Определение № 2228 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 21095/29.06.2023 г., подадена от М. В. Г., чрез адвокат С. К., срещу решение № 664 от 17.05.2023 г. по гр. д. № 20225300502509/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260356 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 18868/2019 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне, като неоснователен, на иска по чл. 109 ЗС, предявен от М. В. Г. срещу Е. Д. Л., относно преустановяване на действия на ответницата, които пречат на ищцата да упражнява правото й на собственост върху притежавания от нея тавански етаж от жилищна сграда, намираща се в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи и два килера, със застроена площ от 130 кв.м, ведно с мазе с площ от 15 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като бъде осъдена ответницата да възстанови водозахранването към имота на ищцата.

Въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на М. Г., че съдебно-техническата експертиза не е установила всички важни технически подробности по казуса, което е довело до необоснованост на първоинстанционното решение. Визирал е, че за отговор на тези възражения, пред втората съдебна инстанция е назначена тройна съдебно-техническа експертиза, която да изследва твърдените факти по делото. Съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, през 1984 г., когато собствениците на първия етаж (ответници по исковата молба) си прекарали нова водопроводна мрежа и изцяло се отделили от старата водопроводна мрежа, вторият етаж останал свързан към старата водопроводна мрежа от 3/8 цола поцинковани тръби. Жилището на М. Г. е водоснабдено посредством вертикален водопроводен щранг от 3/8 цола поцинковани тръби, който е открито монтиран и разположен на южната страна на банята. Сочи се, че от 3/8 цола поцинковани захранващи тръби се преминава на 1/2 цола поцинковани тръби за захранване на санитарните уреди в жилището на ищцата, което е недопустимо. От водомера на последната е видно, че нейната водопроводна инсталация не е ползвана от около 3-4 години. Експертите заявяват, че водопроводна инсталация, която е ползвана, но е спряла да се използва за няколко години, след това става негодна, поради натрупване на ръжда. Експлоатационният срок на поцинкованите тръби за водоснабдяване е 30 години, а водоснабдяването в процесната сграда е с 3/8 цола поцинковани захранващи тръби, положени в сградата при нейния строеж в периода 1900-1930 г. Според вещите лица, при извършената реконструкция на водопроводната мрежа на първия етаж, няма следи от ремонти по вертикалния щранг, захранващ втория етаж, собственост на ищцата; причината за липса на вода на втория етаж може да се дължи на продължителното експлоатиране на 3/8 цола поцинковани захранващи тръби, в които с годините се наслагват варовикови отлагания и ръжда, като степента на запушване на тръбите и коефициентът на триене при тези обстоятелства са много трудни за определяне. Съгласно експертизата поцинковани тръби могат да имат „среден стандартен експлоатационен живот“ максимум до 40-45 години, но не и 100 и повече години, както това е в казуса. Сочи се, че водата в [населено място] е много твърда и варовита, което също следва да се вземе предвид. Заключението на експертите е, че водопроводната тръба от 3/8 цола, захранваща таванския етаж, е амортизирана и негодна да изпълнява своите функции, и с диаметър, по-малък от нормативния. За да се реши проблемът, следва да се изгради ново водопроводно отклонение за сградата, с по-голям диаметър, от всички собственици, съразмерно с дела им от общите части в сградата.

При тези установени факти, въззивният съд е намерил за правилен извода на Районен съд – Пловдив, че М. Г. не е провела пълно доказване на твърдението си, че прекъсването на водозахранването в нейния имот е резултат от предприетите от ответницата Л. ремонтни дейности, каквото е заявеното с исковата молба основание на иска по чл. 109 ЗС. Съдът е посочил, че не може да разглежда друго основание на иска, заявено едва в писмената защита пред въззивния съд и недопуснато по реда на чл. 214 ГПК – за това, че ответницата не е допускала в имота си ищцата да отстрани повредата и да водоснабди имота си.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. Длъжен ли е въззивният съд, в мотивите на решението си, да се произнесе по всички относими доказателства по делото, както и по направените от страните твърдения и предявените възражения, а не избирателно по някои от тях, както и във връзка с това да мотивира и обоснове правните си изводи.

По този въпрос се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с: т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, решение № 50/30.03.2022 г. по гр. д. № 2149/2021 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о.

2. Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 271, чл. 272, във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните.

По втория въпрос се сочи противоречие с решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., както и със задължителната съдебна практика, визирана по първия въпрос.

От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

По поставените в изложението към касационната жалба въпроси е налице задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.

По становище на настоящия съд Окръжен съд – Пловдив не се е отклонил съществено от цитираната съдебна практика. Същият е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства и е направил обосновани правни изводи.

Като е изходил от направените оплаквания във въззивната жалба, които в преобладаващата се част са свързани с кредитиране от първоинстанционния съд на необоснованите, според М. Г., изводи на вещото лице, Окръжен съд – Пловдив е назначил тройна съдебно-техническа експертиза. Действително, въззивният съд е основал решението си изключително на заключението на изслушаната пред него експертиза, без да обсъди останалите събрани доказателства. Това обаче не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като няма значение за крайния изход на спора. В тази връзка следва да се отбележи, че единствено съгласно показанията на свидетеля М. липсата на захранване с вода на имота на М. Г. се дължи на „прерязана тръба“ в резултат на ремонтните дейности при ответницата. Става дума, обаче, за изказани от свидетеля предположения по въпрос, който впоследствие е бил предмет на задълбочено изследване от страна на съдебно-техническата експертиза, назначена от въззивния съд и дала обективно, компетентно и обосновано заключение, възприето изцяло при формиране правните изводи в атакувания пред ВКС съдебен акт.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответницата по касационната жалба има право на 1800 лв. разноски за адвокат за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,