Определение № 681 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3681/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 954 от 29.06.2022 г. по в.гр. д. № 694/2022 г. на АС - София, с което е потвърдено разпореждане № 962 от 14.03.2019 г. по гр.д. № 354/2019 г. по описа на ОС - Бургас за признаване и допускане изпълнението на решение по дело № B5QZ801R от 08.12.2016 г., постановено от Окръжен съд Бизнес център в гр. Нордхемптън, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Жалбоподателят Б. Р. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като решението е недопустимо и очевидно неправилно, както и че в него са разрешени правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК не е постъпило писмено становище от ответника в касационното производство Д. И. Д.. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното: С решение № 60267 от 25.02.2022 г. по гр.д. № 3698/2020 г. на III - г.о. на ВКС е обезсилено решение № 1029 от 21.05.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2592/2019 г. по описа на Апелативен съд– София и делото е върнато на друг състав на АС – София. С определение № 60454/04.06.2021 г. касационното обжалване е допуснато по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да следи служебно за допустимостта на производството; и за дължимите процесуални действия във връзка с доклада, задължаващи съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, респ. да им укаже обстоятелствата, които се нуждаят от доказване в производството по чл.622, ал.2, вр. с чл.623, ал.6 ГПК.Прието е, че въззивният съд следи служебно за редовността на искането, с което е сезиран и сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като в случай, че указанията не бъдат изпълнени, актът на първата инстанция следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.ако указанията във връзка с редовността на производството не бъдат изпълнени, акта на първата инстанция следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Изложени са съображения, че в нарушение обаче на нормите на чл.37, б.”а” и б.”б” от Регламент (ЕС) №1215/2012 и чл.622, ал.3 ГПК, не се установява със сезиращата молба ищецът да е представил препис от съдебното решение, заверен от постановилия го съд, което изискване е предвидено от законодателя като необходимо условие за установяване на автентичността му. Представено е незаверено копие на Решение от 08.12.2016г. по дело № В5QZ801R, а преводът на същото не може да замести липсата на заверен от съда по произход препис от съдебен акт. В незаверено ксерокопие е представено и удостоверението по чл.53 от Регламента, както и повечето от останалите приложени документи. Първоинстанционният и въззивният съд не са констатирали тези нередовности на молбата, налагащи оставянето й без движение и даването на указания към страната да ги отстрани. Прието е, че изложеното налага обезсилване на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който да извърши следващите се процесуални действия по чл. 129, ал. 2, вр. с чл.622, ал.3 ГПК. В случай, че указанията във връзка с редовността на производството не бъдат изпълнени, актът на първата инстанция следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. При новото разглеждане на делото въззивният съд е потвърдил разпореждане № 962 от 14.03.2019 г. по гр.д. № 354/2019 г. по описа на ОС - Бургас за признаване и допускане изпълнението на решение по дело № B5QZ801R от 08.12.2016 г., постановено от Окръжен съд Бизнес център в гр. Нордхемптън, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което решение Б. Г. е осъден да заплати на Д. И. Д. сума в размер на 10 410 британски лири, от които сумата от 10 000 британски лири-главница за претендирания дълг и сумата от 410 британски лири за разноски, ведно със законната лихва върху сумите от датата на постановяване на съдебното решение 08.12.2016 г. В изпълнение на указанията, обективирани в решение № 60267 от 25.02.2022 г. по гр.д. № 3698/2020 г. на III - г.о. на ВКС, въззивният съд при новото разглеждане на делото с определение от 11.03.2022г. по гр.д.№3698/2020г. е оставил без движение молбата на Д. И. по чл.622 ГПК с указания да представи заверени преписи от решение от 08.12.2016г. по дело № В5QZ801R постановено от Окръжен съд Бизнес център в гр. Нордхемптън, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и на удостоверение по чл.53 от Регламент/ЕС/ 1215/2012г. Приемайки, че са отстранени нередовностите на молбата, за да постанови своето решение въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел, че са представени надлежно заверени преписи от решението и удостоверението, издаденото от съда по произход. Съдът е приел, че представеното решение е оригинал в електронна версия с поставен черен електронен печат, удостоверяващ, че документът е издаден от съда, като се е позовал на писмо от В. Т. до ответника по жалба Д. Д., за което лице няма данни по делото да е служител в съда постановил решението. Въззивният съд е изтъкнал, че представеният документ следва да се приеме като доказателство без допълнително обследване, доколкото между страните не е имало спор относно автентичността на съдебното решение. Въззивният съд приема, че производството по признаването на съдебни решения, постановени в друга държава - членка на ЕС, е уредено в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, който отменя Регламент (ЕО) № 44/2001, в сила от 10 януари 2013 г. и се прилага от 10 януари 2015 г., както и в чл. 622 и сл. от ГПК. В този смисъл и доколкото искът на Д. Д. против Б. Г. е предявен на 1 април 2015 г., а решението е постановено на 08.12.2016 г., то Регламентът е приложим. Въззивният съд приема, че в случая не е налице спор, че съдът по произход е съставил и издал удостоверението, което е датирано 1-8-17. При тези обстоятелства наистина съществува изпълняемо решение, постановено в държава членка по смисъла на член 2, буква а) и член 39 от Регламент No 1215/2012, което е в обхвата на предвидения в него режим за пряко изпълнение, и това е факт от действителността, който обвързва сезирания съд. По силата на член 67, параграф 2, буква а) от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (OВ C 384 I, 2019 г., стр. 1) и предвид датата на неговото приемане, 8 декември 2016 г., спорното решение, постановено от английски съд, не е съдебно решение на трета държава По отношение на възражението, че решението не следва да бъде признато, тъй като е постановено в отсъствие на ответника, е посочено, че по делото не е установено, че на ответника не е връчен препис от исковата молба. Изтъква се, че по делото пред първоинстанционния съд е представено уведомление за предявяване, от което се установява, че искът на Д. е предявен на 1 април 2015 г. и е изпратен на ответника с първокласна поща на 1 април 2015 г. и ще се счита за връчен на 6 април 2015 г., а ответникът трябва да отговори до 20 април 2015 г. Посочва се, че в дадения от съда срок, по имейл и на 17.04.2015 г. е постъпил отговор от ответника Г., за което ищецът е уведомен на 20 април 2015 г. с указанието, че ответникът разполага с общо 10 дни, считано от 20 април 2015 г. да заплати исканата такса или съдът ще предприеме стъпки за връщане на насрещния иск и искът ще продължи само като защитен. С разпореждане на съда от 07.05.2015 г. насрещният иск е заличен. Въззивният съд е приел, че в случая е налице изключението от правилото на чл.45, параграф 1, б.“б“ от Регламента, а именно: ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за признаване и изпълнение на решението на английския съд, поради което е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Б. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решение са разрешени правни въпроси от значение за спора: следва ли въззивният съд да обсъди всички представени по делото доказателства, как следва да се тълкува разпоредбата на чл.45, ал.1, б “б“ от Регламент /ЕС/ №1215/2012г. и следва ли съдът в доклада си да укаже на страната, че не сочи доказателства за правено релевантни факти. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а също така и по чл.280, ал.2 ГПК-решението е недопустимо и очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по уточнения въпрос: следва ли въззивния съд да обсъди всички представени по делото доказателства от значение за точното приложение на разпоредбата на чл.622, ал.3 и чл.623, ал.2 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На отправилия искането за признаване на решението и допускане на неговото изпълнение на територията на Р България Д. Д. следва да се даде още веднъж указание да представи препис от съдебното решение, заверен от постановилия го съд от Окръжен съд Бизнес център в гр. Нордхемптън, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и заверен препис или оригинал от удостоверението по чл.42, ал.1, б“б“ от Регламент /ЕС/ №1215/2012г., тъй като приложеното по делото писмо от лицето В. Т. няма характер на удостоверителен документ за наличие на предпоставките на чл.622, ал.3 и чл.622, ал.2 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът