Определение № 50054 от 02.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Г. Н. М., чрез адв. К. А. срещу решение № 194/01.12.2021 г. по в.гр.дело 1641/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е отменено решение № 260224/12.03.2021 г. по гр.дело № 114/2021 г. на Районен съд Стара Загора в частта,с която е постановен режим на лични отношения на ищците – бабата и дядото Ж. Т. К. и С. К. К. с малолетната внучка С. К. К. на 7 г. всяка четвърта седмица от месеца и вместо това е определен на основание чл.128,ал.1 СК режим на лични контакти на дядото С. К. К. и бабата Ж. Т. К. с внучката С. К. К. всяка четвърта седмица от всеки четен месец от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на ищците в [населено място],[жк], [улица], № и е потвърдено решение № 260224/12.03.2021 г. по гр.дело № 114/2021 г. на Районен съд Стара Загора в частта, с която в режима на лични отношения на дядото С. К. К. и бабата Ж. Т. К. с внучката С. К. К. са включени и десет дни през лятото, когато ответницата Г. Н. М. – майка на детето не ползва платен годишен отпуск. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което да се определи режим на лични контакти на бабата и дядото по бащина линия с детето С. К., който да е включен като период от време, съвпадащ с режима на лични контакти на детето с бащата. В изложението е формулиран въпросът:Какви са предпоставките, които следва да се съобразят и които предполагат да бъде определен режим на бабата и дядото за лични отношения с внук в рамките на режима на бащата на детето, т.е. да се споделя. Дали това е в интерес на детето или следва да се приеме, че отношенията между родителите и бабата и дядото не са от значение за определяне на режима. Следва ли да се отчитат конкретните условия и характеристики на поведението на бабата и дядото и детето с оглед неговото правилно развитие. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответниците по жалбата Ж. Т. К. и С. К. К., чрез адв. Г. П. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Ответникът по жалбата К. С. К. в писмен отговор е изразил становище, че сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението не са установени и, че касационната жалба е неоснователна по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд относно приетите за установени по делото факти. По делото е прието за установено, че ищците Ж. Т. К. и С. К. К. са родители на ответника К. С. К., който е баща на детето С. К. К., родено на 17.03.2014 г. – т.е. ищците са баба и дядо на детето по бащина линия. Родителите на детето са съжителствали на семейни начала, като са се разделили и с решение по в.гр.дело № 2288/2020 г. на Окръжен съд Бургас упражняването на родителските права над детето е предоставено на майката – ответницата Г. Н. М., на ответника и баща на детето К. К. е определен режим на лични контакти. Съобразен е приложения по делото социален доклад, представен от Дирекция „Социално подпомагане” гр.Ст.З., според който родителите на детето са разделени от месец август 2020 г., че детето живее с майката в [населено място], че взаимоотношенията между родителите са влошени поради имуществени спорове. В доклада е посочено, че детето контактува с бабата и дядото по бащина линия във времето на контактите с бащата, че бащата е заявил, че майката възпрепятства контактите на детето с неговите родители. Посочено е, че майката не оспорва правото на бабата и дядото да виждат детето, но счита, че контактите им не трябва да са в тежест на детето, че в интерес на детето е да расте и се възпитава в спокойна семейна среда, което е задължение на родителите му, независимо дали те живеят заедно или са разделени. Взет е предвид представения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], в който е посочено, че родителите на детето С. са разделени, като упражняването на родителските права е предоставено на майката, че към момента и двамата родители живеят в [населено място], че бабата и дядото на детето посочват, че имат изградена топла емоционална връзка с детето, желаят да участват активно в живота му занапред, както и да си партнират с майката изцяло в интерес на детето. Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства, относими към правния спор. Въззивният съд е приел, че районният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства заедно и поотделно, че е мотивирано становището за възприетите свидетелски показания на част от разпитаните свидетели. Прието е, че правно релевантните факти са установени, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. В обжалваното решение съдът е приел, че е недопустимо времето и мястото на лични контакти на бабата и дядото на малолетното дете С. К. на 7 г. в хипотезата на чл.128, ал.1,изр.1 СК да става в рамките на вече съдебно определения режим на лични отношения на бащата К. С. К. с това малолетно дете съгласно влязлото в законна сила въззивно решение № II-210/09.11.2020 г. по в.гр.дело № 2288/2020 г. на Окръжен съд Бургас. Съдът е посочил, че единствено относно честотата и мястото на контактите на бабата и дядото с малолетното внуче с оглед ниската възраст на детето – 7 г. и значителното разстояние от 190 км. между местоживеенето на бабата и дядото в [населено място] и на детето в гр.Ст.З., не е в интерес на детето с вече присъдените и задължителни за страните и съда режим на лични контакти на бащата с детето през две от седмиците в месеца и в третата от седмиците то да е в контакт с бабата и дядото, които живеят в същото населено място, както и бащата. Поради това е формиран извод, че определения от районния съд режим на техни контакти следва да бъде не всяка четвърта седмица на всеки календарен месец от събота в 10 ч. до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на ищците – баба и дядо, а сравнително по-рядко, а именно всяка четвърта седмица на всеки четен календарен месец, като се запази изцяло времевия интервал от събота в 10 ч. до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на ищците. Прието е, че такъв режим на лични отношения ще е в най-пълна степен в интерес на самото малолетно дете – на 7 г., живущо на 190 км. от населеното място на баба и дядо си. Съобразен е домашния адрес, на който живеят ищците, който съвпада с този на бащата на детето в [населено място],[жк], [улица], №, което според съда ще способства за личните контакти на детето с бабата и дядото дори и по време на съдебно определения режим на лични контакти на бащата – техен син с детето му. Съдът е приел, че определените 10 календарни дни през лятото за лични отношения на бабата и дядото с малолетната им внучка на 7 г., които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, при която детето живее и която полага грижи за неговото отглеждане и възпитание са напълно нормален и обичаен и недълъг период от време, в който срок при поне 3 летни месеца в България по никакъв начин не накърнява родителските и лични права на майката на малолетното дете. В тази част е прието, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Правните извода на въззивния съд относно режима на лични контакти на малолетното дете с ищците – баба и дядо по бащина линия са изведени като съдът е взел предвид и данните в приетия във въззивното производство тримесечен социален доклад от 29.03.2021 г., на ДСП [населено място]. По правния въпрос: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението. Към последното е приложено решение № 18/25.02.2020 г. по гр.дело № 2541/2019 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Със същото е разрешен правния въпрос: Кои са предпоставките, при които съдът преценява най-добрия интерес на детето, при определяне режима на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, съгласно чл.128, ал.1 и 3 СК. Съдебният състав е приел, че по тълкувателен път се извличат критериите, които следва да бъдат взети предвид при изследване „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на §1, т.5 ДР на ЗЗакрД, когато съдът определя мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето. Цитирано е решение № 275/2018 от 18.01.2019 г. по гр.д. № 799/2018 г. на ВКС, ІV г.о., с което се приема, че при определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо дали те са от страна на родителя, който упражнява родителските права или на родителя, имащ право на лични контакти с детето, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от интереса на детето. В случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, когато детето е при него, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. Когато родителят, през времето определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си или без да живее в едно домакинство с тях им дава възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, това обстоятелство също следва да бъде съобразено. Съдът следва да прецени дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това или с оглед нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото. Съдебният състав е възприел изцяло формираната съдебна практика, в съответствие с разясненията в т.3 от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, че под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. В допълнение следва да е посочено, че правото на лични контакти на детето с неговите баба и дядо е самостоятелно и подлежи на защита отделно от правото на родителя, който не упражнява родителските права. Режимът за лични контакти между малолетното дете и неговите баба и дядо, следва да бъде определян от съда след съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето, независимо на кого са били предоставени родителските права или при кого живее детето. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие с цитираната практика на ВКС. С обжалваното въззивно решение са преценени конкретните установени по делото обстоятелства от значение за интереса на детето С. К. К. и е формиран извод, че следва да се определи режим на лични контакти на детето с бабата и дядото по бащина линия, който да не съвпада по време с определения режим на лични контакти с детето на бащата К. К.. Този извод не противоречи са даденото разрешение с цитираното решение № 18/25.02.2020 г. по гр.дело № 2541/2019 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателката не е обосновала допълнителното основание по т.3-та на чл.280,ал.1 ГПК, а именно не е посочила какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението разпоредбата на чл.128,ал.1 СК и на пар.1,т.5 от Закона за закрила на детето не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и трайна съдебна практика. Поради това не е установено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на ответниците по касационната жалба Ж. Т. К. и С. К. К. следва да се присъди сумата 100 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение