майката и на сестрата на В.. Свидетелят посочва, че лично не е присъствал на даване на пари на сестрата и майката на В., във връзка с уговорката да бъде прехвърлена къщата и не знае подробности. Съдът е установил още, че в „ДЗИ- Животозастраховане” ЕАД гр.София, в програмите „Живот” LIFE и IGAS няма сключени застрахователни договори на лицето - С. М. П., но поради големия период след приключване на застраховката и изплащане на обезщетение вече не се пазят никакви данни, досието е приключено и не може да бъде издадено копие от застраховката и/или служебна бележка.

При така установените факти съдът е приел извод за вярност на твърдението на ищеца, че е изключителен собственик на спорния имот, който е придобит от него по наследство и делба на наследство. Защитната теза на ответницата по така предявения иск за собственост, че ищецът не е собственик на имота, тъй като при делбата дяловете на останалите наследници са уравнени парично със средства /30 000 лв./, предоставени от ответницата, които са нейна лична собственост, не се установява. Въззивният съд е извел извод, че правилно искът за собственост е квалифициран по реда на чл.124, ал.1 ГПК. Приел е, че не се установява, че при делбата на наследството на С. П. е извършено уравняване на дяловете на съделителите Р. П. и П. П. с лични средства на ответницата. Съдът е приел за установено, че от протокола от одобрената в делбеното производство и от разпита на свид. П. се установява, че сумата от 30 000лв. представлява наследствена и поставени в дял на двете съделителки сума. Съдът е посочил, че свидетелката е сестра на ищеца, но е и съделител в делбеното производство, и нейните показания не се отричат от други доказателства по делото. Съдът е посочил, че показанията на свид. В. В., не установяват фактите, твърдяни от ищцата и не установяват, че при извършената делба на наследство ответницата е изплатила сума за уравнение на дяловете на наследниците, както и че тази сума е дарение от брат й и майка й, тъй като свидетелят говори за предоставена сума в неуточнен размер, свързана с нотариална сделка за покупко-продажба още приживе на наследодателя С. П., както и че тази сума, предназначена и за двете страни, впоследствие му е била върната от Г. В.. Следователно, нито са налице дарени лично на жалбоподателката средства, нито предоставените такива са били свързани с делбата на наследство. При така установното съдът е извел извод, че при делбата не са изплащани суми за уравнение на дяловете, придобитото от В. П., по време на брака му с Г. В. и по силата на съдебна спогодба за поделяне на наследствено имущество правото на собственост върху недвижимите имоти е негова лична собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК (отм.). На следващо място съдът е приел, че ответницата не оспорва, че след прекратяването на брака с ищеца е останала да живее в имота и го ползва съвместно с бившия си съпруг. В същата посока са и показанията на разпитаните по делото свидетели В. В. и А. В.. Ползването на имота от ответницата и настояща жалбоподателка е достатъчно основание искът да се приеме за основателен и да бъде уважен, както е приел и районният съд.

При така възприетите изводи съдът е приел предявените искове за доказани и подлежащи на уважаване, а въззивната жалба за неоснователна.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Първият поставен въпрос в изложението към касационната жалба / Каква е правната квалификация на иск, с който бивш съпруг установява спрямо другият бивш съпруг право на изключителна собственост върху недвижим имот, придобит по време на брака чрез наследство и уравняване на дял в пари на другите сънаследници ? / не може да обуслови допускане на обжалваното решение до касация. Същото не води до извод за вероятна недопустимост на обжалваното съдебно решение, тъй като не се твърди съдът да се е произнесъл по непредявен иск. Според трайната практика на ВКС, задължение на съда е да даде правната квалификация на иска, като същата се определя въз основа на изложените в исковата молба твърдения за спорни факти и формулираното искане към съда. Съответно, съгласно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако въззивната инстанция констатира, че правната квалификация е неправилно определена от първата инстанция, следва да я определи служебно и без оплакване на страните. Безпротиворечиво се приема в практиката на ВКС, че неправилната правна квалификация на предявения иск представлява нарушение на материалноправния закон и не води до недопустимост на постановеното решение, ако съдът е разгледал фактите, с които е бил сезиран и се е произнесъл в съответствие с петитума на иска/решение № 31 от 04.03.2021 г. по гр.д. № 1919/2020 г. на І г.о. на ВКС и множество други, цитирани в това решение/. В случая въззивният съд, произнасяйки се с решението по правната квалификация на спорното право, е процедирал в съответствие с практиката на ВКС като е проверил правната квалификация, която първоинстанционния съд е дал на спора, който се разглежда и е изложил съображения защо счита тази квалификация за вярна.

Предявеният иск е бил за установяване на правото на собственост на ищеца върху имущество, което той твърди, че е придобил по наследство и делба на наследственото имущество. Така заявените правопораждащи факти навеждат на извод за квалификация на иска по чл.124 ГПК, която разпоредба е обща и приложима към всеки предявен за установяване на права или правоотношения. Разгледани са твърденията на страните за факти и съдът се е произнесъл съответно на сезирането с исковата молба. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което и не може да обуслови допускане на обжалваното решение до касация.

Вторият поставен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК / Допустимо ли е да се установява само със свидетелски показания, че сумата по уравняване на дяловете не е била платена към момента на сключване на съдебната спогодба и до прекратяване на брака? / не е коректно поставен, доколкото отговаря на поддържаните възражения от ответницата и нейната защитна позиция, но не и на установеното по делото и на мотивите на въззивния съд. По делото не се установява в делбеното производство, въз основа на което ищецът е получил в индивидуална собственост процесното имущество, да е постановено задължение за заплащане на уравнение на дял. Установените от съда, и то безпротиворечиво, факти са различни, поради което въпросът не е обуславящ изводите на съда и не отговаря на изискванията за правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК.

Следващият, трети въпрос в изложението към касационната жалба / Допустимо ли да се установяват обстоятелства по сключена съдебна спогодба със свидетелски показания, по отношение на лице, което не е било страна и не е участвало в съдебното прозиводство по сключване на съдебна спогодба ? / също не обуславя допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Въпросът не отговаря на мотивите на въззивния съд, а представлява твърдение за неправилност на решение, съобразено с поддържаните от ответницата възражения. Съдържанието на постигнатата съдебна спогодба, въз основа на която ищецът е получил в дял процесното населднвено имущество, съдът е установил от самия документ. Свидетелите са изслушани за установяване на верността или неверността на възраженията на ответницата за заплащане на уравнение на дялове с нейни средства. Ето защо, така както е поставен въпросът не обосновава селектиране на касационната жалба.

Поставеният последен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, имащ процесуалноправен характер, е обуславящ изводите на въззивния съд, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране (чл. 269 ГПК), да обсъди всички релевантни доводи и надлежно въведени възражения на страните, както и реално да прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да ги преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях, съдът трябва да изгради фактически изводи, като съобрази последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес. При преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди същите като съобрази дали свидетелите установяват свои лични, непосредствени наблюдения, да посочи установява ли противоречие между показанията на различните свидетели, както и между показанията и другите доказателства по делото, да посочи казаното от кои свидетели да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. Въз основа на установените по делото факти съдът трябва да изведе правни съображения, които да са логически следствия от установените обстоятелства, като приложи относимите правни разпоредби към спора и съобрази практиката по тяхното тълкуване.

Въззивната инстанция не се е отклонила от така посочената практика на ВКС. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, посочил е кои от тях се подкрепят взаимно- сключената съдебна спогодба, показанията на свид. П., посочил е защо не кредитира показанията на свид. В., като изолирани и установяващи факти, които страните по делото, в това число и ответницата, не твърдят. Съдът е изложил ясни мотиви и е направил обосновани изводи по съществото на спора.

Поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и не може да послужи за допускане на въззивното решение до касация.

В изложението към касационната жалба жалбоподателката сочи, че поставените от нея въпроси имат значение и за развитието на правото и точното приложение на закона. Основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо, когато за разрешаване на спора е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени и се налага чрез тълкуване да се разкрие точния смисъл на правната норма или когато е налице съдебна практика по прилагането на неясната правна норма, но тя е противоречива или неактуална. При позоваване на това основание, наличието му следва да се обоснове, а не само то да се посочи като текст от закона. В случая такава особновка не е направена от касатора. От друга страна практиката на ВКС по отношение на придобиване на права по наследство, включително и по време на брак между наследника и трето лице, е ясна, трайна и не се нуждае от осъвременяване. Затова не е налице наведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно като основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Очевидната неправилност представлява квалифицирана форма на неправилност, различна от неправилността като основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му. Такава неправилност по делото не се установява, поради което не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Ответникът по касация претендира, но не доказва реално направени разноски в производството пред ВКС, поради което такива не се присъждат.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.