Определение № 238 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7072/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Д. чрез адв. А.Ч. срещу решение №2445 от 22.03.2013г. по гр.дело № 5056/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.03.2009г по гр.д №3319/2008г на Софийски районен съд Отхвърлен е предявен от касаторката иск Е. Д. Н. да бъде лишен от родителски права по отношение на детето Д. Н., на основание чл. 75 ал.1 т.1 т.2 от СК. В изложението по допускане на касационно обжалване се посочват всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се изтъква във връзка с приложението на чл.3 т.1 ,2, 3 от Закона за закрила на детето, изискването за осигуряване най-добрия интерес на детето ,зачитане личността на детето и отглеждането му в семейна среда, намерило израз в практиката на ВКС и реш.№280/2011г гр.д№888/2010г ІV г.о ,реш.№211 по гр.д№995/2010г ІV г.о., според които преценката се извършва от компетентния орган по закрила на детето АСП ДСП и от съда .В случая не е обследван интереса на детето ,не е защитен по най-добрия начин, не е изготвен социален доклад .Не е бил изготвен и доклад по чл. 146 ГПК, съдът не съдействал на страните при изясняване на фактите. Приложени са и решения на районни съдилища в подкрепа на тезата, че въпросът по прилагането на Закона за закрила на детето се решава противоречиво (чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ) Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква поради необходимостта този закон да бъде прилаган еднакво във всички случаи, касаещи права на деца, като въпросът се уточнява с твърдението на касаторката ,че бащата трайно не полага грижи за детето, не плаща издръжката, определена с бракоразводното решение, обстоятелството ,че детето не познава биологичния си баща като следствие от неговата незаинтересованост, че не е доказан интереса на биологичния баща към детето, съдебното досие на бащата ,осъждан многократно, неговият трудов и обществен статус и примерът, който би дал на детето в тази връзка, обстоятелството, че детето счита са свой баща партньора на майката в живота, потребностите му се задоволяват и детето и се чувства защитено.Според защитата ,при тези обстоятелства искът е следвало да се приеме за основателен. Не е постъпил е отговор от ответника След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният общ въпрос касаторката привързва към свои оценки за фактическата обстановка по делото, която в цялост е установена и възприета от съда с оглед всички факти,а не единствено при изтъкваните от защитата. В този смисъл е цитираното реш. .№280/2011г гр.д№888/2010г ІV г.о ВКС, като отговор на правен въпрос В случая съдът решаващо е изследвал и причините ,поради които роденото през 1998 дете понастоящем не познава биологичния си родител и е в заблуда относно произхода си. На първо място, установено в практиката и на ВС на РБ и на ВКС е разбирането, че за налагане на мярката лишаване от родителски права при основанието на чл. 132 ал.1 т.2 СК (чл. 75 ал.1 т.2 СК отм) е от първостепенно значение преценката, свързана с изпълнението на родителския дълг при особеностите на всека конкретна ситуация. Съставът не е формален и резултатен от липсата на обратно доказване на редовно давана издръжка и фактът на неполагане на лични грижи от родителя-ответник, от значение е причината, степента ,трайния характер на създаденото противоправно положение ,като и тук на първо място е не санкцията ,а интересът на детето.Това е съобразявано и в различна степен подчертавано в трайно установената съдебна практика (реш.№1649/1969г гр д.№1238/69 ІІ г.о ,реш.1422/2008г по гр.д№4999/07 ІV г.о ,реш.№53/2009 на ІV г.о ВКС и реш.№406/2011г по гр.д. №1125/2010г ІV г.о ,постановено по реда на чл. 290 ГПК) също и кои обстоятелства могат да бъдат преценявани като оправдателни за родителя - ответник по иска за лишаване от родителски права, по отношение на личните грижи и контактите с детето и връзката с него, в който смисъл са и съображенията на Софийски градски съд. Въз основа на доказателствата, които защитата игнорира във въпроса си, съдът решаващо е изтъкнал че ответникът е бил в невъзможност да осъществява контакт с детето си за периода 2001-2008г. поради укоримото поведение на ищцата, извела детето извън страната без съгласие за период от осем години, укрива от детето факта ,че съжителстващия с нея мъж и баща да другото й дете не е негов биологичен баща, а след завръщането с детето в България е осуетявала и продължава да осуетява включително в хода на делото осъществяването на определения от съда режим на лични отношения с бащата, въпреки активността на последния за контакт с детето. Майката укрива местожителството на детето и училището в което учи .Доказателствата за плащаната от бащата по банков път издръжка, за минало време включително, са лишили от основание довода за обсотятелство по чл. 75 ал.1 т.2 СК (отм).Съдът е обсъдил и социалния доклад на АСП ДСП С., според който с оглед защитата на правата и интересите на малолетното дете е то да поддържа контакт с двамата си родители и не е налице липса на родителски капацитет у бащата, притежаването на родителките права от двамата родители е в интерес на детето Д. ,като следва да се изгради връзка с неговия биологичен баща в интерес на нормалното му психическо развитие и за това са отговорни и двамата родители. Ето защо обстоятелствата по делото и решаващите съображения на въззивния съд, основани на установеното, не са дали основание за поставянето на въпрос за прилагането на чл. 3 от Закона за закрила на детето по основанието на иска, във въпросите се съдържат преценки и доводи за изключителното значение наедни обстоятелства, без да се държи сметка за останалите. Върховен касационен съд не приема преценката на съда да е изградена в противоречие с цитираната от защитата съдебна практика, да е налице обосновано посочване на противоречива практика по правен въпрос, или да се налага тълкуване с оглед точното прилагане на закона в защита на интереса на дете. Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема и довода за относимост на поставения процесуалноправен въпрос, свързан с липсата на доклад по чл. 146 ГПК, тъй като производството пред първа и втора инстанция се е развило по реда на ГПК (отм). Касационно обжалване не следва да се допуска. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.