Определение № 3640 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2360/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 135, ал. 5 АПК по спор за подсъдност между Ловешкия административен съд и Врачанския районен съд относно компетентния съд, който да разгледа молба вх. № 1605/29.05.2025 г. подадена от К. Д. И., намиращ се понастоящем в затвора в гр.Враца, с правно основание чл. 207 ГПК с искане за обезпечаване на доказателства по повод предявяване на бъдещ иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за вреди по чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. В молбата се съдържа искане за задължаване на началника на затвора – гр.Ловеч да представи и съхрани видеозаписите от видеохранителните камери, намиращи се на мястото за престой на открито, определено за лишените от свобода, изтърпяващи наказание "доживотен затвор" в затвора – гр.Ловечза дата 13.05.2025 г. за времето от 13:00 ч. до 14:30 ч. Молителят посочва, че претенцията му по бъдещия иск е свързана с неправомерното му извеждане на престой на открито заедно с лица, изтърпяващи наказание "доживотен затвор", което било грубо нарушение на вътрешния ред и разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, тъй като той изтърпявал наказание "лишаване от свобода". Първоначално с молбата е бил сезиран Ловешкият административен съд, който с определение № 881/30.05.2025 г., постановено по ч. адм. д. № 245/2025 г. е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Врачанския районен съд. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ГПК и е приел, че когато е налице искане за обезпечение на бъдещ иск, компетентен да се произнесе е районният съд. Ето защо и предвид обстоятелството, че молителят пребивава в затвора в [населено място], съдът е счел, че компетентен да разгледа искането за обезпечаване на доказателства е Врачанският районен съд. За да повдигне препирнята за подсъдност Врачанският районен съд е приел, че компетентният да разгледа подадената молба по чл. 207 ГПК съд, следва да е този, на който е подсъден спорът, предмет на бъдещия иск. Съдът е посочил, че с оглед наведените в сезиращия акт твърдения може да се направи извод, че ще бъде предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, производството по който се развива по реда и правилата на АПК, съответно компетентен да разгледа спора е административният съд. Ето защо и с оглед обстоятелството, че е заявено искане за предоставяне на запис от камера на територията на гр.Ловеч, районният съд е приел, че компетентен да се произнесе по молбата на К. Д. И. е Ловешкият административен съд. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, сформиран на основание чл. 135, ал. 5 АПК, намира, че по молбата с правно основание чл. 207 ГПК, подадена от К. Д. И. за допускане на обезпечение на доказателствата по бъдещ иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, следва да се произнесе Ловешкият административен съд. Този извод съдебният състав прави въз основа на особеностите на производството по чл. 207 ГПК, което е с несамостоятелен и привременен характер и с оглед обусловеността му от бъдещото исково производство, което цели да обезпечи. Доколкото съставлява способ за предварителното събиране на доказателствата и се развива преди започване на същинския исков процес и тъй като целта му е да се осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори определено доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране, настоящият съдебен състав, възприема тезата, че най-добрата преценка за релевантността на направеното от молителя искане по чл. 207 ГПК, към разрешаването на бъдещия спор, може да бъде направено от съда, компетентен да разгледа спора. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС регламентира, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС е посочено, че искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Действително АПК не съдържа изрична процесуална уредба на искането за обезпечаване на доказателства по бъдещ иск, но такива се съдържат в чл. 207 и сл. ГПК, които разпоредби намират приложение по силата на препращащото правило на чл. 144 АПК. Според настоящия съдебен състав субсидиарната приложимост на уредените в ГПК производства и обстоятелството, че компетентен да разгледа иска с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е административният съд обосновават извод, че именно той е компетентен са разгледа и да се произнесе по молбата за обезпечаване на доказателства по бъдещия иск. В този смисъл е постоянната практика на 5- членни състави на ВКС и ВАС- определение № 4361/ 13.12.22г. на ВКС по ч.гр.д. №4246/22г., 5- членен състав, определение № 27/ 21.07.20г. на ВКС по гр.д. № 14/20г., 5- членен състав, определение №4/03.02.20г. на ВАС по адм.д.№5/20г., 5- членен състав, определение №27/ 14.06.17г. на ВКС по ч.гр.д. № 27/17г-, 5- членен състав, определение №6/ 25.01.16г. на ВАС по адм.д. № 31/14г., 5- членен състав и др.. Водим от горното, настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд