Определение № 561 от 24.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Д. против решение № 162 от 10.04.2014г. по гр.д.№ 117/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 1009/20.12.2013г. по гр.д.№ 721/2013г. на РС-Пазарджик и вместо това е разпределено ползването между ищците И. М. К. и съпругата му Б. П. К. и ответницата П. Г. Д. на незастроената площ от ПИ с идентификатор № 55155.504.124 с обща застроена и незастроена площ 386 кв.м.и административен адрес П., [улица] съобразно вариант трети от заключението на в.л.В. В., изобразен в скица № 4 към заключението й, неразделна част към решението. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 32, ал.2 ГПК и нарушение на процесуалните правила, защото съдът е разпределил ползването като не е съобразил състоянието на имота към момента на предявяване на иска, взел е предвид отворения втори вход за имота в хода на процеса. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани два въпроса: 1. в производството по чл. 32, ал.2 ГПК към кой момент следва да се преценява фактическото състояние на имота – към момента на предявяване на иска, или към момента на постановяване на решението. 2. В същото производство прилага ли се чл. 235, ал.3 ГПК по отношение на настъпили промени с имота без съгласието на всички съсобсвеници. По тези въпроси се твърди противоречие със задължителната съдебна практика, или алтернативно се иска тълкуване предвид значението на този въпрос за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Ответниците по касация не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: От И. М. К. и съпругата му Б. П. К. против ответницата П. Г. Д. е предявен иск за разпределение на незастроената площ от ПИ с идентификатор № 55155.504.124 с обща застроена и незастроена площ 386 кв.м. и административен адрес П., [улица]. Ищците притежават 2/3 ид.ч. от имота и сградите в южната му част с идентификатори 1,2 и 4, а ответницата – 1/3 и сграда № 3 в северната част ведно с пристройката към нея от източна страна. На южната фасада на сградата на ответницата има стълби към мазето и прозорци от източната фасада. В сградата на ответниците има гараж, до който искат да влизат в лек автомобил. Първоначално в двора се влиза от един вход с ширина 0,9 см. Има и вход за автомобил към гаража. В хода на производството по предявения иск, след изготвяне на първите два варианта, ищците са отворили втори вход. Третият вариант, по който е извършено разпределението на ползване е съобразен с отварянето на втория вход. Този вариант за разлика от втория и четвъртия не засяга стълбището на ответницата към мазето, но не предвижда площ пред източната фасада на ответницата за поддържане на сградата и канализационната шахта попада изцяло в площта за ползване от ищците. РС е разпределил ползването по вариант първи, който предвижда зона за общо ползване в тези участъци и влизане от един вход, съществувал при предявяване на иска, но този вариант не е възприет от въззивния съд, тъй като страните са в изключително лоши отношения, включително със забрана по Закона за закрила от домашно насилие за ищеца да доближава майката на ответницата, която живее в северната къща. Въззивната инстанция е приела, че ползването следва да се разпредели по вариант трети за да няма контактни зони за общо ползване поради лошите отношения между страните. Мотивирала се е и с обособяването на два компактни дяла, даващи възможност за самостоятелно влизане в имота и осигуряващи достъп на ищците с лек автомобил до гаража им. Поставените въпроси са относими към мотивите на въззивното решение. Въззивният съд се е съобразил с отворения вход за имота от улицата в хода на процеса, но по делото има данни, че такъв вход е съществувал, бил е зазидан и в хода на производството отново е отворен. С Р № 71/19.04.2011г. по гр.д.№ 727/2011г. ВКС ІІ гр.о. е прието и, че не може да се съобразят промените във фактическото състояние на веща, но следва да се вземе предвид взето решение за начина на разпределение в хода на процеса. Според Р № 303/15.05.2009г. по гр.д.№ 427/2008г. на ВКС ІІ гр.о., разпределението на имота следва да се извърши по проект, който отразява състоянието на имота към момента на приключване на устните състезания. С Решение от 24.20.2012г. по гр.д.№ 226/2012г., ВКС І гр.о. е прието, че преценката на начина на разпределение на вещта следва да се извърши съобразно положението на имота към момента на предявяване на иска. Предвид тези решения, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. Въпрос по същество е дали се касае за преустройство /поради това, че има данни, че такъв вход е съществувал, бил е зазидан и сега е отворен отново/ и дали касаторката е съгласна с обособяването на втори пешеходен вход за имота от улицата, осигуряващ безконфликтен достъп до него на страните. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение