Определение № 391 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2215/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Г. И.“ ЕООД чрез адв. Ст. Ч. срещу решение № 1278/30.05.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Пети състав по т.д. № 5150/2018 г. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба – „Юсис“ ООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения: Производството пред Софийски градски съд /СГС/ е по предявени искове от „Юсис“ ООД срещу „Г. И.“ ЕООД по чл.266 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните е сключен рамков договор от 01.09.2013 г. и допълнителни споразумения към него, по силата на които е договорено да извършва физическа охрана на няколко обекта на ответника в страната /конкретно посочени/, които задължения е изпълнил и претендира договореното и неизплатено възнаграждение по представени 20 фактури за посочен период от време през 2016 г. и 2017 г. общо за 47249.89 лв. и неустойка за забавено плащане, съгласно сключения договор в размер на 4722.80 лв. Ответникът е предявил насрещен иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 41334.01 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за охрана под формата на липси в охранявани от ищеца обекти през времето на осъществяваната от него охрана. СГС е уважил иска на ищеца за 36946 лв. по посочени фактури, както и иска за неустойка за 3692.50 лв. със законните лихви и ги и е отхвърлил за разликата до предявените размери, изцяло е отхвърлил насрещния иск на „Г. И.“ ЕООД. По жалби и на двете страни: САС е уважил частично жалбата на ищеца, като след отмяна е присъдил претендираните дължими суми за още две фактури за два обекта за сумата 4464.10 лв. и неустойка за забавено плащане за сумата 464.20 лв. със законните последици; потвърдил е изцяло решението на СГС в останалата обжалвана уважителна и отхвърлителна част за насрещния иск. САС е изложил много подробни съображения, че работата е извършена и съответства на приложените фактури. Конкретни съображения са изложени за всяка фактура, предмет на предявените искове, обсъдени са заключението на допусната ССЕ, показания на разпитан свидетел и съставените и подписани протоколи за признаване броя на отработените часове, съответната ставка и дължимостта на конкретния размер на възнаграждението за това. САС е приел, че предявеният насрещен иск е останал изцяло недоказан, тъй като ответникът и ищец по насрещния иск не е доказал сочените вреди, предмет на същия и конкретно не е доказал, че претендираните липси в охраняваните обекти са негова собственост, негово владение и в този смисъл представляват негова вреда. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът формулира 10 въпроса с посочен допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, но въпросите не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те са хипотетично поставени: Първият въпрос „В случай на предявени обективно съединени насрещни искове, за всеки от които са събрани различни писмени доказателства, може ли съдът да изложи общи мотиви, без оглед на разликите при установяване на всеки от така предявените искове?“ е формулиран без оглед на изложените от САС съображения, конкретно за претендираното възнаграждение за всяка от фактурите, липсва конкретика и в самия въпрос и за коя от претендираните фактури се отнася. Същото се отнася и за втори въпрос относно препращането към мотивите на първоинстанционното решение. Трети и четвърти въпрос касаят обсъждането на доказателства, отново без конкретика, което съобразно посочените указания в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Пети въпрос е отново неконкретизиран по отношение на изложените от САС съображения или възражения на въззивника, по които липсва произнасяне. Условни и изцяло хипотетични са и въпросите от 6 до 10, които нямат връзка с изложените от САС изключително подробни съображения за приетата фактическа обстановка и всички представени по делото доказателства и в този смисъл от значение за формиране решаващата воля на съда. При липса на формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не формулират такива и твърденията за противоречие на приетото от САС с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по обективно неидентични казуси. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Само твърденията за нарушения на Конституцията, на императивно материално-правни норми и съдопроизводствени правила, без каквато и да е конкретика със спора по настоящото дело и без оглед на изложените от САС съображения, не обуславя наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: